Решение № 62 от 08.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Варна, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20233100900219 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от В. Ю. М., родена на 01.12.1955 г. в СССР, гражданин на Руска федерация с адрес *****************************, срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Дианабад, бул.“Г.М.Димитров“1, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 13.08.2017 г., на главен път „1-9“, в близост до с. Горица, обл.

Варна, причинено виновно от водача на л.а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 3******, с период на действие до 03.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 20.09.2021г., до окончателното им изплащане. (съгласно уточненията на л. 8, л. 57, л.32 от т.д.219/2023г.) В исковата молба се поддържа, че за описаното по-горе ПТП наказателната отговорност на виновния водач е ангажирана по силата на споразумение, одобрено по НОХД № 4915/2019 г. по описа на ВРС, което е влязло в сила на 25.02.2020 г. Застрахованият водач нарушил правилата за движение, а именно: чл. 21, ал. 1 от ЗДв.П, като превишил позволената скорост и навлязъл в насрещна пътна лента, като причинил по 1 непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице, измежду които е ищцата по спора, изразяваща се в контузия на главата, загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на рамото и счупване на първа предходилна кост на лявото стъпало, със значително разместване на фрагментите, обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 2 – 2.5 месеца. Сочи се, че след завръщането си в Русия ищцата се лекувала продължително, били й приложени многобройни терапии – медикаментозна, физиотерапия, магнито-терапия, с ток с висока честота, вани с разтвор от морска сол, като лечението в Санкт Петербург и оказаната първа помощ в България я принудили да отсъства от работното си място в продължение на 4 месеца. Два месеца била с гипс и се придвижвала с патерици. Твърди се, че пострадалата изпитва болки и понастоящем.

Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил, обективирана в полица № 3******. По предявената на 20.09.2021 г. извънсъдебна застрахователна претенция застрахователят е изплатил сумата от 10000 лева, която ищецът счита за крайно недостатъчна за репариране на вредите.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва механизма на ПТП, наличието на противоправно поведение на застрахования водач, неговата изключителна вина, настъпването на твърдяните телесни увреждания по вид, продължителност и интензитет, както и причинната им връзка с ПТП. Поддържа, че спрямо застрахования не е налице нито един от признаците на деликта. В условията на евентуалност твърди, че застрахованият водач е предприел отклонение на автомобила вляво с цел заобикаляне на препятствие, което се е намирало на пътя, без същото да е конкретизирано. Оспорва верността на Протокола за ПТП. Счита, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като е било технически непредотвратимо. Твърди, че липсват медицински документи за проследяване здравословното състояние на ищцата и възстановителния процес. Представените медицински документи се оспорват като неотносими, по съображения, че са издадени в много голям период от време след настъпването на ПТП и отразяват несвързани с ПТП заболявания.

Поддържа, че към 13.08.2017г. ищцата не се е намирала на територията на страната, а е пребивавала в чужбина, поради което се оспорва факта на извършване на описаните в медицинските документи прегледи. Твърди, че ищцата се е възстановила напълно, а оздравителният процес е протекъл нормално, без усложнения и в обичайните срокове, а евентуално забавянето му се дължи на неспазване на лекарските предписания и предходни заболявания. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради пътуване без поставен предпазен колан, с какъвто микробусът е бил оборудван. Цитира съдебна практика, в която счита, че при аналогични 2 случаи е определено съпричиняване от 25%-30%. Размерът на претенцията се оспорва като завишен. Твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 10000 лева репарира вредите в пълна степен. Поддържа доводи за погасяване на прекия иск по давност. Искът по чл.86 от ЗЗД се оспорва по аргумент за неоснователност на главния иск, а евентуално за периода до изтичане на тримесечния срок по чл.497 от КЗ.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на ответника. Позовава се на задължителната сила на одобреното споразумение, имащо силата на присъда, която обхваща както механизма на ПТП и вината, така и настъпилите в причинна връзка с ПТП травми, които са съставомерен резултат от деянието. Възражението за съпричиняване се оспорва с твърдения, че превозното средство не е било оборудвано с предпазен колан. Във връзка с възражението за давност поддържа, че искът е предявен преди изтичане на петгодишния срок.

Твърденията, че ищцата не е била участник в ПТП, се оспорват като бланкетни. Поддържа се, че ищцата продължава да търпи негативни последици, изразяващи се безпокойство, постоянно напрежение, силно притеснение и неудобство при пътуване. Трайните черти от индивидуалния й характер са се променили в негативен план, като страхът преобладава при всяка нейна инициатива. Месеци наред е търпяла физическа болка, като възстановителният период се характеризира в началния си етап с пълното обездвижване и потребност от чужда помощ при осъществяване на ежедневните потребности и физиологически нужди. Имало е и период на хоспитализация. Болковият синдром е налице и понастоящем при промяна на атмосферните условия и определена физическа активност, макар и с отслабен интензитет. Налице е и влошаване на съня.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който липсват нововъведени твърдения и факти, различни от вече изложените в отговора.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 25.02.2020 г. по НОХД № 4915/2019 г. по описа на ВРС е одобрено споразумение, с което подсъдимият Диян Константинов Братоев се е признал за виновен за това, че на 13.08.2017 г., на главен път „1-9“, в близост до с. Горица, обл. Варна, при управление на л.а.

„Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 и чл.6, т.1 от ЗДв.П, чл.63, ал.2, т. 1 от ППЗДвП и е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице, изразяваща се по отношение на ищцата в счупване на първа предходилна кост на лявото стъпало, със значително разместване на фрагментите, обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 2 – 2.5 месеца, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, б.А, вр. ал.1, 3 б.Б, вр. чл.342, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, отложено по реда на чл.66 НК.

По делото не е налице спор, че към момента на ПТП за л.а. „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № ****** е действала застрахователна полица № 3******, с период на действие до 03.02.2018г ., сключена с ответника като застраховател.

Н а 20.09.2021г. ищецът е отправил към ответника претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, по която застрахователят е определил и заплатил сумата от 10000 лева, които факти са приети за безспорни по реда на чл.146, ал.1, т. 3 и 4 от ГПК.

От представените в легализиран превод болнични листи се установява, че ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност в периода 28.08.2017г. – 02.11.2017г.

От изисканата справка от граничен контрол се установява, че ищцата е пребивавала на територията на Република България в периода 24.07.2017г. 25.08.2017г.

От показанията на свид. Д. С.а, се установява, че в резултат на ПТП ищцата получила травми в крака, рамото и главата. Била с поставен гипс, превръзка на главата и много силни болки в областта на уврежданията.

Осигурила жена, която да й помага. Десетина дни след инцидента ищцата отпътувала за местоживеенето си в Русия, за да продължи лечението си и да бъде подпомагана от близките си. Продължила да прекарва летата в България (с изключение на 2020г.), тъй като по лекарска препоръка трябвало да прави бани в морска вода. Използвала помощни средства за придвижване до 2022г.

– в началото с патерица, след това с бастун. Болките в крака продължават и понастоящем. Походката й е променена, накуцва. В останалата част показанията на свидетелката са опосредени от споделените от ищцата сведения – че на седалката й в микробуса нямало монтиран колан, че изпаднала в безсъзнание в момента на катастрофата, че претърпяла силен шок, че се страхува от придвижване с автобус, че в Русия се е подложила на рехабилитация – нагревки, физиотерапия, бани с морска сол, магнитен резонанс, че приема таблетки за влошеното си емоционално състояние.

От показанията на свид. Б. С., разпитан в качеството му на водач и собственик на микробуса, в който е пътувала ищцата, се установява, че същият е 17-местен и е оборудван с колани само на първия ред седалки. Поне 10 човека могат да седнат на седалки без колани. В деня на инцидента микробусът пътувал с пълен капацитет. Не е имало изпаднали в безсъзнание пътници, всички били изправени към момента на пристигането на органите на реда.

От заключението на допуснатата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвена без извършен медицински преглед поради отсъствието на ищцата от страната, се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на 4 първата предходилна/ метатарзална/ кост на ляво стъпало, обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни и контузия на главата с разкъсно-контузна рана, обусловили по своята съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота. В медицинската документация няма медицински данни за изпадане в безсъзнателно състояние, ако такова се докаже, то определя състояние временно опасно за живота. Най-вероятно контузията на главата и раната на главата са от съприкосновението й със страничната лява страна на микробуса при преобръщането му, а счупването на първата предходилна кост на лявото стъпало може да се получи или от директен удар с или върху твърд тъп предмет, но може и да се получи при заклещване на стъпалото и усукването му. Обичайният период на оздравителния процес за счупването на предходилната кост на пострадалата е около 3 месеца, като е възможно малко удължаване предвид възрастта й /62год. към датата на ПТП/, раната на главата оздравява за 10-15 дни, контузиите по тялото и раменната област – за около 20-30 дни. Раната на главата е обработена хирургично и е залепена.

Счупената кост е имобилизирана с гипсов ботуш за 30 дни. Необходимо е след сваляне на гипсовия ботуш да се проведе ЛФК и физиотерапия за възстановяване на движенията в имобилизираните стави и тонизиране на мускулатурата. Няма медицински данни за проведена такава. Няма медицинска документация за проведено лечение, медицинските документи за прилагани физиопроцедури са без медицинския преглед, от който да се вижда причината за провеждането им, поради което вещото лице заключава, че възстановяването е протекло без усложнения в обичайните срокове. По делото няма медицински документи за трайно увреждане. Към настоящия момент оздравителния процес най-вероятно е приключил.