Решение № 639 от 25.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Варна, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110112027 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от М. К. Б. срещу Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с правно основание чл.511, ал.3 вр. ал.1, т.2 КЗ, за осъждане ответника да заплати сумата от 2592 лв. , след допуснато от съда увеличение на иска, представляваща стойността на претърпените от М. К. Б. вреди в следствие на настъпило ПТП на 23.07.2023г., както следва :облицовка задна броня, спойлер задна броня, лайсна задна броня, задна изпускателна тръба, врата багажник, конзоли леви на задна броня, включващи необходимите материали и труд, както и законната лихва върху присъденото обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба - 25.09.2024 г. до окончателното плащане на обезщетението.

Ищцата М. К. Б. твърди, че притежава в собственост лек автомобил, марка „Шевролет", модел „Каптива" с държавен контролен номер № ****. На 23.07.2023 г. около 13.10 часа по ПП I - 4 км 27+700 на територията на община Угърчин правоспособният Петър Митков Златев, ЕГН ********** (съпруг на М. К. Б.) управлявал л.а. Шевролет Каптива с ДКН **** посока София, когато задно движещото се МПС (Форд Мондео с Английски номер - ****) поради неспазване на дистанция се удря в л.а. Шевролет Каптива. Сочи, че са настъпили материални щети. На мястото на ПТП са пристигнали органи на МВР, които са съставили АУАН 953126 на виновния водач Ф.Н.П., гражданин на Република Молдова.

Двамата водачи са тествани за наличие на алкохол, като пробите са били отрицателни.

Ищцата излага, че е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение пред Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ). Образувана е претенция № BG-24-UK-00309. Извършен е оглед на пострадалото МПС пред Гаранционен фонд, като материалите по извършеният оглед са препратени на НББАЗ съставен е протокол за ПТП 1806889 от 23.07.2023 г. това МПС е било на територията на Република България и е извършило ПТП.

След обработка на материалите по щетата от НББАЗ е преведено застрахователно обезщетение в размер на 1 412 лв., което ищцата счита за недостатъчно да покрие щетите и предявява претенцията си пред съда.

Претендира съдебно-деловодни разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна оспорва иска.

Ответникът сочи, че увреденото МПС е с дата на първа регистрация 29.01.2013г., с оглед на което към датата на ПТП е било в експлоатация над 10 години, съответно не подлежи на възстановяване по цени на официален сервиз за съответната марка, а обезщетението се определя по експертна оценка на застраховател, която е правилно изготвена и определеното обезщетение е съответно на претърпените вреди.

Оспорва вината на водача на МПС с чуждестранна регистрация. Оспорва изцяло исковата претенция по размер, който е явно завишен и несъответен на претърпените вреди и на среднопазарните цени за отремонтирането на МПС. Счита предявените искове за изцяло неосноватлни.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

Между страните не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, по предявена от ищцата извънсъдебна претенция ответникът е образувана е щета № BG-24-UK00309, по която Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е изплатил на ищцата М. К. Б. обезщетение за претърпени вследствие ПТП имуществени вреди по процесното МПС в размер 1 416,57 лева.

Видно от протокол за ПТП № 1806889 от 13.07.2023г.е настъпило ПТП на 13.07.23г., между л.а. Шевролет Каптива с ДКН **** посока София, когато задно движещото се МПС Форд Мондео с номер - ****, като уч.1 не се движи на такова разстояние пред движещият се пред него уч.2, като намаля скоростта, блъска го в задната част и реализира ПТП.

От заключението на СМЕ прието от съда и неоспорено от страните се установява, че На 23.07.2023г. около 13.10ч. на ПП1-4 на територията на община Угърчин около км. 27+700 при движение в посока към София, л.а. „Шевролет Каптива" с рег.№ **** управляван от Петър Митков Златев намаля скороста си на движение. В същото време зад него се е движил л.а. „Форд Мондео" с рег.№ **** (чуждестранна регистрация) управляван от Ф.Н.П..

Шофьора на л.а. „Форд Мондео" с рег.№ **** (чуждестранна регистрация) Ф.Н.П. не забелязва навреме намаляването на скоростгта на движещият се пред него л.а. „Шевролет Каптива" с рег.№ **** и в следствие на неспазване на дистанция не успява да намали скоростта и удря в задната част л.а. „Шевролет Каптива" с рег.№ ****. В следствие на сблъсака са нанесени материални щети по двете МПС-та. ПТП-то е посетено от органите на МВР, които са издали протокол за ПТП № 1806889 от дата 23.07.2023г. с виновен водача на л.а. „Форд Мондео" с рег.№ **** (чуждестранна регистрация) Ф.Н.П.. Зведена е застрахователна претенция № BG-24-UK-00309. Налице е причинно следствена-връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания по автомобила. Стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на ПТП би следвала да бъде- 3818.93лв. с ддс.

Стойността на ремонта по средни пазарни цени без фирмени сервизи към датата на ПТП би следвала да бъде- 3818.93лв. с ддс.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявеният иск с правно основание чл. 511 КЗ, ал. 1, т. 2 КЗ в тежест на ищцата е да установи на първо място провеждането на рекламационно производство по чл. 498, ал.

1–3 КЗ, а именно, че като увредено лице е отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е отказал да изпрати застрахователно обезщетение или в предвиденият от КЗ срок не се е произнесъл по искането, тъй като това е свързано с допустимостта на предявеният от нея иск.

На основание чл. 511, ал. 3, изр. 1 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказало е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението. При тази законова уредба съдът приема, че 2 материалноправната отговорност на ответника НББАЗ в случая е ограничена в рамките на заявените от ищеца вреди, предявени с депозираното заявление.

Уважаването им предпоставя кумулативната наличност на следните обстоятелства: възникнало вземане по непозволено увреждане от настъпило ПТП, в причинна връзка от което са произлезли твърдените имуществени вреди вкл. техният размер; че произшествието е настъпило на територията на Република България от виновно и противоправно поведение на водач на МПС с чужд регистрация. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да обори презумпцията за вина по отношение на застрахования водач, както и да докаже и наведените правоизключващи възражения.

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: от ищцата извънсъдебна претенция ответникът е образувана е щета № BG-24-UK-00309, по която Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е изплатил на ищцата М. К. Б. обезщетение за претърпени вследствие ПТП имуществени вреди по процесното МПС в размер 1 416,57 лева.

При наличие на противоправно поведение на извършителя на деликта, съгласно въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, вината се предполага до доказване на противното. Тежестта за оборването на законовото предположение е за ответника. По делото се събраха безспорни доказателства, протокол за ПТП, наказателно постановление №230906-000478823.07.23г., че водача на лекия автомобил е извършил нарушение на разпоредите на ЗДвП, вследствие на което е причинено и процесното ПТП.

Основателността на иска се подкрепя и от факта на извършено доброволно плащане преди подаване на исковата молба в размер на 1 416,57 лева в полза на ищеца, като спорът касае размера на дължимото обезщетение.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ.

Обезщетението не може да надвишава възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ.

В случая ищцата, чрез процесулания си представител адв.К. М. изрично заявява, че автомобилът за увреда на които се търси обезщетение е продаден. Вредата за ищцата се изразява в разликата между сумата за която е продала автомобила и тази за която би го продала, ако не беше повреден в следствие на ПТП. Ищцата не ангажира доказателства в производството относно сумата за която е продала автомобила, съобразно указанията дадени от съда в о.с.з. от 05.02.25г., че не сочи доказателства за този факт. Същата е станала пречка за събиране на доказателства и не може да се установи действителния размер на претърпените вреди. Предвид на което предявеният иск за сумата от 2592 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Разноски:

По направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатено адв.възнаграждение: Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за 3 адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. /в сила към дата на договаряне и заплащане / ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, изплатено в размер на 1248 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото и броя проведени о.с.з., както осъществената процесуална защита, като липсва лично явяване в о.с.з., съдът намира, че адв.възнаграждение следва да се намали до сумата от 1000 лв.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищцата следва да се възложат и направените от ответника разноски в това число 200 лв. възнаграждение за експертиза и адв.възнаграждение от 1000 лв. или общо 1200 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Б., ЕГН **********, с адрес в грВ. срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК130764706 със седалище в гр.София иск с правно основание чл.511, ал.3 вр. ал.1, т.2 КЗ, за осъждане ответника да заплати сумата от 2592 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, спойлер задна броня, лайсна задна броня, задна изпускателна тръба, врата багажник, конзоли леви на задна броня, включващи необходимите материали и труд на собствен л.а. „Шевролет", модел „Каптива" с държавен контролен номер № **** причинени в резултат на ПТП на 23.07.2023г., по вина на водача на л.а. л.а. „Форд Мондео" с рег.№ **** , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба - 25.09.2024 г. до окончателното плащане на задължението.