Решение № 571 от 03.06.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Кюстендил, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тина Р. Малинова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело № 20231520102489 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 439 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, кв. "***", ул. "***" **, бл.**, вх.*,ет.*, ап.*, чрез пълномощника си адв. Б. Б. - член на САК, със съдебен адрес на призоваване и съобщения: гр.***, п.к.**, ул. "**" **, ет.*, офис *, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1715, р-н „Витоша“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, съдържаща искане съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в общ размер на 5 532,95 лева, от която сумата от 3 172, 09 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-01356231/26.02.2009 г., сумата от 1372,67лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2009 г. до 15.11.2011 г., сумата от 781,66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2009 г. до 02.09.2011 г., сумата от 206,53 лв., представляваща съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата до окончателно й изплащане, за които суми на 15.11.2011 г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д № 5638/2011 г. по описа на РС-Перник, въз основа на който било образувано ИД № 504/2012 г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег.№753 към КЧСИ и район на действие ОС-Перник и ИД № 2633/2023 г. по описа на същото ЧСИ, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че на 21.09.2011 г. спрямо ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5638/2011 г. по описа на РС-Перник, като на 15.11.2011 г. въз основа на така 1 издадената заповед, бил издаден изпълнителен лист, съгласно който ищецът бил осъден да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, с ЕИК: 130697606, следните суми: 3172,09 лв. - главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-01356231/26.02.2009г.; 1372,67лв. възнаградителна лихва за периода от 15.05.2009 г. до 15.11.2011 г.; 781,66 лв.

- мораторна лихва за периода от 15.06.2009 г. до 02.09.2011 г.; 206,53 лв.съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2011 г. до окончателно й изплащане. Сочи се, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 504/2012г. по описа на ЧСИ С.

Б., с рег. № 753 към КЧСИ, с район на действие ОС-Перник, като по делото не били предприемани каквито и да е било изпълнителни действия, а впоследствие било образувано ново изп.д.№ 2633/2023 г. по описа на същото ЧСИ и в молбата за образуване на делото като взискател фигурирал „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: 131001375, имало приложени и договор за цесия, потвърдения и уведомление по чл.99 от ЗЗД. Изтъква се, че ищецът не дължал паричните суми, посочени в изпълнителния лист от 15.11.2011 г., тъй като правото на принудително изпълнение на обективираното в него парично вземане било погасен поради изтекла погасителна давност поради това, че в продължение на повече от две години, а именно от 22.02.2012 г. до образуването на изп. д.№ 2633/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б. не са били поискани, респективно предприети същински изпълнителни действия, с оглед на което същото се било прекратило по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като нова погасителна давност била започнала да тече на 22.02.2012 г. и била изтекла на 22.02.2017 г. Въз основа на изложеното се иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в общ размер на 5 532,95 лева, от която сумата от 3 172, 09 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-01356231/26.02.2009 г., сумата от 1372,67лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2009 г. до 15.11.2011 г., сумата от 781,66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2009 г. до 02.09.2011 г., сумата от 206,53 лв., представляваща съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата до окончателно й изплащане, за които суми на 15.11.2011 г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д № 5638/2011 г. по описа на РС-Перник, въз основа на който било образувано ИД № 504/2012 г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег.№753 към КЧСИ и район на действие ОС-Перник и ИД № 2633/2023 г. по описа на същото ЧСИ, поради изтекла погасителна давност. Претендират се разноски, както и адвокатско възнаграждение.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който е направено възражение за неспазена местна подсъдност по отношение на предявената искова претенция, като се сочи, че видно от исковата молба, настоящият адрес на ищеца се е намирал в гр. Перник, а адресът на ответника бил в гр. София, поради което РС-Кюстендил не бил местно компетентен да разгледа настоящата искова претенция и въз основа на това се иска съдът да прекрати настоящото производство и делото бъде препратено на надлежния компетентен съд. Отделно от това, с отговора се 2 оспорва изцяло исковата молба, като се твърди, че във връзка с твърденията на ищеца, че процесното задължение било погасено по давност, ответникът намира същото за неоснователно, излагайки подробни съображения в тази посока, считайки че давността при изпълнителния процес се прекъсвала многократно, като искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи, а искането само по себе си било достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали са били предприети от ЧСИ-то, действия по реализирането му. Заявява се и, че в случая била налице процесуална активност на кредитора, с която била поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, като е цитирана и съдебна практика, въз основа на която е посочено, че давността за процесното вземане е започнала да тече на 26.06.2015 г., а след тази дата от страна на първоначалния кредитор са били извършвани изпълнителни действия и давността на процесното задължение е била прекъсвана многократно със своевременно предприемани изпълнителни действия, като ищецът дължал процесното вземане и в този смисъл исковата претенция била неоснователна. В условия на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск, е направено и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като се иска присъждането му да бъде в минимален размер, с посочване в решението на банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените в полза на ищеца, разноски.

В съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява, като предварително чрез упълномощен представител, депозира молба, чрез която поддържа исковата молба и направените доказателствени искания.

Ответната страна също не се представлява в съдебно заседание, подавайки молба чрез пълномощника си, чрез която поддържа отговора на исковата молба.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Районен съд-Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и като взе предвид възраженията, становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 439 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че ищецът В. Д. П., с ЕГН: ********** не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: 131001375, сума в общ размер на 5 532,95 лева, от която сумата от 3 172, 09 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS01356231/26.02.2009 г., сумата от

1372,67лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2009 г. до 15.11.2011 г., сумата от 781,66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2009 г. до 02.09.2011 г., сумата от 206,53 лв., представляваща съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата до окончателно й изплащане, за които 3 суми на 15.11.2011 г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д № 5638/2011 г. по описа на РС-Перник, въз основа на който било образувано ИД № 504/2012 г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег.№753 към КЧСИ и район на действие ОС-Перник и ИД № 2633/2023 г. по описа на същото ЧСИ, поради изтекла погасителна давност.

С оглед така предявените искове, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелствата, от които черпи правата си и в този смисъл следва да установи правния си интерес, както и че е/са образувано/и изпълнително/и дело/а, по което/които е длъжник и, че по изп.д.

№ 504/2012 г. и в периода от 22.02.2012 г. до образуване на изп.дело № 2633/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години, също и, че вземането/та, за което/които е образувано изпълнително дело е/са погасено/и по давност.

Ответникът носи доказателствената тежест, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, като следва да установи и наличие на обстоятелства, респективно предприети действия, довели до спиране или прекъсване на давността по отношение на процесното/те вземане/ия. Съдът е указал на страните с определението за насрочване на делото, че не представят доказателства.

Видно от приложената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4407 от 21.09.2011г. по ч.гр.д. № 5638/2011 г. по описа на РС-Перник (съгласно писмо изх. № 60055/12.04.2024г. от РСПерник, в което е посочено, че делото е унищожено с Протокол за унищожаване №2 от 05.03.2019г. поради изтичане срока му на съхранение ) е, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД против ищеца по настоящото дело - В. Д. П., за заплащане от негова страна на заявителя, сумата от 3 172, 09 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-01356231/26.02.2009 г., сумата от 1 372,67лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.05.2009 г. до 15.11.2011 г., сумата от 781,66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2009 г. до 02.09.2011 г., сумата от 106,53 лв., представляваща държавна такса и сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата до окончателно й изплащане.

Установява се по делото, че заявлението било уважено с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.09.2011 г., на гърба на която е поставен удостоверителен щемпел, че е издаден изпълнителен лист с дата 15.11.2011 г. В този смисъл, съдът приема, че в конкретния случай заповедта за изпълнение е влязла в сила именно на датата, на която е издаден изпълнителният лист - 15.11.2011 г., доколкото по делото няма данни за подадено в заповедното производство възражение, респ. провеждане на производство за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. От представеното като доказателство по делото копие 4 на изпълнителен лист от дата 15.11.2011 г. става ясно, че диспозитивът му е съответен на този по цитираната заповед. По делото е видно още, че посоченият изпълнителен лист е бил представен пред ЧСИ А. В. с рег. № 813, и е било образувано изп. дело № 504/2012г., заведено с нов № 20237530402633 на ЧСИ С. Б., с рег.№ 753, с район на действие Окръжен съд Перник.

Видно от приложения по изп. дело № 2633/2023г. на ЧСИ С. Б., с рег.№ 753 договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Еос Матрикс“ ЕООД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 13.07.2020 г. процесните вземания са цедирани на ответното дружество. Ищецът не е възразил срещу материалноправната легитимация на ответника като цесионер.