Решение № 51 от 19.05.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Габрово , 18.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Кремена Големанова

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20214200500006 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260061 от 23.11.2020 г., постановено по гр. д. № 234/2020 г., Районен съд - Севлиево е осъдил "Еко Традекс Груп" АД да заплати на В.З., на осн. чл. 200 от КТ, сумата от 50 000 лв. обезщетение за причинени му неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 22.06.2017 г., за периода от 19.12.2017 г. до 22.06.2019 г., по предявен частичен иск от иск в размер на 150 000 лв. за периода от 19.12.2017 г. до 22.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 22.06.2017 г. до окончателното й заплащане, както и да заплати на В. З. от трудовата злополука за същия перидо сумата от 1 680 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2020 г., по предявен частичен иск от иск в размер на 150 000 лв. за периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2027 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 22.06.2017 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди за сумата над 1 681 лв. до предявения размер от 2 1

015 лв., ведно със законната лихва от 22.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. Разноските между страните са разпределени по съразмерност. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която са уважени исковете за неимуществени и имуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от "Еко Традекс Груп" АД, чрез адв. И. М., в която се твърди, че същото е недопустимо, алтернативно неправилно и необосновано. Излагат се твърдения, че решението е постановено по нередовна искова молба, тъй като петитума на същата не съответства на изложеното в обстоятелствената част, за предявяване на исковете като частични. Решението е неправилно, тъй като е основано в голямата си част въз основа на неправилно и некомпетентно изготвена по делото медицинска експертиза. На първо място са поискали смяна на вещото лице д-р Я., тъй като същият е бил назначен за вещо лице по първото водено между страните гр. д. № 153/2018 г. на РС Севлиево, като в този смисъл съдът неправилно е дал възможност на вещото лице да вземе становище по това им възражение. Освен това вещото лице е заявило, че познава ищеца и неговото здравословно състояние и това ще му помогне да извърши експертизата, т.е. вещото лице не само си спомня предходно воденото дело, но и мотивите и изводите, които е изложил там. Неправилни са мотивите на съда, с които е допуснал и приел експертизата, тъй като вещото лице извършило личен преглед на пострадалото лице, преди съдът да се произнесе по искането им за отвод на същото. Неправилно вещото лице е приело, че представените фактури са свързани с лечението на ищеца, тъй като от записите в тях не можело да се установи, за какви точно услуги, свързани със състоянието на ищеца са издадени те. Освен това били оспорили заключението, в частта, в която вещото лице е излязло извън поставените задачи, събирайки доказателства във връзка с извършената експертиза от МБАЛ "Тота Венкова". Относно медицинските рецепти, същите не са били своевременно представени, а едва след изслушване на вещото лице и приемането на експертизата. Оспорва се частично и съдебно - почерковата експертиза и използването на оригиналния документ от гр. д. № 153/2018 г.

Оспорва се, че неправилно е ползване на сравнителен материал - подписа на 2 ищеца по воденото предходно дело. Неправилно съдът, въпреки техните оспорвания, е приел тази експертиза. Неправилно съдът е преценил показанията на св. Ц.. Оспорват се изводите на съда във връзка с възражението за съпричиняване. Оспорва се, като неправилно приетото от съда, че между страните е съществувало трудово правоотношение, тъй като ищецът не го е доказал. Неправилно съдът е осъдил дружеството да заплати законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите за имуществени и неимуществени вреди, тъй като началните периоди на исковете по настоящото дело са различни и много след 22.06.2017 г. Моли да се обезсили обжалваното решение, алтернативно да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно. Претендират разноските по делото.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата В. З., чрез адв. Н.

С., в който се оспорва въззивната жалба по подробно изложени аргументи и моли същата да се остави без уважение. Претендират се разноските за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител на жалбоподателя моли да се уважи жалбата им. Процесуалният представител на ответника по жалбата моли, да се остави жалбата без уважение и поддържа отговора. Двете страни претендират разноските по делото. Третото лице помагач по делото не се явява и не се предтавляв В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд е прието депозираното, във връзка с дадените указания от въззивния съд за отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба, допълнително становище с вх.

№ 139/01.02.2021 г. от ищеца, с което се уточнява петитума на предявените искове и е посочено, че същите се предявяват като частични.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. З. против "Еко Традекс Груп" АД, в която се излага, че е бил работник в ответното дружество, като на 22.06.217 г. претърпял трудова злополука, при която получил описаните в исковата молба увреждания. Между страните било заведено гр. д. № 153/2018 г. по описа на РС - Севлиево , по което съдът 3 отъсилответинко да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за времето от 22.06.2017 г. до 18.12.2017 г.

(частичен иск от пълния размер на 150 000 лв.) и обезщетение в размер на 9 802, 08 лв. за претърпени имуществени вреди за периода от 22.06.2017 г. до 18.12.2017 г .(частичен иск от пълния размер на 150 000 лв.). Решението е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо между страните. Твърди се, че ищецът продължава да търпи болки и страдания за времето след 18.12.2017 г., подробно описани в иска, което доказвало, че същите са наистина продължителни и значителни. След 01.01.2018 г. до 31.02.2020 г. ищецът направил разходи за лекарства в размер на 1 000 лв., 30 лв. за преглед и 985 лв. за профилактика или разходите за лечението му излизали на 2 015 лв. Иска да се осъди ответното дружество 1) да му заплати сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода от 19.12.2017 г. 22.06.2019 г. вследствие на трудовата злополука - частичен иска, като пълният размер на иска е 150 000 лв. и обхваща периода от 22.06.2017 г. 22.06.2019 г., като претендира лихва върху главницата от 22.06.2017 г. до окончателното изплащане на същата; 2) сумата от 2 015 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени от ищеца за периода от 01.01.2018 г. - 31.01.2020 г. вследствие трудовата злополука - частичен иск, като пълният размер на иска е 150 000 лв. и обхваща периода от 22.06.2017 г.

- 22.06.2027 г., като се претендира и лихва върху главницата от 22.06.2017 г. до окончателното изплащане на същата (така предявения петитум е уточнен пред въззивния съд с представеното, във връзка с дадените указания от второто инстанция, становище с вх. № 79/21.01.2021 г.).

В срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който се твърди, че исковата молба е нередовна. Искът за имуществени вреди е недопустим, тъй като е предявен като части от недопустимо цяло - за периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2027 г. По същество исковете се оспорват по основание и размер и се моли да бъдат отхвърлени по подробно изложени аргументи, като се се твърди, че ако същите бъдат уважени, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултата. Оспорени са исковете претенции лихви, като неоснователни.

Третото лице помагач, допуснато на страната на ответника, оспорва исковата молба по основание и размер.

4

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 от КТ, а именно, че между старните у установено наличието на трудово правоотношение към момента на злополуката, настъпването й, както и че същата има характер на трудова, като този извод се подкрепял от влязлото в сила решение между старните по гр. д.

№ 153/2018 г- на РС- Севлиево, като по отношение на правопораждащите факти решението по това дело има сила на пресъдено нещо между страните.

Приел е че настъпването на неимуществени вреди от ищеца са в причинно следствена връзка с трудовата злополука и че следва да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество за тяхната обезвреда. Разгледал е и е отхвърлил е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат като неоснователно, като е определил размера по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съдът е уважил и иска за имуществени вреди до размер на 1 681, 07 лв., като е приел, че представените фактури доказват плащане във връзка с извършеното лечение на ищеца. И по двата иска е приел, че лихва се дължи от датата на деликта - 22.06. 2017 г.

Въззивният съд след преценка на събраните доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Постановеното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявени искове, както твърди жалбоподателя. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и уточнението, следа формулираното от ищеца искане, същите са заявени като частични искове от целите искове по гр. д. № 158/2018 г. по описа на РС- Севлиево.

Неоснователно е наведеното възражение от жалбоподателя, че нередовността на исковата молба, не е отстранима пред въззивния съд. Съгласно приетото в ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако въззивният съд констатира, че исковата молба е нередовна следва да предприеме стъпки за отстраняването й, ако същата е отстранима на съответния етап. В настоящия случай се касае за нередовност във връзка с неяснота на предявеното искане и същото е отстранимо във въззивното производство. Ищцовата страна е изпълнила дадените й указания, като петитума е преведен в съответствие с изложеното в обстоятелствената част и исковете са заявени като частични от останалата част от исковата претенция.

5

Не е спорно по делото, че първоначално исковата претенция на ищеца е предявена като частични искове по гр. д. № 153/2018 г. по описа на РССевлиево. По това дело е влязло в сила решение № 203/27.06.2018 г. между същите страни, с което е прието за установено, че ищецът В. З. е работил при ответното дружество и настъпилата злополука на 22.06.2017 г. е трудова, като същата е в причинна връзка с настъпилите за него имуществени и неимуществени вреди и е отхвърлено възражението на ответното дружество за съпричиняване от страна на работника на веродносния резултат. Решението на първоинстанционния съд частично е потвърдено от ОС - Габрово по гр.

193/2018 г. по описа на съд, тъй като е отменено частично по отношения на присъдения размер по иска за претендираните имуществените вреди, като това решение не е допуснато до касационен контрол по гр. № 2318/2019 г. по описа на ВКС. Видно от решението отговорността на ответното дружество е ангажирана по предявените искове по чл. 200, ал. 2 от КТ, като същото е осъдено да заплати на З. за неимуществени вреди - 30 000 лв. за периода от 22.06.2017 г. до 18.12.2017 г., частичен от целия иск с цена от 150 000 лв. за периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2019 г. и за имуществени вреди - 1 893, 08 лв. за периода от 22.06.2017 г. до 18.12.2017 г., частичен от целия иск с цена от 150 000 лв. за периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2027 г., като и по двата иска е присъдена лихва от дата на трудовата злополука 22.06.2017 г.