Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 14.05.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1710/2025
Вид
Решение № 102
Подписан
14.05.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Георги Димов Пепеляшев, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, Георги Христов Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Бургас, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Десислава Евг. Трифонова като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100601710 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при Районна прокуратура-Бургас, ТО Айтос, срещу присъда № 21/26.11.2025 г., постановена по НОХД № 134/2024 г. по описа на Районен съд – Айтос.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият С. Х. А., роден на ********* г. в с. Р., е бил признат за НЕВИНОВЕН в това, че след като е осъден с Решение № 85 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 896/2021 г. на Районен съд – Айтос, влязло в законна сила на 30.12.2022 г., да издържа свои низходящи, а именно децата си Х. С. Х., с ЕГН**********, и Е. С. Х., с ЕГН **********, чрез тяхната майка Н. Р. Б., с ЕГН **********, да изплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. за всяко едно от децата, или общо 360 лв. за двете деца, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни вноски за периода от 30.12.2022 г. до 31.01.2024 г., платими в с. Я., общ. Р., обл. Бургас, равняващи се на сума в размер на общо 4680 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, и е бил оправдан по така повдигнатото обвинение.

1

Присъдата на Районен съд-Бургас се атакува от държавното обвинение като неправилна, но без да се излагат конкретни възражения.

Впоследствие е депозирано допълнително изложение от страна на прокурор при БРП, ТО Айтос. В него е посочено, че доколкото подсъдимият е бил в трудоспособна възраст, обстоятелството, че през част от инкриминирания период не е бил трудово ангажиран, не го освобождава от задължението за изплащане на издръжка. Намира, че единствено периодът, през който едно от двете деца е живяло при него и в който подсъдимият е полагал непосредствени грижи именно за това дете, следва да бъде приспаднат от общото му задължение. Намира, че парите, които подсъдимият е давал на ръка на двете деца не покривали изцяло неговото задължение.

Доколкото подсъдимият е плащал част от сумата в хода на съдебното производство, държавното обвинение намира, че е налице частично плащане на задължението по предявеното обвинение. В обобщение посочва, че в случая била приложима разпоредбата на чл.183, ал.3 НК.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас заявява, че поддържа протеста по изложените в него и допълнението доводи, като предлага ОС-Бургас да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да признае А. за виновен в извършването на престъпление, но на основание чл. 183, ал. 3 НК да не бъде наказван.

Във въззивното производство подсъдимият, редовно призован, не се явява. Не се явява и защитникът му адв. Илиана Мелконян – БАК. Преди съдебно заседание е депозирано от нейно име становище, с което се моли за потвърждаване на атакуваната първоинстанционна присъда като правилна и законосъобразна.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира протестът за процесуално допустим, поради подаването му в законоустановения срок от страна с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество - за неоснователен.

Въззивният съд намира, че по делото по предвидения в НПК ред и форма са събрани достатъчно доказателства, позволяващи правилното му решаване. Въз основа на тях първоинстанционният съд е постановил решение, 2 излагайки мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи.

Въззивният съд намира, че в хода на производството контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал. Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена частично правилно, поради което се налага внасянето на някои корекции и допълнения в нея в следния смисъл:

Подсъдимият С. Х. А. е роден на ********* г. в с.Р., обл.Бургас и е с ЕГН:**********. Той е ********* гражданин, ******* образование, ***********, ********, ******** и с постоянен адрес в с.С., общ. Р., обл.Бургас.

С Решение № 85 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 896/2021 г. на Районен съд –Айтос, влязло в законна сила на 30.12.2022 г., подсъдимият С. Х. А. бил осъден да заплаща на децата си Х. С. Х., роден на ********* г. и Е. С. Х., родена на ******* г., чрез тяхната майка Н.Р.Б. от с. Я., общ. Р., обл. Бургас, месечна издръжка в размер на 180 лв. за всяко едно от децата или общо 360 лв. за двете деца. Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на децата е било възложено на майката Н.Р.Б..

Въпреки решението, в периода от 30.12.2022 г. до 25.04.2023 г. непосредствени грижи за детето Х. С. Х. е полагал подсъдимият.

Впоследствие на 25.04.2023 г. детето е било предадено на майка си Н.Р.Б. с помощта на държавен съдебен изпълнител. През целия процесен период непосредствени грижи за детето Е. С. Х. е полагала майка му Н.Р.Б.. В покъсен момент след процесния и към настоящия момент и двете деца живеят при подсъдимия.

Докато децата са били при майка си, подсъдимият е давал на ръка пари на сина си – св.Х. Х., който е давал част от тях и на сестра си – св.Е. Х., тъй като са били предназначени и за двама им. Сумите са били в различни 3 размери, като е имало случаи, в които подсъдимият е давал по 100 – 200 лева на всяко дете. Докато са били при майка си, подсъдимият е купувал и дрехи и обувки за децата, като им е давал и допълнително пари при нужда.

В Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Айтос, на 22.03.2023 г. е било образувано изп. д. № 159/2023 г. на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на горецитираното решение, за събиране на дължимата издръжка, считано от 30.12.2022 г. По това дело са били платени 1550 лв., като общото задължение към 13.11.2024 г. било в размер на 9641,84 лв. Сумата в размер на 1550 лв. била платена на отделни вноски на следните дати 18.06.2024 г., на 11.07.2024 г., 28.08.2024 г., 27.09.2024 г. и 17.11.2024 г. Освен тези суми, пари с основание задължението на подсъдимия за издръжка за двете му деца той не е плащал по изпълнителното дело, по банков път, на ръка на св.Б. или по друг начин.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства, инкорпорирани в показанията на свидетелите – Н. Б., Е. Х. и Х. Х., както и в писмените доказателства –справка за съдимост, препис от Решение № 85 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 896/2021 г. на Районен съд – Айтос, протокол от 25.04.2023 г. по изп. д № 160/2023 г., съставен от държавен съдебен изпълнител Д.П. при Районен съд – Айтос, подписан от подсъдимия и Н.Р.Б., писмо от 13.11.2024 г. от Съдебноизпълнителната служба при Районен съд – Айтос, справка за сключени трудови договори на С. А., справка в централна база- КАТ. Както писмените, така и гласните доказателствени източници като цяло са еднопосочни взаимодопълващи се, като въз основа на тях може да се направят фактически изводи, които бяха изложени в настоящия акт. По несъмнен начин се установява, че подсъдимият е баща на свидетелите Х. и Е. Х., както и че упражняването на родителските права върху тях е било възложено на тяхната майка св.Б.. Установява се по несъмнен начин и че подсъдимият не е плащал издръжка чрез св.Б., която дължи въз основа на съдебно решение. Този факт не се оборва и от обстоятелството, че св.Б. е заявила в съдебно заседание, проведено на 06.11.2025 г., че сумите във връзка с неплащането на които е повдигнато обвинението, били платени. Това е така, доколкото плащането е следвало да стане чрез нея, тъй като тя е родителят, на когото е било възложено упражняването на родителските права. Тя е полагала непосредствени грижи за децата и следователно тя е следвало да прецени как 4 да бъдат насочени тези парични средства във връзка с грижите на децата.

Законодателят предвижда родителят, комуто не са предоставени родителските права, да изплаща издръжка чрез родителя, комуто те са предоставени, защото последният е човекът, правещ разчети за цялостната издръжка на детето, доколкото нему са предоставени и грижите за отглеждане.Друг е въпросът как тя е изпълнявала тези иманентно вменени й като родител задължения, което пък обстоятелство не може да се отрази на крайните изводи на съда относно осъществяването или не на деянието от страна на подсъдимия.

При така приетата са установена фактическа обстановка от въззивния съд, правилен се явява изводът на проверяваната инстанция, че следва подсъдимият А. да бъде оправдан за престъплението по чл.183, ал.1 НК. Безспорно той е осъден с Решение № 85 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 896/2021 г. на Районен съд – Айтос, влязло в законна сила на 30.12.2022 г., да издържа свои низходящи, а именно децата си Х. С. Х., с ЕГН**********, и Е.

С. Х., с ЕГН **********, чрез тяхната майка Н.Р.Б., с ЕГН **********, като е следвало да изплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. за всяко едно от децата, или общо 360 лв. за двете деца, и не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни вноски за периода от 30.12.2022 г. до 31.01.2024 г., платими в с. Я., общ. Р., обл. Бургас, равняващи се на сума в размер на общо 4680 лв. При това положение, формално поведението му покрива обективните признаци на престъплението по чл.183, ал.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че подсъдимият е заплатил дължимата издръжка, макар и директно на децата, тъй като както бе посочено по-горе св.Б. би следвало да е човекът, който прави разчет за цялостната издръжка на децата, поради което и следва да бъде платено чрез нея, в какъвто смисъл е било и произнасянето на съда.

Въпреки това настоящият състав е на мнение, че правилно като краен резултат РС-Айтос е приел, че извършеното от А. не е престъпно, поради което и той следва да бъде оправдан. Това е така, доколкото преценката на всички релевантни обстоятелства в конкретния случай, води до извода за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, поради явната незначителност на обществената му опасност. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква 5 внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения.

За тази преценка отношение имат както личността на дееца, така и всички обстоятелства при които е извършено деянието.

С оглед на това, не може да се пренебрегне обстоятелството, че А. е осъждан. Но от друга страна следва да се отчете най-вече и конкретната обстановка, при която е било извършено деянието. Явства от доказателствата по делото, че бащата е искал да полага грижи непосредствено за деца си, в която връзка е водил и производства за промяна на първоначалния режим на родителски права. Макар първоначалният режим да не е бил променен, едно от децата е живяло през част от процесния период при подсъдимия. През останалото време, А. е полагал грижи за тях, като е давал и на двете си деца парични суми в различен размер, включително и колкото дължимата от него издръжка. Следователно той не е спирал финансовата си помощ за двете деца, като при възникнала нужда им е закупувал и други неща като дрехи и обувки.