Решение № 5152 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5152 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100509548 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 20096619/15.04.2021г., постановено по гр. д. № 73688/2018г. по описа на СРС, ГО, 49 състав е уважен предявения от “Лестар Консулт“ ЕООД срещу “БТК“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като отвеникът “БТК“ ЕАД е осъден да заплати на “Лестар Консулт“ ЕООД сумата от 87, 20 лв. – платена без основание и е отхвърлен предявения от “Лестар Консулт“ ЕООД срещу “БТК“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вред вследствие на действия на служителите на “БТК“ ЕАД. Със същото решение “БТК“ ЕАД е осъден да заплати на “Лестар Консулт“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3, 42 лв., представляваща разноски по делото, а “Лестар Консулт“ ЕООД е осъден да заплати на “БТК“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 98, 09 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен, е подадена въззивна жалба от “Лестар Консулт“ ЕООД, с оплаквания за неправилност поради нарушение на 1 материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установяват извършени от ответното дружество действия, в резултат на които са причинени неимуществени вреди на ищцовото дружество, както и на представляващия го управител в лично качество. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск бъде изцяло уважен.

Въззиваемият – ответникът “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД /с правоприемник “Виваком България“ ЕАД след приключване на устните състезания/ в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която “БТК“ ЕАД /с правоприемник “Виваком България“ ЕАД) е осъден да заплати на “Лестар Консулт“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 87, 20 лв. не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

По същество решението е правилно в обжалваната част.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца – юридическо лице неимуществени вреди.

Уважаването на иска по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД предполага при условията на пълно и главно доказване да бъде установено проявлението на следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие на служители на ответното дружество; противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, 2 ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

С разпореждане на председателите на ВКС и ВАС от 07.11.2023г. на основание чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт е образувано Тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС по следния въпрос:

"Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?", по което към момента няма произнасяне.

Настоящият въззивен състав намира, че юридическото лице може да търпи неимуществени вреди, тъй като разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не съдържа ограничения относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане, а съгласно нея всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т.ч. и на юридическо лице, когато същите се изразяват в уронването на доброто име и търговската му репутация чрез съобщаване на обидни, неверни и клеветнически твърдения и довеждането им до знанието на други правни субекти, например в професионалната сфера на дружеството или в средствата за масово осведомяване. В този смисъл е и цитираната в обжалвания акт практика на СЕС.

В конкретния случай ищецът – юридическо лице твърди, че след преустановяване на договорните отношения между страните, от страна на ответника е упражнен рекет и репресии, чрез начисляване на задължения за непредоставени услуги и изпращане на покани за доброволно изпълнение на парични задължения и така са причинени процесните неимуществени вреди.

За установяване на твърдените от ищеца обстоятелства по делото са представени писмени доказателства, представляващи издадени от ответника фактури и кредитни известия, както и заявления, подавани от ищцовото дружество до ответника. Въз основа на така представените писмени доказателства не може да бъде направен извод относно осъществяването на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД по отношение на ищцовото дружество.

Представените писмени доказателства касаят единствено имуществени отношения между страните, с оглед на което са били надлежно обсъдени от първоинстанционния съд при разглеждане на кумулативно съединения иск по чл. 55 ЗЗД, по отношение на който решението е влязло в сила, като 3 необжалвано от ответника.

По делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се установява неоснователно претендираните от ответното дружество задължения да са доведени до знанието на трети лица, поради което и не би могъл да бъде направен извод, че издаването на процесните фактури и изпращането на покани за доброволно изпълнение до ищеца представляват по същността си действия, с които е уронено доброто му име и репутация.

Наведените от въззивника доводи за наличие на основание за ангажиране на отговорността на ответника за причинени неимуществени вреди поради причинения страх от репресии на управителя на ищцовото дружество, са изцяло недоказани по делото. Отделно от това, следва да бъде посочено, че предмет на предявения иск са претендираните от юридическото лице неимуществени вреди, поради което и евентуално търпени от управителя му като физическо лице вреди остават извън предмета на настоящото производство.

С оглед изложеното, настоящият въззивен състав намира, че по делото не се установява фактическият състав по чл. 49 ЗЗД, поради което и така предявеният иск за заплащане на сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Поради съвпадението на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на делото, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има въззиваемият, който обаче не е направил искане за разноски, поради което и такива в негова полза не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20096619/15.04.2021г., постановено по гр. д. № 73688/2018г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, в обжалваната част за отхвърляне на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

4

Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5