Решение № 5784 от 16.12.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5784

Хасково, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ПАВЕЛ ЙОРДАНОВ ЖЕКОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20247260701190 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. А. И., [ЛНЧ], [държава], с адрес от регистрационната карта: гр.Харманли, , и с посочен в жалбата адрес : [населено място], [улица], ***, срещу Решение № 11122/25.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут и по-конкретно, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки че административният орган оценил положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определил насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ – възможността жалбоподателят да се ползва от ефективна закрила в част от държавата му на произход. Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Административният орган общо разгледал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която жалбоподателят произхождал. Същевременно органът не изследвал обстоятелството относно последното му местоживеене в [държава] и региона на страната, в който евентуално би бил върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, ДАБ не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане - териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. На следващо място ДАБ следвало да извърши обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало каквото и да било изследване на възможността на жалбоподателя да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Липсвал и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани пречките за установяването в конкретната област на [държава] от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Същевременно не се обсъждали и евентуални административни и правни препятствия за установяването на жалбоподателя именно в посочената област. Следователно атакуваното решение на ДАБ било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата.

Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразил предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С- 465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район е заплаха за живота и сигурността му. Следователно в решението си ДАБ не правил обоснована връзка между твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в [държава] в област Д. А., в която щял да бъде върнат. По този начин неразгледани по същество останали причините, довели до напускане на местоживеенето на жалбоподателя поради основателен страх от преследване именно там.

Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], направил заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините жалбоподателят да напусне държавата били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот, което не било изследвано от ДАБ.

Административният орган се позовал на справка с вх.№ ЦУ-1841/23.08.2024 г. и на справка с вх.№ ЦУ-1624/12.07.2024 г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, в които се съдържала информация за състоянието на сигурността в [държава] и конкретно в района на провинция Д. А.. Направен бил извод, че въпреки наличието на инциденти, свързани със сигурността в района на провинция Д. А., не следвало насилието там да се определя като безогледно. Жалбоподателят оспорва тази констатация. Това, че се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата му на произход, представлявало основание за предоставяне на закрила по смисъла на чл. 9 от ЗУБ.

Въпреки, че през последните години международното внимание било изместено, било безспорно, че въоръженият конфликт в [държава] продължава. Ситуацията там била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът преценил.

С оглед горното, жалбоподателят моли да бъде отменено Решение № 11122/25.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Изразява опасения за сигурността в [държава], споделя за убийства и отвличания. Назначеният му процесуален представител счита, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същото било издадено и в противоречие с приложимия материален закон. Моли за отмяна решението като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в депозиран по делото чрез процесуален представител писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира, че подадената жалба е неоснователна. Счита, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира, че правилно административният орган е приел, че не са налице предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец по отношение на жалбоподателя.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба УРИ 10540-3992/23.07.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – София при МВР, жалбоподателят (фигуриращ в молбата с имената Х. И. А. от [държава]) е поискал закрила в Република България. Молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), където е заведена с вх.№ УП-33575/31.07.2024 г. Желанието за закрила е потвърдено и с Молба входящ № 1993/23.07.2024 г. на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33575/31.07.2024 г., в който е вписан с имената Х. (собствено) А. (фамилно) И.(бащино), от *** пол, роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл.Д. А., [държава], етническа принадлежност – ***, вероизповедание – ***, семейно положение – [семейно положение], *** професия, с ***образование. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, петимата братя, едната сестра, както и съпругата и трите деца на чужденеца (като по отношение на местонахождението на всички тях в регистрационния лист е налице отбелязване – [държава]). Личните данни на молителя са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност.

С Покана рег. № УП-33575/31.07.2024 г. чуждият гражданин е бил поканен за провеждане на интервю на 20.08.2024 г.

С Писмо рег. № УП-33575/31.07.2024 г. Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС писмено становище по постъпилата от Х. А. И. молба за закрила. В писмо с рег. № М-14982/26.09.2024 г. (рег. № УП-33575/27.09.2024 г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 20.08.2024 г., в хода на което същият е потвърдил информацията, предоставена при регистрацията, като добавил, че е роден на 12 януари 1997 г. в [населено място], област Д. А., [държава]. Посочил, че не е използвал други имена или псевдоними, включително фалшиви паспорти. Отговорил, че няма роднини в държава-членка на ЕС. Обяснил, че напуснал [държава] нелегално, отправяйки се към Турция на 26 юни 2024 г. Там останал 20 дни, след което преминал в България. На 14 юли 2024 г. влязъл в Република България нелегално с група от 12 души, преминавайки през гората и използвайки стълба през оградата. Тук били задържани от полицията. Той заявил, че е [семейно положение] за Б. А. Х., [държава], на 24 години. Женени били от 2018 г. и имали три деца: Рахма (4 години), Рихам (3 години) и М. (2 години), които заедно със съпругата му живеели в [държава], в [населено място]. На въпрос дали е имал възможност да подаде молба за международна закрила в Турция, той отговорил, че не бил чул за такава възможност. Добавил, че не притежава издадени документи от Турция. Обяснил, че напуснал страната поради расизма срещу сирийците. Последният му адрес в [държава] бил в [населено място], където живял до заминаването си. Посочил, че в района няма представителства на международни организации като ВКБООН или Червения кръст/Червения полумесец. Интервюираният потвърдил, че притежава само *** гражданство. Документи за самоличност не представил при регистрацията, тъй като нямал такива със себе си. Обяснил, че в [държава] притежава семейна книжка, но личната му карта била изгубена през 2017 г. Уточнил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС и никога не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в България или друга държава. На въпросите за арести, осъждания и членство в политически, религиозни организации или секти, той отговорил отрицателно. Посочил, че е арабин по етническа принадлежност и мюсюлманин сунит по религия, без да е имал проблеми, свързани с тези обстоятелства. Завършил основно образование, учил до девети клас в училище „Хауи Хатла“ в Д. А., и работил в строителството. Напуснал [държава] поради липсата на спокойствие и на работа, като добавил, че районът му бил под контрола на кюрдите, които набирали младежи за военна служба. Заявил, че не желае да носи оръжие и да влиза в казарма. Споменал, че е станал свидетел на сражения между ДАЕШ и кюрдите в неговото село през 2017 г., а последният инцидент в района бил стрелба между арабски племена и кюрди преди няколко месеца. Той уточнил, че роднините му не напуснали [държава] поради финансови затруднения. Съпругата, децата, родителите му, една сестра и петима братя също живеели в [населено място]. Братята му не можели да напуснат района, за да не бъдат взети в казармата. Интервюираният заявил, че подава молба за закрила в България, защото тук приемали бежанци, можел да работи и имал възможност за събиране на семейството. Той добавил, че не желае да се върне в [държава] поради причините, които вече изложил.

Разпечатката съдържа 24 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a0c96f1-38ec-42d3-90b5-23de4978585d