Решение № 1967 от 21.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1967 гр. София, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20221100506494 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 вр. чл.274 - 279 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 46511/26.05.2022 г. на длъжника по изпълнението ЗАД "ОЗК-З." АД срещу Постановление за разноски изх.№ 23654 от 04.05.2022 г. по изпълнително дело № 20228510400862 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС , с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по чл. 10, т. 1 и 2 вр. чл. 7, ал. 2 от НМРАВ.

Жалбоподателят ЗАД "ОЗК-З." АД счита, че присъденото в полза на взискателя по изпълнителното делото адвокатско възнаграждение е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Поддържа, че единствено се дължи адв.възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, доколкото липсва активно процесуално поведение на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело. Възразява срещу размера на определената от ЧСИ такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Искането към съда е да отмени обжалваното Постановление. Иска се и съдът да преизчисли таксата т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

1

Взискателят К.К.Г. е депозирал отговор на частната жалба, в който същата се оспорва като неправилна и неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение по изложените във отговора основания.

Частният съдебен изпълнител М.П., чийто действия се обжалват, е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, които са в смисъл, че разноските се дължат в определения от него размер, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното Постановление.

Жалбата е депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като съображенията на настоящия състав са следните:

Изпълнително дело № 20228510400862 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, е образувано по изпълнителен лист от 21.03.2022 г., издаден въз основа на съдебно решение по гр. д. № 16/2021 г. на ОС – гр. Габрово и т.д.№ 99/2021 г. на Велико Търновски Апелативен съд, по което длъжникът ЗАД „ОЗК-З.“ АД е осъден да заплати на адв. К.К.Г. сумата от 5 150,36 лв., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв.

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал образуване на изпълнително дело и събиране на сумата по изпълнителния лист. Като изпълнителни способи е посочил – справка за движими вещи на длъжника и опис на същите. Поискал е и събиране на разноските в изпълнителното производство в размер, вкл. на 592,51 лв. адв.възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.

Длъжникът ЗАД "ОЗК-З." АД е узнал за размера на претендираното адвокатско възнаграждение, прието за събиране в изпълнителното производство, с получаване на Поканата за доброволно изпълнение на 08.04.2022 г.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въпросът за разноските се поставя във всяко производство по ГПК, поради което и уредбата му е в част първа "Общи правила"- чл. 79 ГПК, в която е уредено и задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство. Определянето на разноските по изпълнението от съдебния изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за възмездяване на неоснователно причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е нормативно признато правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за начисляване на такси и разноски по изпълнението, които се определят и събират еднолично от последния /в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V г.о./.

Сега възможността на длъжника да обжалва Постановлението на 2 съдебиня изпълнител по разноските е изрично предвидена в чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

По общите правила за възлагане на разноските, както в исковото, така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца / взискателя такси, други разноски и възнаграждение за един адвокат, респ. за юрисконсулт, се заплащат от ответника, съответно от длъжника по изпълнението - чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 79 ал. 1 и 2 от ГПК. По общите правила, посочени по-горе, щом длъжникът е допуснал срещу него да се образува изпълнително дело, той дължи и разноските, свързани с това. Ето защо, при плащане, направено след започване на изпълнителното производство, длъжникът не се освобождава от заплащане на дължимите разноски по изпълнението. А те включват както разноски за адвокатско

/юрисконсултско/ възнаграждение, така и съответните такси по Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, при които изпълнителното производство бъде прекратено на някое от основанията по чл. 433 ГПК, с изключение на хипотезата на прекратяване поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.

В разглеждания случай обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 592,51 лв., следва да бъде отменен като неправилен в ЧАСТТА за горницата над сумата 200 лв.- дължими на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство, с л е д връчване на Поканата за доброволно изпълнение не са предприемани други действия от процесуалния представител на взискателите за удовлетворяване на паричното вземане, поради което не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

10, т. 2 от НМРАВ. В изпълнителното дело е депозирана единствено молба за образуването му, която е задължителна предпоставка за предприемане на последващи изпълнителни действия от ЧСИ. Други действия от страна на адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателите не са предприемани.

Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Доколкото обаче по искането в Жалбата за преизчисляване на дължимата по т.26 от ТТРЗЧСИ такса , в обжалваното Постановление за разноски от 04.05.2022 г. ЧСИ въобще не се е произнесъл по възражението на длъжника за преизчисляване на определената в ПДИ такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 14.04.2022 г., настоящият съдебен състав намира, че не може 3 съдът за първи път да се произнесе в съдебното производство. Това налага делото да бъде ВЪРНАТО на ЧСИ за произнясяне по възражението на длъжника за преизчисляване на определената в ПДИ такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 14.04.2022 г., и постановяване на отделен акт.

Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като производството по жалбата не е образувано във връзка с процесуално поведение на другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на ЗАД "ОЗК-З." АД - длъжник по изпълнението, Постановлението за разноските от 04.05.2022 г. по изпълнително дело № 20228510400862 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, за горницата над сумата 200 лв. - дължими на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, до 592,51 лв.

ВРЪЩА изпълнително дело № 20228510400862 на ЧСИ М.П. рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, Район на действие СГС, за преизчисляване на дължимата по т. 26 от ТТРЗЧСИ такса.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4