Определение № 344 от 03.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. Ловеч, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500148 по описа за 2025 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД против разпореждане № 101/23.01.2025 г., по ч.гр.д. № 12/2025 г. на РС Троян, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател против В. К. Л. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

В частната жалба са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила, свеждащи се до несъгласие с изводите на съда за наличие на пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, с поставяне на акцент върху неправилност на съображенията на районни съд за недействителност на договора за потребителски кредит. В частната жалба е направено искане за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените по заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 29.02.2025 г., а частната жалба е подадена на 03.02.2025 г., видно от разпечатката от системата за сигурно електронно връчване. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал.

2 ГПК).

От фактическа страна се установява, че със заявлението, по което е 1 образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 839,64 лв. – главница по договор за паричен заем № 465****/29.11.2022 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и В. К. Л.; 87,16 лв. – договорна лихва;

210,01 лв. – мораторна лихва и за законната лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че въз основана сключен договор за гаранция, „Файненшъл България“ ЕООД е изпълнило задълженията по договора за заем на В. К. Л., че с оглед на това пратилото дружество има регресно вземане спрямо длъжника в размер на 210,01 лв. и че това вземане е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД с рамков договор за цесия и приложение към него от 04.09.2023 г.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК, отказвайки издаване на заповед за изпълнение за вземанията по заповедта, по съображения за нищожност на уговорките в договор за паричен заем и в договора за гаранция, като е прието, че със сключване на отделен договор за гаранция и предвиденото за него изплащане на възнаграждение се постига и заобикаляне на лимита в чл. 19, ал. 4 ГПК, доколкото възнаграждението не е включено в ГПР, при което означеният в договора за заем негов размер не е реален.

Решаващите изводи на районния съд са верни по същество, а обжалванията съдебен акт правилен като краен резултат. Съображенията на районния съд за недействителност на договора за заем са правилни, тъй като почиват на адекватно тълкуване съдържанието на заявлението и приложените към него договори, от една страна, а от друга, те са следствие от вярно и точно прилагане на цитираните от съда разпоредби. С уговореното възнаграждение за поръчител се постига заобикаляне на забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора (чл.

10а, ал. 2 ЗПК), като заплащане на такова възнаграждение не би могло да се третира като такса за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, защото то е възмездяване на гаранционното съглашение, т.е. свързано е с изпълнението на задълженията по договора за заем. Законосъобразен е изводът на районния съд за постигнатото с договора заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК, поради невключване на възнаграждението за поръчител в означения в договора ГПР.

Отделно от изложените от районния съд мотиви, следва да се посочи, че легитимирайки се като кредитор по договор за цесия, заявителят не посочва дали и кога цесията е съобщена на длъжника, нито представя документи за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне.

По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 101/23.01.2025 г., по ч.гр.д. № 12/2025 г. на РС Троян, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател против В. К. Л. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3