Решение № 3013 от 23.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3013 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110203658 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Г. И. Т. чрез процесуалния й представител- адвокат В., срещу Заповед за задържане на лице рег. № 3286зз-13/25.02.2023 година, издадена от разузнавач при ГДНП.

С жалбата се иска отмяна на заповедта за задържане, като най-напред се акцентира върху липсата на посочени в същата фактически и правни основания за издаването й, доколкото лаконичното вписване в съответната графа не изпълва изискванията на чл.74 ЗМВР, като в подкрепа на този извод се привежда и практика на ЕСПЧ, в частност Решение по делото П и П срещу България, и установеното там изискване всяко задържане да се базира на конкретна фактическа обстановка като гаранция срещу произвол. В допълнение се сочи, че не само в заповедта, но и в административната преписка въобще, не се съдържат каквито и да е данни за съпричастност на жалбоподателя към конкретно извършено престъпление, респективно за същата не е било възможно да узнае на какво основание е задържана. На следващо място се изтъква, че обжалвана заповед противоречи на целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 АПК, доколкото не се установява обслужването на конкретна легитимна цел, с която да е приложена посочената принудителна административна мярка.

В съдебно заседание жалбоподателят- Т. редовно призована, се представлява от адвокат В., който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира се присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно разузнавач при ГДНП, редовно призован, не изпраща представител. Следва да се отбележи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с чл.153 АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като субект на публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която произтича от закона и не се 1 идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган издал заповедтаразузнавач при ГДНП, без да се налага индивидуализиране на конкретен служител на МВР.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2023 година в 20.30 часа жалбоподателят Г. И. Т., с ЕГН *** била задържана със Заповед за задържане на лице рег. № 3286зз-13/25.02.2023 година, издадена от разузнавач при ГДНП и на следващия ден- 25.02.2023г. конвоирана до РУ-Чирпан. Съгласно изложеното в заповедта основание за издаването и, задържането е осъществено на осн. чл.

72, ал. 1 ЗМВР, "установяване на евентуална съпричастност за извършено престъпление по чл.115 от НК по ДП № 321/22г. по описа на РУ-Чирпан". Задържането било осъществено във връзка с постъпило от разследващ полицай при РУ-Чирпан постановление за провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия във връзка с разследване водено по ДП № 321/2022г. по описа на РУ-Чирпан, пр.пр. № 4748/2022г. по описа на ОП-Стара Загора.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Заповед за задържане на лице рег. № 3286зз-13/25.02.2023 година, декларация от Г. Т., протокол за личен обиск на Г.

Т., Заповед за конвоиране на лица от 25.02.2023г., Постановление за конвоиране на лица, справка от ГДНП рег. № 328600-27807/17.05.2023г. Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупност допринасят за изясняване на делото.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

На първо място съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан жалбоподателя Г. Т., заема длъжност - разузнавач при ГДНП, т.е. същият от една страна заема длъжност в изрично посочена в чл.57, ал.1 ЗМВР структура- областна дирекция, а от друга видно от представеното удостоверение е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т.3 ЗМВР, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган. На следващо място заповедта за задържането е издадена в писмена форма, и препис от същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае да упражни, с което формално е спазена процедурата по самото задържане. Тук е мястото да се отбележи, че действително в заповедта за задържане не е посочен реда за нейното оспорване, но това само по себе си не се отразява на законността на същото, а от друга страна видно от факта на настоящото производство не е ограничило правото на защита на задържаното лице.

Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на основание чл.72, ал.1, ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на лице, в седем неизчерпатерно уредени хипотези, регламентирани съответно в чл.72, ал.1, т.1 до т.7, като последната препраща към „други случаи, определени със закон.“ Видно от това, единственото общото посочване на текста на чл.72, ал.1 ЗМВР, която не само съдържа шест отделни основания за задържане, напълно различни едно от друго, но и в т.7, препраща към 2 основания, предвидени в други нормативни актове с ранга на закон, не удовлетворя изискването за посочване на правното основание за задържането, т.к. така формулирано същото се явява изключително общо и не носи каквато и да е конкретика.

На следващо място в заповед рег. № 3286зз-13/25.02.2023., въз основа, на която е осъществено задържането на жалбоподателя Г. Т. не се съдържат и каквито и да е конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед единствено се сочи номер на досъдебно производство и текст от НК, с бланкетно указание, че задържането касае установяване на евентуална съпричастност към престъпление със съответната правна квалификация, но с това по никакъв начин, не може да се приеме, че са изпълнени изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което отнесено евентуално към правното основание на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР(свързано с извършване на престъпление) означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно посегателство, чрез посочване най-малко на вида престъпление или в какво се е изразило деянието на лицето. В настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта се свеждат до цитиране на цифров текст от Наказателния кодекс, като това съдържание само по себе си не носи каквато и да е допълнителна информация относно обстоятелствата провокирали задържането.

Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В настоящия случай обаче такъв допълващ документ липсва, като той не се съдържа в административната преписка, представена в съда, не е бил представен на адресата на административния акт- жалбоподателя Т., нито пък в рамките на настоящото производство по съдебно оспорване на действията на полицейския орган.

Подобен подход на мотивиране на актовете, водещи до ограничаване правото на свободно придвижване на лицата се определя и като несъответен на изискванията на чл.6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г. относно правото на информация в наказателното производство, съгласно изричното тълкуване дадено в Решение на СЕС от 25 май 2023г. по дело С-608/21г.

Предвид на това настоящи съдебен състав намира, че Заповед рег. № 3268зз13/25.02.2023г. не отговаря на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, като в нея не се съдържа конкретно правно основание за издаването й, нито пък са надлежно формулирани фактическите основания за задържането, като освен това такива въобще липсват в административната преписка. Нещо повече чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на жалбоподателя Г. Т. са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява достатъчно основание за определя на задържането като незаконно от процедурна страна и отмяна на издадената заповед. (в този смисъл и актуалната практика на АССГ, например Решение № 4301 от 27.06.2022г. по адм.д. № 3980/2021г., Решение № 4094 от 17.06.2022г. по адм.д. № 7988/2021г., Решение № 4355 от 01.07.2021г. по адм. д. № 2659/2021г., Решение № 4402 от 02.07.2021г. по адм.д. № 3

4952/2021г., Решение № 4441 от 05.07.2021г. по адм.д. № 4898/2021г., всички по описа на АССГ).

Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на заповедта т.е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането, доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, единствено при наличието на мотиви "съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт.", при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се търсят в кориците на друго производство.

Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на Г. И. Т. се явява незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг придружаващ документ са изложени фактически основания за задържането, които да позволят на съда да извърши контрол върху приложението на материалния закон или основателността на действията.

По тези съображения съдът намира, че извършеното на 24.02.2023г. задържане на лицето Г. И. Т. се явява незаконосъобразно, а процесната заповед следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено на един адвокат, и заплатената държавна такса, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 06.03.2023г., от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, а съгласно приложена вносна бележка за разглеждане на жалбата е заплатена и държавна такса в размер на 10 лева.