Решение № 244 от 22.06.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. В.Т., 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20214100100631 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Непълнолетната ТР. В. П. чрез пълномощника си адвокат Х. К. от ВТАК твърди, че е пострадала при пътнотранспортно произшествие, възникнало на 12.02.2021 г. около 16.55 часа в гр. В.Т., на ул. „Св. К.О.“ / документирано с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 43 от 12.02.2021 г. на ОД на МВР – В.Т./, при следните обстоятелства /механизъм и условия/:

Заедно с група деца преминавала през прохода на сечената скала , намиращ се под дървения мост до входа на „Ц.“ и докато пресичала след друго момиче улицата е ударена от движещ се в посока центъра на града лек автомобил марка „С..“ с рег. № .., управляван от лицето В. Р. Т.. Ударът е бил челен централен за автомобила и страничен за нея , като първоначално в контакт влиза централната част на предната му броня и дясната й страна и в резултат на това е отхвърлена върху предния му капак , удря се в предното панорамно стъкло и след спирането му пада на земята пред него .

В резултат на събитието получава закрита черепно-мозъчна травма, довела до: кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кома-промяна в съзнанието по скалата GCS-6/15 т., счупване на горно и долно рамо на дясна срамна кост на тазовия пръстен, рана в тилната област на главата /порезна/ - обработена хирургично. Закритата черепно-мозъчна травма /субдурален хематом с изпадане в безсъзнание/ довела до мозъчен оток и притискане на мозък от излялата се кръв между мозъчни обвивки е причинила разстройство на здравето, временно реално опасно за живота. Фрактурата на горно и долно рамо на срамна кост /без оперативна интервенция/ е причинило трайно затруднение в движението на долните крайници и снагата за период над 30 дни. Фрактурата на олекранона на дясна лакетна кост без дислокация на фрагментите /счупване на израстъка/ без оперативна интервенция е причинило трайно затруднение в движението на десен горен крайник за период над 30 дни.

Разкъсно-контузната рана в областта на тила/кожа е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

1

Неблагоприятните последици от травматичните увреждания се изразяват в понесени физически болки и душевни страдания , продължаващи и до датата на завеждане на делото, които й причиняват невъзможност и са свързани с невъзможността/ неудобствата/ да се обслужва в бита, престой на легло през по-голямата част от деня, ограничение на движенията и затруднение при придвижването. Освен това е преживяла и преживява нестабилни емоции, постоянни спомени за инцидента, загуба на апетит, безсъние, тревожност, безпокойство и е освободена от училищни занятия за срок от 3 месеца и занятия по физическо възпитание за срок от 1 година.

Причинителят на вредите към момента на събитието е имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ на основание юридическия факт на сключен между него и ответника ЗАД „..." АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, оформен със застрахователната полица с № ВG/30/120001776200, със срок на валидност до 28.06.2021 г.

Предявена е пред застрахователя писмена претенция с вх. № 1454/05.04.2021 г. за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, която не е удовлетворена в установените от закона срокове.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди застрахователя - ответник да й заплати сумата 70 000,00 лева /първоначално предявеният иск е в размер на 110 000,00 лева, но е намален по реда на чл.214 ГПК/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2021г. / датата на събитието /, до окончателното изплащане на сумата.

В с.з. пълномощникът й поддържа предявения иск. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Ответникът чрез пълномощника си – адвокат ИВ. ЦВ.в от САК оспорва иска по основание с възражение деянието на водача на лекия автомобил да е било случайно, т.е. в конкретната ситуация обективно настъпилият противоправен резултат не би могъл да му се вмени във вина по причина съставена от обстоятелствата , че пострадалата внезапно е изскочила на пътното платно и е попаднала в така наречената опасна зона за спиране на автомобила. Оспорва го евентуално и по размер с възражение, че пострадалата с горното си несъобразено поведение е допринесла за събитието / съответно за вредоносните последици/ по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и поради прекомерната му завишеност в несъответствие с изискването за справедливост. Оспорва иска за изплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва с възражение , че началния момент , от който би могло да се присъди трябва да бъде съобразен със сроковете установени в КЗ , т.е от датата на отказа по извънсъдебно предявената претенция, а не от датата на събитието.

Претендира присъждане на направените по производството разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявеният иск има за предмет претендирано обезщетение за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал.

1, т. 1 КЗ, както и иск /без размер/ с предмет вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, търсено от датата на увреждането.

Настъпилото по време, механизъм, участници и място /предмет на описание в исковата молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДВП/ и се явява вредоносен източник /главен юридически факт/ на получените от детето –ищец телесни увреждания с медико-биологичното им описание по- горе, както и произтеклите от него неблагоприятни последици във времето, са предмет на убедителна доказателствена установеност чрез извлечените данни от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 43/12.02.2021 г. на ОД на МВР - В.Т., сектор „ПП“ ОД МВР – В. Т. /съставен по реда на НАРЕДБА № 1з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни 2 произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /обн.ДВ. бр. 8/30.01.2009 г. изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г. /, протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 12.02.2021 г., изготвено от разследващ полицай при РУ на МВР- В.Т. , с констатации, онагледени с фотоалбум /тези протоколи по правната си природа са официални свидетелстващи документи по смисъла чл.125 а, ал.1 ЗДвП, чл. 131, вр. с чл.155, ал.1 НПК, вр. с чл.179, ал.1 от ГПК, чиято обвързваща съда материална доказателствена сила се простира до всички непосредствено възприети/ зрително / на място обстоятелства от съответните длъжностни лица, показанията на изслушания свидетел- участник в събитието – В. Р. Т., както и от представените надлежно съставени медицински книжа – епикриза от 04.03.2021 г., издадена от неврохирургично отделение при МОБАЛ „Д-р Ст.

Черкезов" АД - В.Т., епикриза от 19.02.2021 г., издадена от отделение за анестезиология и инвазивно лечение при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов" АД - В.Т., МРТ-Изследване, Медицинска бележка, издадена от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов" АД - В.Т., рецептурни бланки, кръвни изследвания, чието компетентно разчитане и пояснение се явява констативен предмет със съответното заключение на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на вещите лица д-р Н. Г. и д-р Л.Н..

Обективният механизъм на вредоносното събитие /ПТП/ от експлоатационнотехническа гледна точка /как и при какви обстоятелства е настъпило/ е установен посредством заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице инж. С.С. и практически съвпада с изложението в исковата молба.

Удрянето на пострадалата от лекия автомобил , управляван от лицето, чиято гражданска отговорност по повод на ползването му е била предмет на застраховане по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ е факт , който сам по себе си търпи укор за неправомерност/ противоправност от гледище на ЗДвП, понеже обществения разум, въплатен в установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически съприкосновения по пътищата между моторни превозни средства и хора /пешеходци или не/ , тъй-като довеждат до травми, смърт и дори повреди от материален характер – чл.1, ал.2 ЗДвП. Този факт съдържа логическа тежест като правно - оценъчно градиво за наличието на вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е налице.

Безспорно е , за че възникването на разглежданото пътно-транспортно произшествие може да се вменява единствено небрежна вина.

Поведенческото участие на въпросното трето лице – водач на лекия автомобил , доколкото не се установяват обстоятелства , чието проявление да е било извън неговите интелектуално. волеви способности / контрола на съзнанието/ и обективни възможности да го предотврати, попадащи в съдържанието на понятието случайно деяние / събитие / чл.

15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД/ , изключващо вината му , несъмнено може да се квалифицира като деликтно / чл.45, ал.1 ЗЗД/ , тъй-като небрежната му виновност се предполага/ схващана като неполагане на онази дължима грижа като един абстрактен модел, която не е положил , а е могъл или е бил длъжен да положи /- чл.45, ал.2 ЗЗД, а предположението не е оборено.

Нещо повече, поведението на Т. търпи упрек за конкретно установена противоправност, изразяваща се в това , че ако и да е било затруднено зрителното й възприятие от лъчите на слънцето от запад/ както твърди в показанията си: изведнъж 3 много й е проблеснало и нямала никаква видимост , като е усетила удара в момент, в който е смъквала сенника, без преди това да е забелязала децата / да възприеме своевременно и точно пътната обстановка, включваща присъствието на пострадалата и другите деца встрани и на пътя, тя отнапред и на мига е била длъжна да съобрази условията за видимост като вземе необходимите мерки, за да може да спре лекия автомобил/ да намали скоростта на движението му до минимум или да носи тъмни очила/ и да не допусне произшествието- чл.20, ал.2, изр.1-во ЗДвП. Ако бе взела такива мерки/ а даже няма данни да е задействала спирачния механизъм, което е нормална инстинктивна реакция при заслепяване / вероятно би изпълнила задължението си / което обективно не е спазено/ произтичащо от нормата на чл.20, ал.2, изр.2-ро ЗДвП при възникналата пряка опасност от произшествие да спре автомобила , тъй-като поради обстоятелствата ,че се е движила само с 49,9 км./ч, опасната зона за аварийно спиране е била 32,30 м. , а разстоянието на същия до мястото на удара към момента, в който пострадалата стъпва върху платното за движение /и изминава разстоянието до това място за 3,26 секунди с ход на спокойно бягане за време 9,5 км. в час / е 45,20 метра, тя е имала възможност да го изпълни , т.е. да избегне удара чрез рязко задействане на спирачната уредба/ заключението на вещото лице /. Това й задължение впрочем се извежда и от специалната нормативна разпоредба на чл.117 ЗДвП отнасяща се до поведението на водача на пътно превозно средство , когато приближава към място , където на пътя или в близост на пътя има деца.

Затова искът е доказан по основание.

По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, оформен със застрахователната полица с №

ВG/30/120001776200, със срок на валидност до 28.06.2021 г. ответникът - застраховател е поел задължение да покрие в границите на определената в него сума един застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на застрахованото лице да заплати обезщетение на трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно деяние при управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде ангажирана деликтната му отговорност/ санкционна последица, чиято финансова тежест се понася от застрахователя/- чл. 429, ал.1, т.1,ал.2, т.2, чл.493, ал.1, т.1, т.5 от КЗ.