Решение № 1551 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1551 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100500872 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 17223/23.10.2023 г. по гр. д. № 12794/2023 г. по описа на СРС, 77 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗАД „Даллбогг:

Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, сумите, както следва:

– на основание чл. 411 КЗ сумата от 2 781,10 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на строителна машина марка „Vogele“, с рег. № В ****, настъпили в резултат от ПТП на 11.03.2020 г. в с.Калиманци, ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до погасяването;

– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 671,33 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.08.2020 г. до 19.12.2022 г., като е отхвърлен иска по чл. 411 КЗ до пълния предявен размер от 3973 лв. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД до пълния предявен размер от 954,62 лв.

Срещу решението са постъпили въззивни жалби и от двете страни, в които се излагат различни съображения за неправилност на постановения съдебен акт.

С подадената от дружеството-ищец ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД жалба се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове са отхвърлени.

1

Поддържа се, че постановеното от СРС решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и противоречиво. Твърди се, че изводът на съда, че при настъпване на процесното ПТП е налице съпричиняване от 30% е погрешен, тъй като застрахованата при ищеца машина е била паркирана извън пътя и не била в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Отбелязва се, че съгласно съдебната практика не може да се приеме съпричиняване в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализирането на вредоносните последици. Сочи се още, че поведението на водача на тежкотоварен автомобил „Мерцедес“ с рег. № В **** ВР следва да бъде подведено под хипотезата на разпоредбата на чл.25 от ЗДвП „Маневри“, във вр. с чл. 91, ал. 1 от ППЗДвП. Твърди се още, че с оглед приетите и събрани в хода на производството доказателства и изложените фактически констатации, безспорно се доказва в пълен размер исковата претенция. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.

Претендират се разноски.

С подадената от дружеството-ответник ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД жалба първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, с която е уважен предявеният иск за главница за сумата над 1986,50 лв. Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и че същото е необосновано и неправилно. Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези на които се е позовал в решението си, е обсъдил едностранчиво и в полза на ищеца, като е игнорирал част от установените по делото обстоятелства. Сочи се, че първоинстанционното решение е с неправилни, неясни, противоречиви и непълни мотиви. Отбелязва се, че СРС неправилно е преценил размерът на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, управлявал строителната машина „Vogele“, с рег. № В **** и същият бил в размер на 50 %, а не както е приел съда – 30 %. Поддържа се, че ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да докаже съществена част от фактите, които са в негова доказателствена тежест, а именно механизмът на ПТП, респективно наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача, управлявал т.а. „Мерцедес“ с рег. № В **** ВР, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с дружеството ответник в първоинстанционното производство. С оглед на изложеното, се иска от съда отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба на ищеца от ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД, в който се изразява становище за 2 неоснователност на същата. Моли се подадената от насрещната страна жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД не е депозирало писмен отговор на подадената от ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД въззивна жалба. В хода на въззивното производство не е заявил становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд въззивният съд се произнася служебно повалидността на решението,а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Не е спорно между страните, че на сочената от ищеца дата между сочените участници е настъпило ПТП, че сочената за увредена строителна машина е била застрахована по имуществена застраховка „Каско“, че гражданската отговорност на сочения за виновен водач на МПС е била застрахована от ответното дружество към датата на ПТП, както и факта на изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца в посочения в исковата молба размер.

Основните спорни между страните въпроси, във връзка с които са и всички наведени доводи във въззивните жалби, е какъв е механизмът на настъпилото събитие, налице ли е пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите увреждания, както и чия е вината за настъпване на процесното ПТП, респ.

3 дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на строителната машина.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 11.03.2020 г., в който е отразено, че на 11.03.2020 ч. около 14:20 ч. в с. Калиманци, водачът на МПС А т.а. „Мерцедес“ с рег. № В **** ВР, идвайки отдясно на кръстовище, реализира ПТП с паркирана отляво на пътното платно строителна машина „Vogele“, с рег. № В ****. В скицата към протокола е отбелязано, че при настъпване на удара между двете МПС строителна машина „Vogele“ е позиционирана частично на пътното платно и частично извън пътя. Посочено е, че съприкосновението, при което е увреден контролер за управление на строителна машина „Vogele“, е настъпило в задна дясна част на същата и в задна лява част на т.а. „Мерцедес“ с рег. № В **** ВР. В протокола е отбелязано също така, че водачът на т.а. „Мерцедес“ е виновен за настъпилото ПТП.

В декларация до застрахователя за настъпило ПТП, водачът на строителна машина марка „Vogele“ е посочил, че паркираното от него извън пътя МПС е ударено в задната дясна част, вследствие на което е счупен контролер за управление, като след установен контакт с водача на другото МПС, участник в произшествието – Г.Д. са снети и сведения от него, които са приложени към преписката по щетата, в който същият уточнил, че при извършване на маневра, без да иска е закачил с лявата страна на управлявания от него т.а. „Мерцедес“ с рег. № В **** В асвалтополагаща машина, като е уточнил, че и от другата страна на платното е имало друг паркиран автомобил.

От показанията на разпитания свидетел Г.Д.Д. се установява, че на процесната дата през 2020 г., същият управлявал сметосъбиращ камион в с. Калиманци. Забелязал, че на кръстовището в селото, около обяд била спряна машината, която полагала асфалт в селото, защото работниците обядвали. Същият трябвало да извърши маневра надясно, за да събере отпадъците, като на въпросното кръстовище при извършване на маневрата освен спрялата в ляво на пътя машина, от дясната страна, на около 7-8 метра разстояние от срещуположно паркиралата строителна машина имало и паркиран друг автомобил на пътя и при опит да премине между двете коли, леко закачил строителна машина марка „Vogele“ с рег. № В ****. Отбелязва, че строителната машина е била паркирана така, че е заемала около един метър от пътното платно за движение, както и че той е виновен, защото другите два автомобила са били спрели, а той се е движел, но също сочи, че и те неправилно са спрели на кръстовището.

Изготвената САТЕ установява, че всички увреждания по асфалтополагач „Vogele“ с рег. № В ****, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 11.03.2020 г. произшествие в с. Калиманци. Установява, че т.а. „Мерцедес“ се е движел в района на с. Калиманци и при маневра за десен завой, водачът не е осигурил безопасна странична дистанция и е реализирал ПТП с паркирания асфалтополагач „Vogele“. При изслушване на вещото лице в съдебното заседание, същото заявява, че 4 поддържа заключението си, не са му задавани допълнителни въпроси от страните и съдът е приел без възражение от страна на ищеца и ответника представеното заключение.

По отношение на правилността на решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивните жалби оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

В допълнение и по наведените с въззивните жалби доводи за неправилност на решението, съдът намира следното.

Неоснователно е твърдението на въззивника-ищец, че първоинстанционният съд погрешно е достигнал до извода за съпричиняване от 30%, тъй като асфалтополагащата машина била паркирана извън пътя.

С оглед показанията на разпитания свидетел, съставеният двустранен констативен протокол за ПТП, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, съдът намира за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 11.03.2020 г., около 14:20 ч., т.а. „Мерцедес“ с рег. № В **** ВР, се движел в района на с. Калиманци, при маневра за десен завой водачът не осигурил безопасна странична дистанция и реализирал ПТП с паркирания асфалтополагач „Vogele“ с рег. № В ****.

В резултат на удара за строителна машина „Vogele“ с рег. № В **** са настъпили видими щети в задна дясна част по контролера за управление.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, а съгласно т. 6 – на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП също съдържа указание, съгласно което пътните превозни средства следва да се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. В чл. 25, ал. 1 от ЗДвП пък е уредено задължението на водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.