Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 494 от 18.02.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3382/2024
Вид
Определение № 494
Подписан
18.02.2025
В сила
16.10.2025
Състав
Иван Иванов , Михаил Малчев, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.132 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. София, 18.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241000503382 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на М. Д. Д. от гр. София против определение № 264015 от 11.06.2024 г. по гр.д. № 16 078 / 2017 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ13 състав, с което е върната исковата молба с вх. № 166 826/ 11.12.2017 г., с която предявил срещу А. М. Х.-Б. от гр. София искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумите : 500 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 120 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени му вследствие посочването в определението от 27.03.2013 г. по гр.д. № 8006/ 2013 г. на Софийския районен съд, че е съставил декларация по чл. 83, ал. 2 от ТК с невярно съдържание, с което извършил престъпление.

Твърденията са, че определението е „непълно неправилно и незаконосъобразно“, като се изтъква, че съдията В. В. в нарушение на разпоредби на европейското законодателство, въвеждащи задължението за независим и безпристрастен съд и непредубеденост, не се отстранил сам от разглеждането на спора. Действията на съдията били преднамерени и съзнателно предубедени в полза на ответницата, която реално била оклеветила и обидила въззивника извън рамките на функционалния й имунитет.

Молбата към съда е да отмени атакуваното определение и постанови връщането на делото за продължаване на процесуалните действия от друг състав.

Съдът съобрази следното.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна в производството срещу валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

1

Предвид обстоятелството, че единственото оплакване е за преднамереност и съзнателна предубеденост на съдията, постановил обжалвания акт, при обсъждането на въпроса за наличието на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК въззивният съд трябва да извърши преценка дали този акт има порок и какъв е той, като се ръководи от аргументите за отклоняване на предложението за приемане на тълкувателно решение по този въпрос, изложени в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023 г. по т.д. № 1/2023 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно приетото в т. 2 от тълкувателния акт, практиката на касационната инстанция не съдържа противоречиви становища относно вида порок на съдебно решение, постановено от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, като във всички актове се приема, че незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на посоченото основание представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението. Основателността на оплакването за неправилност на решението, базирано на твърдението за предубеденост на съда, следва да бъде обсъдена при съобразяване с разясненията в цитираното решение, съгласно които „дали в даден случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, позицията на страната е важна, но не и решаваща. Решаващо е дали това опасение може да се счита за обективно оправдано, а това зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай“.

В настоящия случай поради липсата на изрично заявено обосновано искане за отвод на съдията В. В. липсва и постановен от първоинстанционния съд акт, в който да е обективиран отказ за отстраняване от разглеждането на спора, затова и въпросът дали е налице „незаконосъобразен отказ на съда да се отведе“, по смисъла на тълкувателното решение, не подлежи на коментар.

В обхвата на правомощията си по чл. 278 от ГПК и при съблюдаване на разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК настоящият състав на въззивната инстанция преценява оплакванията за неправилност на определението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

-3-

В конкретния случай ищецът изложил в исковата молба твърдения за противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в обявената в мотивите на определението от 27.03.2013 г. констатация, че във връзка с искането за освобождаване от заплащане на държавна такса в хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищецът е представил декларация с невярно съдържание.

2

Съгласно разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България при осъществяването на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Не може да има съмнение, че извършването на преценка за основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, която задължително включва проверка на данните в представената от молителя декларация, е действие във връзка с изпълнение на задължението на съда по чл. 130 от ГПК - да установи дали са налице предпоставките за допустимост на предявения иск.

Следователно то следва да се квалифицира като служебно действие на ответницата А. Б., извършено в качеството й на съдия, определен за разглеждането на правния спор, поради което тя се ползва с функционалния имунитет, установен в цитираната разпоредба от Конституцията и тъй като в исковата няма твърдения, нито по делото има доказателствата тя да е била осъдена с влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер, предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД иск е процесуално недопустим.

Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд частната жалба следва да бъде оставена без уважение..

По изложените съображения Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от М. Д. Д. от гр. София срещу определение № 264015 от 11.06.2024 г. по гр.д. № 16 078 / 2017 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ- 13 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му в случай, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4