Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 19.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 346/2021
Вид
Решение № 68
Подписан
19.07.2021
В сила
19.07.2021
Състав
Захарин Панайотов Захариев, Светлин Иванов Иванов, Катя Йорданова Господинова

Цитирани разпоредби

  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.161 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.337 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Бургас , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Захарин П. Захариев

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. Иванов в присъствието на прокурора Валентина Андонова Чакърова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600346 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод постъпила въззивна жалба от подс.

А. Д. С. ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. **********, чрез упълномощения му защитник адв.

Златина Билянова от АК-Бургас, против присъда № 260010 от 19.01.2021 г., постановена по НОХД № 1684/ 2020 г. по описа на Районен съд – Бургас. С присъдата подс. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК, осъществено на 15.08.2019г. в гр.Бургас, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. С. е осъден да заплати направените в досъдебното и в първоинстанционното съдебно производство разноски, в размер съответно на 100.80 лева и 370.27 лева, както и държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Жалбата съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, която според жалбата била постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и била необоснована. Претендира се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. С. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В допълнително изложение към жалбата се оспорват изводите на съда относно установеността на авторството на деянието, виновното му извършване от С. и механизма на неговото осъществяване, като се излагат съображения, че подсъдимият страда от заболяване 1

(подагра), придаващо на кожата и крайниците му изключителна чувствителност и болезненост при контакт с други предмети, към инкриминираната дата се твърди той да се е намирал в състояние на на подагрозна криза, твърди се, че не е изяснено в кой момент пострадалата е получила счупването – дали при падане на плочника, или при опитите на свид. М. да повдигне и подпре пострадалата на пейката. С аргументи, че осъдителната присъда не може да се основава на предположения, изградени върху противоречиви доказателства, се претендира отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. С. да бъде оправдан, в условията на алтернативност да се приеме, че деянието е извършено по непредпазливост и на основание чл.161 ал.2 от НК наказателното производство срещу С. да бъде прекратено, а ако евентуално обвинението бъде счетено за съставомерно и доказано, присъдата да бъде изменена с намаляване на наложеното наказание. Не са отправени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна, правилна и обоснована, постановена при правилно изяснени факти и при изпълнение на задължението всички доказателства да бъдат надлежно обсъдени и да се посочи кои от тях се кредитират и кои-не, както и основанията за тома. Счита извършеното престъпление за съставомерно и доказано по несъмнен начин, а отмереното на подсъдимия наказание за справедливо, поради което предлага обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. С., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. Билянова, която поддържа в цялост подадената жалба с изложените в нея аргументи и искания.

В последната си дума подс. С. заявява, че не се чувства виновен, те с шивача седели на пейката, когато пострадалата дошла и му казала да се премести на пейката, която е пред входа на подсъдимия. Пострадалата започнала да дърпа С. за дясната ръка, той си отдръпнал ръката и си седнал пак на пейката, но пострадалата се изтърсила на земята. В същото време отрича да е ставал от пейката, а само твърди да е издърпал ръката си. Присъединява се към доводите и исканията на защитника си.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло в присъствие на подсъдимия и неговия упълномощен защитник по общия съдопроизводствен ред, регламентиран в Глава ХХ от НПК. Въззивният съд намира, че по делото по предвидения в НПК ред и форма са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени следните фактически положения:

Подс. А. Д. С. ЕГН ********** е роден на *******г. в с. ******, Област Бургас, и 2 живее в *********. Той е *****, ****гражданин, с ****образование, ****, ****, ****.

Към м. август 2019г. подс. А.С. и свидетелите Н. К., К. М., П. Я. и П. С. живеели в различни входове на бл.***в ж.к. *****, гр.Бургас. Между живущите в този блок известно време преди инкриминираната дата се породили спорове относно разпределението на ползването на поставените пред блока пейки. Възниквали случаи, при които пейките били мазани с боя или лак пейките, и решилите да седнат на тях се цапали, а седмица преди 15.08.2019г., съпругата на подсъдимия почнала да дърпа свид. К. да стане от пейката, на която в момента седяла, защото била изморена и искала тя да седне, но К. не отстъпила.

На 15.08.2019 г. около 11.00 часа подс. А.С. и свид. К. М. се намирали пред бл. ***в ж.к. *****, и по-конкретно седяли на пейка, разположена пред вход **на същия блок.

Заедно с тях на пейката седяло и друго лице, чиято самоличност не била установена при разследването. Подс. С. седял в средата, от дясната му страна седял свид. М., а от лявата страна на подсъдимия седяло споменатата неустановено лице. Свид. М. носел протеза на единия си крак, и докато седял, бил протегнал крака си напред, а тялото му било леко обърнато надясно.

По това време свид. Н.К., която живеела във вход № **на бл. **, се прибирала от аптеката към дома си. Стигнала пространството пред вход ** и поискала да седне на пейката, където седели подсъдимият, свид. М. и неустановеното лице. Свид. К. се обърнала персонално към подс. С. с думите: „Защо не си седиш на твоята пейка, ами идваш тука?“.

Подс. С. обаче нямал намерение да се мести, така възникнал спор. Неустановеното по делото лице станало и си тръгнало, а свид. М., когото всички живущи в блока познавали и с прякора „Ш.“, тъй като работил дълги години като майстор ****, не си тръгнал, но се обърнал надясно, нямало как да не чува разговора между К. и С., но не желаел да ги гледа.

Свид. К. приближила и застанала пред пейката на разстояние от около 0.8 м, като настоявала подс. С. да стане. Намирайки се фронтално пред подсъдимия, тя му казала:

„Стани да ми направиш едно място“, а той отвърнал: „Защо да стана?“. Свид. К. започнала да му обяснява: „Ти нямаш право да седиш тука. Тази пейка не е ваша. Вашата пейка е ей там, на другия край по средата на блока“. При това, подс. А.С. се изправил и с едната си ръка блъснал свид. К. в областта на гърдите, след което отново заел мястото си на пейката.

Вследствие бутането от страна на подсъдимия, свид. К. изгубила равновесие, паднала на земята по гръб и поради получените при падането травми не могла да се изправи сама, а подс. С. заявил, че така й се пада. След това заявил, че на пострадалата нищо й няма и щяла да се изправи, но като видял, че К. продължава да лежи безпомощна, станал и напуснал пейката и пространството пред вх.**на бл.**.

Свид. К. двукратно помолила свид. К. М. да отиде и да каже на свидетелите П. Я. и П. С., които в този момент се намирали на пейките пред вх.**на бл.**, че не може да стане, и да повикат „Бърза помощ“. Свид. М. след известно двоумене отишъл при свид. Я. и казал на нея и свид. С., че има паднала жена на земята и да викат помощ, след което си тръгнал.

Свидетелите Я. и С. първоначално помислили, че е паднала тяхна съседка, болна от епилепсия, но като приближили до вход **, установили, че това е свид. К.. Свид. Я., която 3 имала у себе си имала мобилен телефон, подала съобщение на ЕЕН 112. Докато чакали пристигането на медицинска помощ, свид. К. разказала на Я. и С. за станалото, и конкретно за това, че подс. А.С. я блъснал и тя паднала.

На място дошъл специализиран автомобил на „Спешна помощ“, служителите в който се заели да вдигнат пострадалата и да я настанят в линейката. По това време свид. С. си тръгнала, а свид. Я. неколкократно ходила до жилището на свид. К., за да намери и донесе документа й за самоличност. Междувременно, около 11.15 часа на мястото пристигнали автопатрул на II РУ на МВР- Бургас, в състав полицейските служители - свидетелите П. Я. и П. Ч., във връзка с подаден сигнал за бутната от съсед възрастна жена. До пристигането на линейката и служителите на МВР св. К. останала на земята. На служителите на МВР пострадалата разказала, че била бутната от своя съсед подс. С.. При пристигането на полицейските служители подсъдимият и свид. М. били напуснали местопроизшествието.

Свид. К. била откарана със специализиран превоз в УМБАЛ-Бургас АД и приета за лечение в отделението по ортопедия и травматология, където била оперирана и престояла в периода 15.08.- 21.08.2019г., видно от приложената на л.22 от досъдебното производство епикриза. Веднага след изписването й, за времето от 21.08. до 28.08.2019г. тя била преместена за долекуване в отделението по физикална и рехабилитационна медицина, откъдето била изписана за домашно лечение на 28.08.2019г. (епикриза на л. 23 от досъдебното производство).

Според заключението на извършената в досъдебното производство

Съдебномедицинска експертиза № 444/ 2019г. (л.20,21 от досъдебното производство) при падането на плочника пред входа на блока, свид. Н. К. е получила пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост и счупване на лявата лъчева кост в дисталната част, което довело до трайно затруднение на движението на левия крак за срок от около 3-6 месеца, и съответно трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от 2-4 месеца. Видно от разясненията вещото лице пред районния съд, в резултат от получените увреждания и след проведеното й болнично лечение, свид. К. първоначално не можела по никакъв начин да се обслужва, не можела да се движи, след това се раздвижвала, използва проходилка, трудно ходила.

Въз основа на заключението на извършената в първоинстанционното производство Съдебномедицинска експертиза от д-р Димитър Брънков, невролог (л.161-165 от НОХД № 1684/ 2020 г. по описа на Районен съд – Бургас), може да се приеме за установено, че подс.

А.С. от повече от 5 години страда от заболяване подагра, за което лекува се активно, както и от други заболявания, за които му е издадено решение на ТЕЛК с призната 82% трайно намалена работоспособност. Заболяването е било налично и към инкриминираната дата 15.08.2019г., а според заявлението на самия подсъдим при прегледа му от вещото лице, на тази дата той е бил в поадгрозна криза. В условията на подагрозна криза, според заключението болката се развива бавно, с последваща задълбочаваща се криза в рамките на половин час до час и половина, която се характеризира с остра силна болка, невъзможност дори чаршаф да покрива боледуващата става, и засяга синовиалните влагалища на 4 сухожилията или залавните места на мускули. По време на такава криза болният е в невъзможност да се самообслужва, извън състояние на криза болният може да извършва леки дейности, да ползва телефон, да се обслужва ограничено, с уговорки може да управлява автомобил, напълно възможно е да осъществи ръкостискане с друг човек, както и да подаде ръка към друг човек, за да получи помощ от него