Решение № 86 от 22.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пловдив, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Златка М. Чобанова като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235300602383 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 207/20.09.2023 г. по НЧХД 6652/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХХІІІ н.с., подсъдимият А. Г. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 146, ал.1 НК, като на основание чл.78А, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител Н. Г. М. сумата от 500 лева – обезщетение за причинени й с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2022г. до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер от 1000 лева искът е отхвърлен като недоказан.

Подс. С. е осъден да заплати на частния тъжител направените разноски по делото в размер на 1513,20 лева, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 50 лева, платима в полза на Районен съдПловдив.

Присъдата се обжалва от защитника на подсъдимия по съображения за 1 незаконосъобразност и неоснователност, като се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на нов такъв, с който подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а гражданският иск – отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв. Т. И. излага съображения за неоснователност на въззивната жалба, като счита присъдата на районния съд за законосъобразна. Счита, че и при проведеното съдебно следствие са събрани доказателства, които подкрепят обстоятелствата от частната тъжба. Моли поради това присъдата да бъде потвърдена.

Частният тъжител не се явява в последно заседание и не взема лично становище по подадената въззивна жалба.

Защитникът на подсъдимия – адв. С. З. – поддържа подадената въззивна жалба, като счита, че не се доказват изложените в тъжбата обстоятелства по несъмнен и категоричен начин. Изтъква противоречия в ангажираните от страна на частния тъжител доказателства, както и че при посещението на тъжителката и сестра й в полицията, не били споделили за отправени от подсъдимия обидни реплики. Поради това моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият да бъде изцяло оправдан.

Подсъдимият не се яви за участие в производството пред въззивния съд.

Пловдивският окръжен съд в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, при наличие на правен интерес, от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.

Производството пред Районен съд Пловдив е било образувано по повод подадена частна тъжба от Н. Г. М. против А. Г. С. с наведени твърдения последният да е осъществил състав на престъпление „обида“ по смисъла на чл. 146, ал.1 от НК, като на 12.11.2022г. в гр. Пловдив е казал нещо унизително за честта и достойнството й в нейно присъствие, като я е нарекъл „очилато магаре“, „боклук нещастен“ и „отрепка“.

В мотивите към присъдата районният съд е възприел фактическа 2 обстановка, сходна на изложените обстоятелства в тъжбата с някои допълнения, а именно:

Сестрата на частната тъжителка – свид. Н.Г.М.-С. и братът на подсъдимия – свид. В.Г.С. били съпрузи и от брака си имали едно дете. Към месец ноември 2022г. между двамата свидетели протичал тежък развод, отношенията им били обтегнати, а роденото по време на брака дете преимуществено пребивавало при своя баща. Поради това била постигната договорка между частната тъжителка и съпругата на подсъдимия – свид.

Д.А.Й.-С. на 12.11.2022г. подсъдимият да посети жилището на свид. М., находящо се в гр. П., ж.р. „***“ бл.* вх.* ет.* ап.*, за да демонтира намиращото се в него детско обзавеждане с цел същото да се ползва в дома на свид. С.. Така малко след 10 часа на посочената дата подсъдимият бил пред входната врата на апартамента на свид. М.-С. и почукал, за да му се отвори, тъй като звънецът не работел отдавна. Свидетелката погледнала през шпионката на вратата, видяла подс. С. и решила да не му отваря, което мотивирало подсъдимият да започне да удря силно по вратата. В същото време частната тъжителка позвънила по телефона на сестра си с оглед предварителната им уговорка да вечерят заедно. При проведения между двете телефонен разговор тъжителката разбрала, че подсъдимият е пред вратата на сестра й, блъска по същата и вика. Поради това се отправила към дома на свид. М.-С. и пристигнала там за около 10 минути. Тъй като асансьорът в сградата се задействал с чип, който тъжителката не притежавала, тя се качила по стълбите и стигайки до подсъдимия пред вратата на сестра й го попитала какво прави там, защото не му е там мястото. На това подс. С. й заявил: „Ей, очилато магаре, ти си същият боклук нещастен и отрепка като сестра си“. В този момент свид. М.-С. отворила вратата на апартамента и попитала подсъдимия какво си въобразява, че прави, а той отговорил, че е дошъл да вземе детското обзавеждане на сина й. На това свидетелката му казала да си тръгва, тъй като се е обадила на телефон 112.

Тази фактическа обстановка районният съд е приел за установена отчасти от обясненията на подсъдимия А. Г. С., от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Н.Г.М.-С., И.Ц.Х., Д.А.Й.-С., В.Г.С., както и от приобщените по делото писмени доказателства удостоверение за наследници и родствени връзки, копие от искова молба и Заповед за защита № *** от ***г., по гр. д. № ***/2022г. по описа на ПРС – 3 3 гр.с., справка от ЕЕН 112 и приложен към него компактдиск, съдържащ аудиозапис и свидетелство за съдимост.

Във въззивната жалба се претендира, че постановената присъда е незаконосъобразна, без да се излага конкретика в какво точно се изразява незаконосъобразността й. Настоящият съдебен състав не открива пропуски в процесуалната дейност на първата инстанция при разглеждане на производството, които да са съществени и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Действително в съдебно заседание на 27.01.2023г. в диспозитива на определението, с което се приема за съвместно разглеждане предявения с тъжбата против подсъдимия граждански иск, съдът е посочил, че конституира М. в качеството на граждански ищец „и частен обвинител“. Вписването на понятието „и частен обвинител“ обаче според настоящия състав е досадна техническа грешка, тъй като видно от мотивите към определението, съдът не е разисквал изобщо конституирането на подобен участник в процеса. Освен това НПК не предвижда фигурата на частния обвинител по дела от частен характер, като по същността си именно тъжителят е и обвинител по делото.

В мотивите си съдът е изложил съображения за причините да кредитира част от доказателствените източници, посочил е защо не дава вяра на други – изцяло или отчасти, взел е отношение по основни противоречия в събраните гласни доказателства, поради което не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на доказателствата, като изложените мотиви дават възможност да бъде проследена аналитичната му дейност и как е стигнал до извода за обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на подсъдимия. Мотивите не страдат и от противоречия, обсъдени са и възраженията на страните в процеса.

Доказателственият анализ на първата инстанция стартира с безспорните обстоятелства – времето и мястото, на което са се срещнали жалбоподателят и тъжителката, като в тази насока събраните доказателства коректно са били оценени от долната инстанция. Прецизно е да се отбележи, че в обясненията на подсъдимия се посочва дата 13.11.2022г., когато да е посетил адреса на М., но тази неточност според настоящия съдебен състав не води до цялостно компрометиране на заявеното от него, тъй като времето на случилото се остава несъмнено установено от други безспорни доказателства – справката 4 от ЕЕН 112 и подаването на заявителския материал в 5 РУ МВР Пловдив.

По отношение на повода подсъдимият да се намира пред дома на свид.

Н.М.-С. – да демонтира детско обзавеждане от дома й, районният съд правилно е приел за достоверни обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му – свид. Й.-С., като същите си кореспондират и не се опровергават от други доказателства. Всъщност именно от записа на тел. 112, който е бил предявен на страните в съдебно заседание пред РС, а така и от разпечатания електронен картон на приетото повикване на единния спешен номер, се установява, че при подаване на сигнала свид. М.-С. сама е заявила като причина подсъдимият да се намира пред дома й желанието му да „вземе негови вещи“ /виж съобщените от самата нея обстоятелства в електронния картон/. Самата свидетелка сочи, че до този момент не е отваряла вратата и не е разговаряла изобщо със С.. Т.е. нямало е как да разбере и да съобщи на оператор от тел. 112 защо С. е пред дома й, ако не е знаела от по-рано повода за това. Няма спор и по събраните гласни доказателства, че коментираното детско обзавеждане е било предоставено от подсъдимия и неговата съпруга няколко месеца по-рано. Ето защо, коректно именно на база на така обсъдените от районния съд доказателства е прието, че свид. М.-С. е била наясно с повода за посещението на С. много преди появата на тъжителката.

Изложените от районния съд съображения в тази насока са законосъобразни и съответни на събраните доказателства. Приложеното по гр. д. № 16506/2022г. по описа на ПдРС 3 гр.с. копие от разпечатка /л.25/, обективиращо разменени текстови съобщения, не се взеха предвид от настоящия съдебен състав, тъй като от същото не става ясно нито от кой телефонен номер са изпратени, нито кой е автор и адресат на тези съобщения, за които защитата на подсъдимия твърди да са били изпращани по „Вайбър“ от съпругата на подсъдимия на свид. М.-С. по времето, когато той се е намирал пред дома й. Като и при изключването им от доказателствената маса, както се посочи вече, обстоятелството, че С. по предварителна уговорка се е намирал пред дома на М.-С., се установява по несъмнен начин от посочените от Районния съд по-горе писмени доказателства, обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга и брат.

Депозираните пред районния съд показания на свид. Й.-С., на свид. С. и обясненията на подсъдимия, правилно като кореспондиращи си са били кредитирани досежно обстоятелството, че последният е бил затруднен да 5 уведоми за присъствието си свид. М.-С. пред дома й. Фактът за неработещ звънец на вратата остава неоспоримо установен на база на всички събрани гласни доказателства, вкл. и на сестрата на тъжителката.

Районният съд не е анализирал превратно доказателствата и приемайки, че двете сестри се чули по телефона по времето, когато С. се намирал пред дома на свид. М.-С.. Като това обстоятелство се установява непротиворечиво от показанията на последната и не се опроверга от други събрани доказателства. Възражението на защитата на подсъдимия, че съдът не следва изобщо да дава вяра на показанията на тази свидетелка поради близките й отношения с тъжителката, не се намери за основателно. Близките родствени отношения между две лица не води априори до неверност на заявеното от свидетеля. Със същия знак това би следвало да се отнася и до показанията на съпругата и брата на подсъдимия С. и автоматично да води до извод за компрометирост и на техните показания. Разбира се, в този случай показанията на свидетеля, намиращ се в родствени, приятелски или други отношения със страна в процеса, следва да бъдат подложени на позадълбочена проверка, както правилно е сторил и районният съд и в тази част е стигнал до законосъобразен извод за кредитируемост на показанията на свидетелката М.-С. относно възприетите от нея като очевидец обстоятелства.