Решение № 423 от 14.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Мария Ив. К.а като разгледа докладваното от Г. Р. Г.Административно наказателно дело № 20255330200653 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. А. К., ЕГН: **********, с адрес: с **обл.

***, ул. „“ № * чрез адв. С. С. срещу Наказателно постановление № 24-1030009280/18.11.2024 г., издадено от *** – Началник група в ОДМВР **, сектор „**“ - Пловдив, с което:

1) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;

2) на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и

3) на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят признава с жалбата си да е управлявал процесното моторно превозно средство (МПС) на датата и мястото, посочени в НП. Твърди да не е представил свидетелство си за управление на МПС по време на проверката, тъй като да го е бил забравил, но да е правоспособен водач. Заявява, че на констатацията на контролния орган, че е управлявал автомобила без да е включил светлини за движение през деня, 1 е приел това твърдение и не го е оспорил. Изразява несъгласие да е липсвала светлина на задните стопове на превозното средство, като поддържа че при натискане на спирачката на автомобила, светлината да е работила, но това да не е проверено от полицейските служители. Твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Счита, че липсва надлежно словесно описание на деянията, вменени му в отговорност, което да е нарушило правото му на защита. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. С. С., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 12427/03.02.2025 г. взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП поддържа да е извършено при форма на вината небрежност от страна на водача, което деяние също да е съставомерно от субективна страна. И другите две административни нарушения, вменени във вина на жалбоподателя, намира за доказани. Твърди никое от деянията да не представлява маловажен случай.

Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С. А. К., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 09.01.2025 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 20.01.2025 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят С. А. К. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с № ***, валидно до 20.12.2032 г. и с налични 19 контролни точки.

На 19.10.2024 г. в 11:11 часа в община **, по път II-56, на 90-ти км жалбоподателят К. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 210 Д“ с рег. № ** **** **, без през светлата част на деня да е включил светлините за движение през деня или късите светлини на автомобила. По това време на същия пътен участък свид. Н. К. С. – * в сектор „*" - , изпълнявал служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение и 2 ограничаване на пътния травматизъм. Свидетелят С. видял движещия се в посока към него товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 210 Д“ с рег. № ** **** **, както и липсата на включени светлини на превозното средство, поради което подал на водача сигнал за спиране с цел извършването на проверка. След като жалбоподателят К. спрял, свид. С. поискал документите на водача за проверка. Жалбоподателят не представил на контролния орган свидетелството си за управление на МПС, което не носил със себе си. В хода на проверката свид. С. извършил и визуален оглед на автомобила, при който забелязал пукнатина на предното обзорно стъкло, за която приел да представлява техническа неизправност на превозното средство.

За така установените нарушения на място и на същата дата 19.10.2024 г. свид. С. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № срещу жалбоподателя К., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Актът бил подписан без възражения, а препис от него бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Н. К. С. От тях се установява най-напред мястото на извършване на нарушенията. Свидетелят подробно описва къде е спрял процесния автомобил за проверка, с посочване на пътя и точния километър по протежението му. Наличието на съхранен спомен за тези обстоятелства се явява разбираемо, доколкото свид. С. изяснява, че мястото му е познато, тъй като е подходящо и се използва в практиката му за извършване на проверки на товарни автомобили, тъй като участъкът от пътя там е поширок. На следващо място от свидетелските показания се разкрива и поводът за конкретната проверка, като свид. С. изяснява, че по време на движение е забелязал приближаващия към него автомобил да се движи без включени дневни или къси светлини. Свидетелят е категоричен, че никакви светлини на превозното средство не са били включени. Изяснява се още, че в хода на проверката свидетелят е установил, че водачът не е носил и при поискване не е представил свидетелството си за управление на МПС, както и че е имало пукнатина, находяща се на предното обзорно стъкло на автомобила.

Установява се още, че свидетелят няма спомен относно големината и точното разположение върху стъклото на тази пукнатина. Съдът дава вяра на показанията на свид. С. В тях той възпроизвежда обстоятелства, които е възприел непосредствено като очевидец. Доказва се, че свидетелят има достатъчно добре съхранени спомени от случая. Показанията му не съдържат непоследователности или вътрешни противоречия. По-голямата част от 3 твърденията на свидетеля се признават като достоверни с жалбата. Не се установяват и обстоятелства, по които свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя С. А. К. се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, има издадено на 14.11.2023 г. СУМПС с № ***, валидно до 20.12.2032 г. и с налични 19 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

На първо място съдът намира, че макар с жалбата да се признава, че жалбоподателят не е носил свидетелството си за управление на МПС и че по време на движение денем не е бил включил светлините за движение през деня, нито късите светлини на автомобила, то независимо от това жалбата не е частична, а с нея се оспорва изцяло наказателното постановление. Както в уводната, така и в петитумната част на жалбата се посочва, че се иска да бъде отменено наказателното постановление с наложените с него глоби от 530 лева, което е общият размер на административните наказания и за трите нарушения, санкционирани с процесното НП. Никъде в жалбата не се твърди, че тя се подава като частична, нито такова изявление е направено в съдебното заседание. Позицията по признаване на част от фактите е съвместима с отправяне на искане за отмяна на наказателното постановление в цялост. Така мотивиран, настоящият състав приема, че предметът на съдебен контрол по делото включва законосъобразността и правилността на наказателното постановление и за трите описани в него административни нарушения.

По т. 1 от НП на жалбоподателя К. е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който „водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория“. В тази част съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, извършеното административно нарушение е категорично доказано от обективна и субективна страна, а материалният закон е приложен правилно от наказващия 4 орган. Доказва се от справката за нарушител/водач, че към датата на деянието 19.10.2024 г. жалбоподателят К. е имал издадено СУМПС с № ***, валидно до 20.12.2032 г.

Същественото обстоятелство при преценката за законосъобразност при ангажирането на отговорността за нарушителя за такъв вид нарушение е, че СУМПС на водача не е било иззето на някакво правно основание към датата на деянието, т.е. липсвала е обективна пречка за жалбоподателя да носи със себе си необходимия му документ. Поради това и непредставянето на СУМПС на контролния орган се явява резултат от виновно поведение на жалбоподателя.

Субект на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е водач на МПС, а съгласно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В конкретния случай за жалбоподателя К. се доказва да е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 210 Д“ с рег. № ** **** **, поради което той е годен субект на нарушението.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и представлява поведението на нарушителя по неносене на СУМПС. От показанията на свид.

С. се установява по категоричен начин, че жалбоподателят не е представил при поискване от контролния талон свидетелството си за управление на МПС.

Това обстоятелство не се оспорва, а дори се и признава с жалбата. По този начин жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Същото е формално и от обективна страна не се изисква доказването на някакъв допълнителен вредоносен резултат.