Решение № 76 от 03.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. с., 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: д.р. при участието на секретаря в.к. като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110140431 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба на И. Р. С., ЕГН **********, срещу С. Т. Т., ЕГН **********, бивш интимен партньор и фактически съпружески съжител на молителката, с правно основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, с искане за налагане на мерки за защита на молителката и децата й - С. С. С., ЕГН **********, и Д. С.

С., ЕГН **********, при твърдения за извършени актове на домашно насилие от ответника спрямо молителката, част от които в присъствие на децата, както следва:

- На 18-19.05.2024 г., в дома на приятелка на молителката – с., в гр. с., кв. „с.“ , когато останали сами в хола, след като всички си легнали, ответникът попитал молителката дали е прекарала добре, заявявайки й, че няма начин да е било друго, тъй като много добре видял как тя флиртувала с всички мъже на масата, смеела се без причина, постарала се да изглежда добре - гримирана и с прическа, задавайки й въпрос за кого се е нагласила така. Молителката дори не направила опит да отговори или да го опровергае, което още повече ядосало ответникът и той започнал да я обижда с думите: „мърша“, „курва долна“, „боклук“, „парцал“; казал й също – „ти за каква се мислиш, за нещо повече ли 1 се имаш от мен, че не ми отговаряш“. Впоследствие ответникът позвънил на някого по телефона, казвайки, че говори с бившата си жена. Докато провеждал разговор, казвал на човека, с когото разговарял по телефона, колко я обича, какъв стил и класа имала тя, как до него стояла една повлекана и за нищо неставаща мърла, безгласна буква, с която изпитвал погнуса да общува интимно, даже не си заслужавало човек да си цапа ръцете с нея, за да й удари дори един шамар, казал също на човека, с когото разговарял, че ще отиде при нея, но отсреща разговорът вероятно бил прекъснат, след което ответникът казал на молителката: „Видя ли сега какво направи? Опропасти ми живота!

Сега ще ти дам да разбереш, с теб е свършено“. Тогава молителката станала от дивана и тръгнала към стълбите за горния етаж. Ответникът я сграбчил за ръката и я повалил на земята. Тогава приятелката на молителката - с., явно събудила се от разправията, слязла по стълбите. Ответникът си тръгнал, но взел със себе си ключовете от колата на молителката. Започнала да му звъни през нощта на 18-ти срещу 19-ти май, за да й ги донесе, но той не отговарял на телефонните й позвънявания. Отговорил на позвъняване на приятелката на молителката – с., и изпратил някакво момче, което да донесе ключовете.

Детето Д. на другия ден казало на молителката, че е чуло как ответникът я е обиждал, но не е посмяло да се обади.

- На 26.06.2024 г. в жилището на ответника в гр. с., ж.к. “о. 1”, бл.103, вх. “А”, ет. 3, ап. 5, ответникът, след като отново се напил, изпивайки една бутилка ракия за по-малко от два часа, започнал да обижда молителката с думите – „мърша“, „мърда“, „боклук“, „манипулаторка“, „курва“, питал с кого ходела да прави секс, заявявал, че щом сигурно е намерила някакъв „тъпкач“, който да й направи ремонта на вилата в с. Бързия, да си събира багажа, да си взема С. и да си отива, замахнал да удари молителката, но в дома имало и още две деца, приятелки на С., и ответникът се спрял. Децата били в стаята, а молителката и ответникът се карали на балкона. С. казала, че са чули цялата кавга и че се е почувствала много зле пред приятелките си. Ответникът изгонил молителката и децата около 22,00 часа, след което започнали да събират багажа си. Двете приятелки на С. помагали за багажа.

Междувременно молителката позвънила родителите на двете момичета и майка им дошла на място, за да прибере децата, като помагала със събирането и свалянето на багажа до колата. Молителката помолила ответника да й върне ключа от вилата на молителката в с. Бързия, но той категорично отказал да го 2 стори. В следващите няколко дни многократно молителката му звъняла и настоявала да й върне ключа, но ответникът измислял най-различни причини да откаже връщането на ключа от имота в с. Бързия, като най-често твърдял, че не бил у него.

- На 30.06.2024 г., преди обяд, ответникът позвънил по телефона на молителката, като настоявал да отиде до дома й, за да събере свои лични вещи. Пристигайки в дома на молителката в гр. с., ж.к. „л. 2“, бл. 229, вх. „В“, ет. 1, ап. 70, молителката отново помолила ответника да й върне ключа. Той й отговорил, че може и да не заключва вече, тъй като на вилата в с. Бързия вече нямало нищо. Тя го попитала какво има предвид и той започнал да ме обижда с думите „боклук“, „парцал“, „мърша“, „курва“, заявил й, че колегите й били „тъпкачи“ всичките до един, заплашил я, че ще види какво ще й се случи, че ще направи живота й черен, че трябвало да се страхува от него, че нощем нямало да може да си затвори очите от страх. След това взел багажа си, отказал да върне ключа и на излизане я стиснал с всичка сила за китката на ръката и казал да не е посмяла да пуска сигнали срещу него и да не води война с него, защото в противен случай ще види какво ще й се случи, заплашил я, че ще бутне къщата, докато тя е вътре. След това молителката позвънила на приятелката си и нейна колежка - Марина Баринска, и й разказала какво се е случило. Впоследствие позвънила и на съседка на имота в с. Бързия и я попитала дали е виждала последните един-два дни ответника там. Съседката отговорила, че сутринта той е бил в къщата с микробус, като заедно с още двама мъже изнесъл цялата покъщнина, натоварил е всичко на микробуса и заминал нанякъде. Молителката помолила съседката да отключи къщата и да снима, за да види молителката какво липсва. От изпратените от съседката снимки молителката установила, че къщата е съвсем празна, липсвало цялото обзавеждане, включително и кухненското, посудата, спалнята с гардероб и двата скрина, холното обзавеждане - разтегателен диван и маса, голямата закачалка, трапезарното обзавеждане. Приятели й позвънили по-късно същата вечер и й казали, че ответникът им звънял и им казвал, че тя е пуснала сигнал срещу него, това не било здравословно за нея, че е започнала война с него, като да не смее да се появи пред блока на майка си, че ще види какво ще й се случи. Сочат и други актове на домашно насилие, извън срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

Ответникът в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на 3 молбата за защита, като по същество оспорва да е автор на описаните актове на домашно насилие, като навежда твърдения самият той да е жертва на такова от страна на молителката.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни и фактически изводи:

Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН

Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, както и за защита на низходящи, поради което и на основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е живял с молителката при условията на фактическо съпружеско съжителство, предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 и т. 10 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и психическо насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че молителката и ответникът са съжителствали при условията на фактическо съпружеско съжителство, че са се намирали в дома на приятелка на молителката - с. в гр. с. кв. с. на 18-19.05.2024 г., че ответникът си е тръгнал през нощта когато всички са си легнали и молителката и ответникът са имали разговор помежду си, че молителката същата вечер му е звъняла, че на следващия ден трето лице е донесло ключове на молителката, че детето Д. е било в къщата по същото време, че на 26.06.2024 г. страните са се намирали в жилището на ответника в гр. с. ж.к. о. 1 бл.103, вх. А, ет.3 ап.5, където е възникнал спор между молителката и ответникът, молителката си е събрала багажа с помощта на родителите на деца, които са се намирали по това време на гости в същия 4 апартамент, както и че ответникът събрал вещи от имота в с. Бързия.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на доведени от молителката и ответника свидетели. Показанията на св. с.

Панагонова съдът не кредитира, доколкото намира, че същите съдържат противоречия и са нелогични. Това е така, тъй като свидетелката Панагонова заявява, че е чула обидните думи, които е крещял ответникът, но напълно нелогично не е различила думите, които е крещяла молителката, при все че сочи къщата й да е малка и да се чува. Освен това показанията й противоречат на твърдения на самата молителка, че същият си е тръгнал с такси /при среща във връзка с изготвяне на СППЕ, което е отразено в самата експертиза/, поради което съдът намира, че същите са недостоверни и не им дава вяра.

Отделно от това, показанията на тази свидетелка съдът намира и за непоследователни относно поредността на действията й в нощта на 18 срещу 19 май 2024 г., тъй като първоначално свидетелката сочи, че чувайки тряскането на вратата от ответника, отишла при охраната, после уточнява, че преди това е сложила падналата молителка в кухнята и чак тогава излязла.

Впоследствие отново се обърква относно поредността на действията си и сочи, че е чула разправията, слязла по стълбите и излязла навън, след което се поправя, като сочи, че първо я е сложила в кухнята и след това е излязла навън. По тези съображения съдът не кредитира изцяло показанията на тази свидетелка и не ги взема предвид. Показанията на св. д. Д., бивша съпруга на ответника, съдът също не кредитира, тъй като ги намира за пристрастни и необективни. Това е така, тъй като свидетелката първоначално заявява, че ответникът не е проявявал агресия, впоследствие обаче сочи, че същият се е случвало да потроши офиса заради бизнес проблеми, заради сблъскване с хора и агресия от хора, уточнявайки че всъщност агресия към хора ответникът не е проявявал. Но следващо място, свидетелят сочи, че агресия към нея ответникът също не е проявявал, не е употребявал и неприятни думи, но впоследствие уточнява, че при караница може да са си казвали “тъпанар”, “тъпанарка” - от този род, друго - не. Предвид изложеното съдът намира показанията на този свидетел за пристрастни, доколкото личи опитът на същия да омаловажи конкретни прояви от страна на ответника. Още повече показанията на свидетелката Д. противоречат и на негово изявление в открито съдебно заседание от 22.08.2024 г., в което същият сочи, че молителката му е поръчала такси при случая в нощта между 18 и 19 май 2024 г., предвид което 5 са недостоверни показанията, в които се сочи ответникът да се е обадил, за да му повикат такси. Предвид изложеното и като съобрази показанията на св. Д. с останалите събрани по делото доказателства по реда на чл. 172 ГПК, ги намира за недостоверни и не им дава вяра. По същите съображения съдът не дава вяра и на показанията на св. Т., син на ответника. Още повече, показанията на св. Т. и св. Д. съдържат противоречия помежду си относно какво точно е говорела молителката по време на този разговор - докато св. Д. твърди, че молителката е казвала на ответника да си ходи при д. /св. Д./, св. Т. заявява, че същата е казвала на него и на св. Д. да отидат да си го вземат. Ето защо съдът намира, че показанията и на този свидетел са недостоверни и не ги кредитира. Показанията на св. Т.а съдът също не кредитира, тъй като и тях намира за противоречиви и недостоверни. Това е така, тъй като свидетелката сочи, че е присъствала на агресия от страна на молителката спрямо ответника, но впоследствие заявява, че лично не е присъствала на такава, но знае за такава, изразяваща се в изхвърляне на дрехите на ответника. Освен това, свидетелката сочи, че молителката “я избива на агресия”, когато пийне, като описва, че същата се “зъбела” на ответника и му се карала заради ревност.