Решение № 168 от 12.06.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. гр. Добрич, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500218 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с рег. № 1809/30.01.2023 год. на М. И. Ж. с ЕГН ********** от гр. В., ***5, К. С. Ж. с ЕГН ********** от гр. В., ***5 и Д. С. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ***, чрез упълномощения адвокат Д. А. от АК – гр.

Добрич, срещу решение № 6/04.01.2023 год. по гр. Дело № 2936/2021 год. по описа на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу Е. Й. Е. с ЕГН ********** от гр. Б., *** и Д. К. К. с ЕГН ********** от гр. В., *** искове за прогласяването на нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 129, том ІII, нотариално дело № *** г. на нотариус с рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който Е. Й. Е. е дарил на Д. К. К. 2/100 (две стотни) идеални части от нива с площ от 35.006 декара по документ за собственост, а по скица с площ от 35.007 декара с кадастрален идентификатор № *** по кадастралната карта на с. С., общ. Д. като симулативен и прикриващ договор за покупкопродажба и за признаването за установено на основание на чл.17 от Закона за задълженията и договорите, че същият прикрива действителната уговорка за 1 сключването на договор за покупко-продажба за посочените идеални части.

Първоинстанционният съд е отхвърлил и предявените от М. И. Ж., К. С.

Ж. и Д. С. Т. срещу Е. Й. Е. и Д. К. К. искове по чл. 33, ал.2 от Закона за собствеността за допускането в полза на ищците на право на изкупуване на 1/2 идеална част от следния съсобствен недвижим имот - нива с площ от 35.006 декара по документ за собственост, а по скица с площ от 35.007 декара с кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на с. С., общ. Д., за цената от 9 500 (девет хиляди и петстотин) лева, колкото е била уговорена с договор от 05.08.2021 г., обективиран в нотариален акт №130, том ІII, нотариално дело №*** г. на нотариус с рег. №*** в регистъра на Нотариалната камара, сключен между Е. Й. Е. като продавач и Д. К. К. като купувач.

Със същото решение ДРС е осъдил М. И. Ж., К. С. Ж. и Д. С. Т. да заплатят на Е. Й. Е. сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по гр. дело №2936/2021 г. по описа на ДРС, а на Д. К. К. въззивниците са осъдени да заплатят сумата от 950 лв.

(деветстотин и петдесет лева), представляваща направените разноски по гр. дело № 2936/2021 г. по описа на ДРС.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано, немотивирано и несъобразено със събраните по делото доказателства, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. В него били изложени факти и обстоятелства, несъответстващи на обективната истина и приети за установени от първоинстанционния съд неясно на каква база. Решаващият съд е обосновал своите правни изводи единствено въз основа на част от събраните по делото доказателства, като неясно по какви критерии е игнорирал някои от представените и приети по делото писмени доказателства. Не е съобразено от РС – Добрич, че кредитираните от него гласни доказателства са депозирани от заинтересовани от изхода на делото свидетели.

С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за уважаване на предявените искове. Оспорва се изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл, като се настоява, че районният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства, представени от 2 страна на жалбоподателката в хода на производството. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетото по делото заключение на в.л. по съдебно-оценителната експертиза, предполагало предявените искове да бъдат уважени.

Спорни са въпросите по делото относно твърденията за привидност на процесния договор за дарение от 05.08.2021 г., респ. че договорът за дарение е симулативен, целящ да се прикрие действителната уговорка между страните, прикриващ сключен между тях договор за покупко-продажба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна сочещ, че решението на Районен съд – Добрич е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 30.01.2023 г. от процесуално легитимирани лица, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателите, чрез техния процесуален представител на 16.01.2023 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена 3 форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 2936/2021 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба с вх. № 7961/17.09.2021 г., уточнена с молба вх. № 9571/20.10.2021 г. /л. 24-ти от делото/ на М. И. Ж. с ЕГН ********** от гр. В., ***5, К. С. Ж. с ЕГН ********** от гр. В., ***5 и Д. С. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ***, с която срещу Е. Й. Е. с ЕГН ********** от гр. Б., *** и Д. К. К. с ЕГН ********** от гр. В., ***, са предявени в условията на обективно и субективно съединяване искове по чл.

26, ал. 2, пр. 5-то във връзка с чл. 17 от Закона за задълженията и договорите за прогласяването на нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 129, том ІII, нотариално дело № *** г. на нотариус в съдебния район на Добричкия районен съд, с рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който Е. Й. Е. е дарил на Д. К. К. 2/100 (две стотни) идеални части от нива с площ от 35,006 декара по документ за собственост, а по скица с площ от 35,007 декара с кадастрален идентификатор № *** по кадастралната карта на с. С., общ. Д. като симулативен и прикриващ договор за покупко-продажба и за признаването за установено, че същият прикрива действителната уговорка за сключването на договор за покупко-продажба за посочените идеални части, както и искове по чл. 33, ал.

2 от Закона за собствеността от М. И. Ж., К. С. Ж. и Д. С. Т. срещу Е. Й. Е. и Д. К. К. за допускането в полза на ищците на право на изкупуване на 1/2 идеални части от посочения по-горе съсобствен недвижим имот за цената от 9 500 лв. (девет хиляди и петстотин лева), колкото е била уговорена с договор от 05.08.2021 г., обективиран в нотариален акт № 130, том ІII, нотариално дело № *** г. на нотариус в съдебния район на Добричкия районен съд, с рег.

№ *** в регистъра на Нотариалната камара, сключен между Е. Й. Е. като продавач и Д. К. К. като купувач в нарушение на чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността.

Според изложените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, поддържани и в съдебно заседание, ищците притежават в съсобственост общо ½ идеални части от процесния недвижим имот – нива от 35,006 дка, по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател И. Ж. П.. Посоченият имот е възстановен последния от ПК – Д..

4

Ищците и първият ответник са наследници по закон на И. Ж. П., като Е.

Й. Е. е наследил ½ идеална част от имуществото му, а М. И. Ж., К. С. Ж. и Д.

С. Т. общо останалата ½ идеална част.

На 05.08.2021г. първият ответник дарил на Д. К. К. 2/100 идеални части от имота, описан в исковата молба, като на същата дата между ответниците е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който Е. продал на К.

48/100 идеални части от имота за сумата от 9 500 лв. /девет хиляди и петстотин лева/.

Ищците настояват, че посочения договор за дарение между ответниците е симулативен и като такъв е нищожен, а единствената цел да бъде сключен е желанието на страните да бъде заобиколна забраната на чл. 33, ал. 1 от ЗС.

Действителните отношения между Е. и К. по повод на процесния имот са били във връзка с сключения договор за покупко-продажба. В подкрепа на това се обръща внимание на факта, че между ответниците не е налице близка родствена или приятелска връзка, която да обоснове сключения договор за дарение, както и изповядването на двата договора в един и същи ден.

Ищците сочат, че не са налице писмени доказателства Е. Й. Е. да е предложил на М. И. Ж., К. С. Ж. и Д. С. Т. да купят ½ идеална част от процесния имот за сумата от 9500 /девет хиляди и петстотин/ лв. В качеството си на заинтересовани съсобственици същите желаят да изкупят тази част при действително уговорените условия, като им се даде месечен срок от влизането на решението в сила.

С оглед гореизложеното с исковата молба се претендира съдът да прогласи нищожността на договора за дарение , като привиден, прикриващ договор за продажба, след което да се приложат правилата за прикрита продажба на 2/100 ид.ч. от процесния имот, и да допусне изкупуване на 2/120 ид.ч. и останалите 48/100 ид. части, при обща цена от 9 500 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Д. К. е депозирала писмен отговор, с които изразява становище за неоснователност на предявените искове и настоява за тяхното отхвърляне. Отрича се твърдяната от ищците относителна недействителност, като се сочи, че К. и Е. се намират в близки отношения, като познанството им датира от времето, когато техните родители са били дългогодишни семейни приятели. Лятно време двете семейства се срещали в гр. Б., когато родителите на К. ходели на море. Майката на 5 ответницата е посещавала майката на Е., когато последната е била хоспитализирана в болницата в гр. Добрич. След смъртта на бащата на К. през 2015г. по-голяма част от неговите вещи били дадени на Е. и баща му.

Сочи се, че К. подпомагала Е. с парични средства, когато имал нужда.

Помогнала му финансово и за погребението на баща му. На ответницата не й е известно Е. Е. да е злоупотребявал с наркотици, когато са се виждали той винаги се е държал адекватно. Твърди се, че осъщественото дарение на 2/100 ид. части от процесния имот изразява вътрешната воля на двамата ответници и е извършено безвъзмездно. Налице е т. нар. възнаградително дарение, при което дареният е осъществил неоценима в пари услуга в полза на дарителя.

Дарението на Е. е израз на неговата признателност, като в случая не е необходимо родство между дарител и надарен.

На следващо място не са налице законови пречки в един и същи ден пред един и същи нотариус да се осъществяват две различни сделки по отношение на един и същи имот – в случая договор за дарение и договор за покупко-продажба с различни идеални части от един имот, доколкото страните предварително са имали вътрешно убеждение и намерение за сключване на тези договори в посочената последователност.

Оспорват се твърденията на ищците за липсата на основание на сключения договор за дарение, което е предпоставка за прогласяване на неговата нищожност по реда на чл. 6, ал. 2, предл. 4-то от ЗЗД, доколкото ищците допускат смешение на самостоятелното основание за нищожност по чл. 26 от ЗЗД с обективното „основание“, като „причина“ и „вътрешна мотивация“ за извършеното дарение. Отрича се соченото в исковата молба противоречие с добрите нрави, по съображения, че реалната продажна цена на имота е посочената в договора – 32 000 лв., за която сума между ответниците е съставена нарочна декларация, удостоверяваща, че това е реалната цена по договора, а не е посочената в нотариалния акт сума от 9 000 лв.