Решение № 1331 от 27.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. Пловдив, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330203207 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Ф. Ф., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 22-0438-000732/09.01.2023 г., издадено от Г.Р.Г. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди наказващият орган незаконосъобразно да е приел, че НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, като взема становище да не са налице законовите предпоставки за приложението на тази процедура. Моли наказателното постановление да бъде отменено. С писмено становище с вх. № 58962/26.06.2023 г. жалбоподателят поддържа жалбата си. Оспорва приетата за установена от наказващия орган фактическа обстановка. Твърди да е игнорирано обяснението му, дадено пред контролните органи, че е ***, извършващ превоз с личния си автомобил, и че е наясно със задълженията си като водач на МПС. Намира да са допуснати пороци и непълнота при описанието на нарушението. Счита за недоказано вмененото му във вина деяние. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище на лист 2 от делото поддържа производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, 1 фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С. Ф. Ф., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. По делото не се доказва екземпляр от наказателното постановление да е връчен на жалбоподателя по правилата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, поради което съдът приема жалбата и за подадена в срок. Липсва надлежно връчване и по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, както се твърди в постъпилото писмо с вх. № 54260/13.06.2023 г. на лист 9. На първо място по делото е приложен оригиналът на обжалваното наказателно постановление, но върху него не е направено изискуемото изрично отбелязване от страна на наказващия орган. Тъй като в посочената хипотеза НП се счита за връчено от деня на отбелязването, то при неосъществено отбелязване липсва и редовно връчване. Процесуалният закон ясно определя мястото на отбелязването – върху наказателното постановление, поради което вписванията в информационната система на МВР не са годни да заместят този пропуск.

Липсват и предпоставките за приложение на последиците по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. От материалите по делото се установява еднократно посещение на адреса в гр. П., където жалбоподателят е уведомил, че е местоживеенето му.

Неясно е дали посещението е извършено в работно или извънработно време, липсват данни за оставено съобщение, не се доказва адресът да е напуснат.

Съгласно трайната съдебна практика при извършено само едно посещение и без да е установено напускане на адреса, не са налице основания за приложение на последиците по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. По тези съображения съдът приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 10.12.2022 г. около 22:17 часа в гр. Пловдив, на бул. „Марица - север“ до № 97 жалбоподателят С. Ф. Ф. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ***, като по време на движение не бил поставил обезопасителния си колан, с който автомобилът бил оборудван. По това време и на посочения пътен участък свидетелят М. И. И. – ***, и свид. Й. Р. К. – ***, участвали в провеждана специализирана полицейска операция по ограничаване на пътния травматизъм. Двамата свидетели забелязали движението на автомобила на жалбоподателя Ф. още от ул. „Мария Кюри“ в 2 гр. Пловдив, тъй като то било в нарушение на поставен знак за еднопосочно движение по тази улица, поради което и полицейските служители решили да извършат проверка. Когато автомобилът „Фолксваген Бора“ с рег. № *** навлязъл на бул. „Марица - север“ свидетелите И. и К. видели и че водачът му – жалбоподателят Ф., не бил с поставен обезопасителен колан по време на движение. Свидетелят К. подал сигнал за спиране. В хода на проверката жалбоподателят обяснил, че не бил поставил предпазния си колан, тъй като работил като *** наблизо и бързал.

На място свид. И. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 783615 от 10.12.2022 г. срещу жалбоподателя Ф., в негово присъствие и в присъствието на свидетеля К. относно деянието по неизползване на предпазния колан. На жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите М. И. И. и Й. Р. К.. От тях се установяват мястото на извършената проверка, както и обстоятелството, че жалбоподателят като водач на МПС не е използвал обезопасителен колан. От показанията и на двамата свидетели се установява още, че лекият автомобил конструктивно е бил оборудван с такъв колан, което полицейските служители пряко са възприели при проверката. Доказва се на следващо място, че жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан, още докато автомобилът е в движение и преди да му е подаден сигнал за спиране, като отново и двамата свидетели са възприели този факт. Свидетелските показния са източник на доказателствена информация за обстоятелствата по съставянето на АУАН и за съдържанието на направените от жалбоподателя обяснения на място. Показанията и на двамата свидетели И. и К. се ползват с доверие от съда. Те са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци. Съдът намира, че и двамата свидетели в разпита си не преповтарят схематично констатациите по АУАН, а пресъздават и допълнителни детайли от проверката като другото установено нарушение, посоката на движение, обясненията на водача, а включително и цветът на автомобила. Тази обстоятелственост и детайлност в разказа и на двамата свидетели доказва, че те имат ясен спомен за случилите се събития и придава завишена доказателствена стойност на показанията им. Накрая показанията служат и за взаимната си проверка едни на други, при което не се установяват съществени 3 противоречия между тях.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се изяснява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. За компетентността на административнонаказващия орган относима е т. 3.9 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., както и Заповед № 8121к-8883/02.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи относно заеманата длъжност от конкретното длъжностно лице. Досежно териториалната компетентност на актосъставителя приложение намира и Заповед № 317з-11675/31.12.2021 г., т. 108 на директора на ОДМВР – Пловдив.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. То отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от обективна страна на 10.12.2022 г. около 22:17 часа в гр. Пловдив, на бул.

„Марица - север“ до № 97 жалбоподателят Ф. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ***. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. От показанията на свидетелите И. и К., на които съдът изцяло дава вяра, се установява фактът на непоставен от водача обезопасителен колан, още докато автомобилът е в движение, а не едва когато превозното средство е поставено в покой. Доказано от обективна страна, отново от показанията на двамата очевидци, е и че този автомобил технически е бил оборудван с обезопасителен колан за водача. Процесното МПС „Фолксваген Бора“ с рег. № ***, което е управлявал жалбоподателят Ф., попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно т. 12, б. „а“ от § 6 от ДР на ЗДвП леки са автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8, а разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП постановява, че категория М1 включва превозни средства от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за 4 сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача). Леките автомобили са моторни превозни средства от категория М1.

Следователно в обективната действителност са се осъществили всички факти от хипотезата на нормата по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и за жалбоподателя Ф. е възникнало задължението да спазва предписаното правило за поведение – да използва по време на движение обезопасителния колан, с който МПС е оборудвано. Доказа се по делото, че жалбоподателят не е изпълнил това си задължение и именно с това бездействие той е осъществил изпълнителното деяние на нарушението. От обективна страна нарушението е формално, поради което то е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние и без необходимост от последващ вредоносен резултат.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят Ф. е съзнавал, че боравейки с уредите за управление на автомобила, е привел същия в движение и се е придвижвал с него по пътищата, отворени за обществено ползване. Съзнавал е и че превозното средство е оборудвано с обезопасителен колан. Следователно той е формирал представа за проявлението на всички признаци от състава на нарушението, но въпреки това съзнателно не е използвал обезопасителния си колан, с което нарушението е било осъществено.

Единствените възражения, които се правят с жалбата, са срещу начина на връчване на наказателното постановление. Те обаче са изначално неотносими към преценката за неговата законосъобразност и обоснованост. Връчването е действие, последващо издаването на наказателното постановление, поради което то не засяга съдържанието на постановлението, нито вече приключилата към този момент процедура по неговото издаване. В тази връзка връчването не е елемент от производството по налагане на административното наказание, а има значение за теченето на сроковете за обжалване пред съд и преценката дали този срок е спазен в случай на подаване на жалба. В настоящия случай съдът е приел жалбата за допустима като своевременно подадена, с което жалбоподателят е реализирал в пълнота процесуалното си право да предизвика обжалване пред съд на наказателното постановление, а правото му на защита не е нарушено по никакъв начин.