Определение № 209 от 10.06.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. К., 10.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20255100500104 по описа за 2025 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С.К.“ ООД гр. С., подадена чрез представител по пълномощие, против определение № 160 от 01.02.2025 г., постановено по гр. д. № 766/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е оставена без уважение молбата от 18.11.2024 г. на „С.К.“ ООД за изменение на постановеното по делото решение № 447 от 28.10.2024 г. в частта за разноските, присъдени на процесуалния представител на ищеца. Излагат се съображения, че ищецът не е материално затруднено лице, поради което не следва да се присъжда възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. При условията на евентуалност се правят доводи за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да се остави без уважение искането на за присъждане на адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност – за намаляване на размера му.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна – Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от Д.М.М., в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК, подадена е от 1 легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 766/2024 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по предявен от О. К. К. против „С.К.“ ООД иск за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 632854 от 09.02.2022 г. е недействителен, както и по предявен при условията на евентуалност иск за признаване за установено ,че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2 527.72 лева, съставляваща допълнително възнаграждение за кредитора по цитирания договор за потребителски кредит.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, с който е договорено на ищеца О. К. К. да бъде оказана безплатно правна помощ за защита и съдействие по делото, на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. Във връзка с оказаната му безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , пълномощникът на ищеца – адв. Д.М., е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 861.12 лева с ДДС за главния иск и в размер на 663.32 лева за евентуалния иск.

С молба, заведена с вх. № 10237/07.10.2024 г., ответникът „С.К.“ ООД, чрез своя представител по пълномощие, е направил изрично възражение, че ищецът не е материално затруднено лице, за което е представил искане от ищеца О. К. К. за сключване на договор за кредит от 09.02.2022 г., в което е посочено, че има приходи от заплата в размер на 2 200 лева. С молбата са направени и доказателствени искания за установяване на твърдението на ответника, че ищецът не е материално затруднено лице, които в съдебно заседание са оставени без уважение от първоинстанционния съд, поради това, че не са необходими за изясняване на правния спор.

В първоинстанционното производство ищецът не е взел становище, респективно – не е оспорил твърденията на ответника, че не е материално затруднено лице, както и представения документ.

2

С постановеното по делото решение предявения от ищеца иск за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 632854 от 09.02.2022 г. е недействителен, е уважен, като ответникът „С.К.“ ООД е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от Д.М.М., сумата в размер на 861.12 лева – разноски за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК ответникът „С.К.“ ООД е направено искане за изменение на постановеното решение в частта му за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение и отхвърляне на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. При условията на евентуалност са изложени доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на критериите за обоснованост и справедливост.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 160 от 01.02.2025 г., първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата от 18.11.2024 г. на „С.К.“ ООД за изменение на постановеното по делото решение № 447 от 28.10.2024 г. в частта за разноските, присъдени на процесуалния представител на ищеца. Съдът е приел, че разноските по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. са присъдени според цената на главния иск, съобразно минимума по НМРАВ, поради което същите не подлежат на редуциране.

Определението е неправилно.

От гореизложеното се установява, че първоинстанционният съд не се е занимал с довода на молителя за недължимост на адвокатското възнаграждение поради това, че ищецът не е материално затруднено лице. В тази връзка следва да се посочи, че в практиката си ВКС приема, че противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 от ГПК носи отговорност за разноски, може да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, като носи тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са били налице. В този смисъл са определение № 4065 от 17.09.2024 г. на ВКС по гр. д.

№ 1635/2024 г., ІІ г. о., определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 2266/2016 г., І г. о., определение № 327 от 18.06.2028 г. на ВКС по гр. д. № 4988/2017 г., І г. о., определение № 100 от 2.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1154/2022 г., ІІ г. о. и др.

3

Приема се също, че когато по делото са налични доказателства, изрично и категорично опровергаващи посоченото основание, респективно установяващи, че лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е направено възражение от другата страна в тази насока – определение № 50050 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2662/2021 г., ІІ т. о.

В случая, ответникът не само изрично е направил твърдение, че ищецът не е материално затруднено лице, но е и представил доказателство – искане за сключване на договор за кредит, изходящо от самия ищец, за реализиране от същия на приходи от заплата в размер на 2 200 лева. Това доказателство не е оспорено от ищеца в първоинстанционното производство и не е опровергано от последния, включително чрез декларация за имуществено състояние.

Впрочем, по делото ищецът не е поискал да бъде освободен от заплащане на такси и разноски по делото, като същия е заплатил дължимата държавна такса и разноските за вещо лице.

При това положение, настоящият състав намира, че представеното от ответника доказателство опровергава основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., на което му е предоставена безплатно правна помощ, респективно – установява, че същият не е материално затруднено лице, поради което и не са налице основания за осъждане на ответника да заплати адвокатско възнаграждение на представителя по пълномощие на ищеца.

При установена липса на основание за определяне въобще на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ., не следва да се обсъждат другите оплаквания на частния жалбоподател, отнасящи се до начина на определяне на неговия размер и неговата прекомерност.

Ето защо, следва да се отмени обжалваното определение, постановено на основание чл. 248 от ГПК, като се отмени постановеното по делото решение в частта, с която „С.К.“ ООД е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от Д.М.М., сумата в размер на 861.12 лева – разноски за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК, Окръжният съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 160 от 01.02.2025 г., постановено по гр. д. № 766/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е оставена без уважение молбата от 18.11.2024 г. на „С.К.“ ООД за изменение на постановеното по делото решение № 447 от 28.10.2024 г. в частта за разноските, присъдени на процесуалния представител на ищеца, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 447 от 28.10.2024 г., постановено по гр. д. № 766/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта, с която на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. „С.К.“ ООД, ЕИК ********, е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от Д.М.М., сумата в размер на 861.12 лева – разноски за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5