Решение № 387 от 08.12.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. гр. Димитровград, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20255610101171 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно (обективно и субективно) съединени искове от И. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес за призоваване гр. ***, чрез адвокат Р.

М., САК, с адрес гр. ***, против П. И. Х., ЕГН: ********** и Г. И. И., двамата от гр. Димитровград, с посочено правно основание чл. 45 във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 52 ЗЗД, с които се претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца имуществени вреди в размер на 5 000 лв., стойността на автомобила и 2 000 лв. неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че през 2018 г., посредством частен автовоз от **, собственият му лек автомобил е бил доставен на адреса на първия ответник с уговорката последният да го пази, тъй като ищецът не бил в България. Сочи, че от 2019 г. до 2022 г. правил опити да си върне автомобила, но ответниците отказвали да му го предадат, като поддържа, че движимата му вещ била повредена и унищожена, като последното се изразява в разглобяване на автомобила и разпродаването му на части, двете действия осъществени на територията на гр. ***. В изложението на молбата и нейните допълнения ищецът релевира, че ответниците са съучастници и за разпродажбата на автомобила на части, осъществена на територията на гр. ***, е бил информиран от ответницата Х., като в последно допълнение на искова молба с вх. № 3383/15.04.2025 г. ищецът твърди, че ответниците „са намерили купувач, който с платформа е занесъл автомобила в *** и там е разглобен на 1 части. Х. е съучастник, тъй като съдейства на брат си това да се случи и най вероятно е получила пари за това.“. Същевременно претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят имуществени и неимуществени вреди в посочен размер. Изложените фактически данни рамкират правоотношения между ищеца и втория ответник свеждащи се до това, че ищецът е предал собствена си движима вещ на ответника, който е следвало да я пази и върне на собственика й, но същият не е изпълнил поетото задължение, а подпомаган от първия ответник е сключил с трето лице друг облигационен договор, посредством който се е разпоредил със същата движима вещ, в резултат на което ищецът твърди, че е претърпял вреди. Твърденията на ищеца сочат, че спорът, инициирал настоящото производство, касае пълното неизпълнение на задължения, произтичащи от облигационни отношения – неформален договор за влог по смисъла на чл. 250 и сл. ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че с П. И. И. сключили граждански брак на 28.08.2012 г. в град ***, след което се развели, а Г. И. И. е неин брат.Ищецът закупил лек автомобил преди брака му с П. И. на дата 29.09.2010 г, когато му е и първата застраховка на колата **, след което сменил португалските документи с немски,тъй като вече живеел в **. Колата била донесена в България с частен автовоз от ** през 2018 година и доставена на адреса на Г.

И. И., за да я пази, тъй като ищецът не бил в България, нито семейството му.От 2019 г до 2022 г постоянно правел опити да си я върне с молби до тях двамата ,но до ден днешен колата я нямало и отказвали да му я върнат въпреки ,че дори и писмена покана писал до Г. И..Същата била спряна от движение. Оставил им я на доверие.Никога не бил давал пари нито на Г. И., нито на П. И. и не бил продавал колата си на И.. Тази кола никога не била СИО/семейна имуществена общост/, тъй като била придобита преди брака и ясно се виждало от документите на колата. Месец август 2022 година в град *** от П. И. разбрал,че колата му е разпродадена на части и деянието е извършено в гр.***.

Претенцията на ищеца е да бъдат осъдени и двамата ответници да му заплатят имуществени вреди в размер на 5000 лв, представляваща стойността на автомобила и 2000 лв –обезщетение за претърпени неимуществени вреди във вид на психически стрес и травми, както и всички разноски по делото .

Депозиран е отговор в срок от двамата ответници, с който се оспорва 2 основателността на предявеният иск, счита се същият за неоснователен и оспорват същия изцяло.Твърди се, че процесния лек автомобил е бил докаран в България още 2017 г., когато ищеца и първата ответница все още са били семейство. Колата е била спряна от движение през м.февруари 2017 . Предвид таксите които е следвало да заплати в **, той е целял да се освободи от автомобила и го е продал за 200 евро на втория ответник.Последният се е надявал , че автомобилът може да се поправи или да го продаде на части, решил е да го докара в България с автовоз, който лично той е заплатил 800 лева.Нелогично било твърдението , че автомобилът е предаден за пазене, защото вторият ответник нямало къде да го съхранява, живеел в жилищен блок, а ищецът имал /или неговите родители/ освен къща и гараж в гр.*** на посочения от него адрес. Договорката за продажбата на автомобила е била с втория ответник, неоснователно е предявяването на претенцията срещу бившата си съпруга, с която са разделени от август 2018 г., а от 08.08.2019 г. са разведени.По време на сделката те двамата все още са били семейство.Относно първата ответница, бивша съпруга на ищеца исковата претенция била напълно неоснователна и недопустима, тъй като когато е станал пазарлъка/сделката между ищеца и втория ответник/, ответницата не е участник, тъй като автомобила е лична собственост на съпруга й.Майката на двамата ответници е била също в ** да помага за децата на дъщеря си и зет й.Тя е била свидетел на извършеното плащане.Веднага след това първата ответница е потърсила автовоз, свързала се е с превозвач и е разбрала цената, която втория ответник е заплатил за докарването й в България.Това станало през месец март 2017 г.В България разбрали, че двигателят е пробит, не може да се отремонтира и дори към настоящия момент се намирала в село близо до Димитровград.Автомобилът никога не е бил в гр.***. Никога ищецът не е искал връщане на колата, защото трябвало да върне парите и плати автовоза.Той всяка година идвал в България да вземе децата за лятната ваканция, никога не е говорил за нея.Отделно от това от март месец 2017 г.е изтекъл три годишния давностен срок по чл.78 ал.2 от ЗС относно движими вещи.Понеже ищецът непрекъснато пускал жалби било то в полицията или социалната служба за закрила на децата, заявил в една от жалбите ,че колата е открадната от втория ответник, това станало през 2021 г.И двамата ответници са привиквани за обяснения в полицията през 2022 г., направена била очна ставка с ищеца, по преписка образувана по жалба на последния от 2021 3 г.Преписката е прекратена.

В хода на производството се приеха писмени доказателства:Удостоверение за регистрация в превод от португалски на български език, Удостоверение за регистрация в превод от немски на български език, документ за спиране от движение в оригинал на немски и в превод от немски на български език, Договор за покупко-продажба на автомобил – копие на португалски и в превод от португалски на български език, копие от Решение № 313/12.07.2019 г. по гр. дело № 1638/2018 на ДРС;

ДП № 474 от 2021 г. по описа на РУП-Димитровград.

В качеството на свидетел беше разпитана *** Д. – майка на ответниците, от показанията на която се установи, че дъщеря й П. се прибрала от ** през 2018 г. август месец. Докато била в **, във връзка с малкото дете всяка зима ходила, за да й помага за отглеждане на детето, което се родило в *** през 2015 година, а тя ходила да го гледа през 2016 г. и 2017 г. През 2017 г. зет й И./настоящ ищец/ не бил разведен с дъщеря й, се върнал от работа, казал че колата е развалена, не можел да я кара и се чудел какво да я прави. Тя ги чувала, когато си общуват и казал, че много пари трябва да даде за да му я премахнат, понеже паркоместата им били ограничени, само за три коли.

Новата кола, която си купил нямало място за нея и затова казал, че иска да я продаде. Разбрал се със сина й за 200 евро да му я даде и за толкова я продаде, само и само да я махне отпред пред блока. Това станало още в **. Те там живеели като семейство, а синът й бил международен шофьор. Той като казал, че иска да я продаде, синът й се съгласил да я купи и мислел, че в България ще я оправи като си я докара в града. Синът й платил 200 евро за нея. Г. изпратил парите на П., нямало как да ги прати на И. и после П. ги предала на И..

Свидетелката била там при тях и ги видяла при предаването на парите.

Разходите за превоз на колата до България си ги поел синът й, защото той искал да си я докара . Знаела, че 350 евро струвал транспорта, но той си ги е платил като са му докарали колата. Там никакви пари не бил дал. Парите за доставката били преведени на момчето, което е докарало колата. Колата сега била в с.***. Той искал да я оправи, но не успял и се отказал. Никога не бил карал колата в ***, той живеел в гр.Димитровград. Бившият й зет идвал през лятото и взимал децата. Не е чувала досега да има претенции за тази кола.

Видно от приетото ДП е, че с влязло в сила постановление на прокурор при 4

РП-Хасково, ТО-Димитровград от 17.11.2022г. е прекратено наказателното производство по ДП №474/21г. по описа на РУ на МВР-Димитровград, водено за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, поради наличие на основанията на чл.243 ал.1 т.1, вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК с извод, че няма налице безспорни доказателства, които да обуславят осъществяване от страна на Г. И. състав на престъпление по смисъла на чл.206 ал.1 от НК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Предметът на делото е спорното право, въведено от ищ еца с неговите твърдения по исковата молба за фактите, на които основава иска и търсената от него защита. Това спорно право се очертава с основанието и петитума на иска – правопораждащия факт, съдържанието на правото, страните п о правоотношението, елемент от което е спорното право. В конкретния случай ищецът е навел твърдения, които не се оспорват от ответниците и съдът ги приема за безспорно установени по делото, че ищецът и първата ответница са бивши съпрузи с прекратен граждански брак от 8.8.2019г., сключен на 28.8.2011г., че живеели и работели до 2019г. в **, че вторият ответник е брат на П. И. Х.. Не се спори относно фактите, че процесния лек автомобил, без регистрационен номер бил транспортиран в град Димитровград с автовоз.Безспорно е, че след раздялата на съпрузите през 2019г. отношенията им са влошени.

От показанията на разпитания свидетел се обориха твърденията на ищеца, че процесния лек автомобил е бил предаден от него за пазене от двамата ответници, че е бил разпродаден от втория ответник на части в град ***, като се отказвало връщането му.Останаха напълно недоказани твърденията на ищеца в исковата молба, не се представиха доказателства в тази връзка, въпреки изрично указаната доказателствена тежест за ищеца относно твърдяното от него налично правоотношение между страните по делото, какви са неговите параметри/ особености/, права и задължения на страните, начин на изпълнение на твърдяното задължение, претърпени имуществени загуби, неимуществени вреди-вид и тяхната парична равностойност, срок и ден за изпълнение. При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи по делото че с ответниците устно са се договорили да пазят процесния лек автомобил, след като го транспортират в България, че той е плащал 5 разноските в тази насока, че стойността на автомобила към момента на предаването му е претендираната от него имуществена вреда, че автомобилът е бил транспортиран до град *** и там разпродаден на части, че вследствие на неправомерните действия на ответниците са му нанесени и е търпял неимуществени вреди в посочения размер от 2000 лева, представляващи психически стрес и травми. Неточното изпълнение на договорните задължения съгласно чл. 79 от ЗЗД поражда правото на кредитора да иска от длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД регламентира обема и границите на отговорността за имуществени вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения - обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника - обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Вредата от неизпълнението или неточното изпълнение на договорни задължения при съобразяване н а общите правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, обосновават извод, че к а к т о нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, така и нарушаването на договорно задължение може да причини неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД. Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението или неточното изпълнение на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. /В този смисъл Тълкувателно решение № 4/29.01.2013г. по тълк.д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

Разпечатката съдържа 23 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a0901f9-dd46-4a50-a932-de996392123e