Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1618 от 18.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7321/2022
Вид
Решение № 1618
Подписан
18.03.2025
В сила
18.03.2025
Състав
Албена Александрова, Нели Маринова, БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 89 · Закон за здравето

РЕШЕНИЕ

№ 1618 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели М.

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Нели М. Въззивно гражданско дело № 20221100507321 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20213343/18.11.2021 г., постановено по гр. д. № 58463/20 г. по описа на СРС, 85 състав, поправено с решение № 20036137/16.05.2022 г. и с решение № 20071612/15.12.2022 г., са отхвърлени предявените от М. Б. М. срещу С. И. М. искове с правна квалификация, както следва: по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за връщане на сумата от 950,00 лв., дадена за извършени дентални услуги, ведно със законната лихва от 21.09.2020 г. до окончателното плащане, както и по чл. 45 ЗЗД – за заплащане на сумата от 1000 лв., предявен като частичен иск от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушения на медицинската практика при извършена интервенция на 15.05.2020 г., ведно със законната лихва от 15.05.2020 г. до окончателното плащане. С решението М. Б. М. е осъдена да заплати на С. И.

М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1100 лв. – разноски по делото.

С определение № 20018830/07.03.2022 г., постановено по гр. д. № 58463/20 г. по описа на СРС, 85 състав, е оставено без уважение искането за изменение в частта за разноските на решение № 20213343/18.11.2021 г., 1 постановено по гр. д. № 58463/20 г. по описа на СРС, 85 състав, инкорпорирано във въззивна жалба с вх. № 25178143/17.12.2021 г. на ищцата М. Б. М..

Подадена е въззивна жалба от М. Б. М. срещу решение № 20213343/18.11.2021 г. по гр. д. № 58463/20 г. по описа на СРС, 85 състав.

Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че правната квалификация на предявените искове е неправилна – по първия иск същата следва да бъде по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 88 ЗЗД, а по втория иск – по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 52 ЗЗД. Твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй като съдът не е разгледал възраженията, наведени от ищцата, касаещи нарушение на основното задължение на лекаря да осъществи медицинско обслужване, съобразно утвърдените медицински стандарти и правилата за добри медицински практики. Поддържа, че липсата на предоставена информация за нежеланите рискове, каквото задължение е имала ответницата като лекар, е причината за разминаването на очакванията на пациента и крайния резултат. Счита, че от събраните по делото доказателства не се доказва, че действията на ищцата са в съответствие със стандартите за добра стоматологична практика, и с тях е увредила ищцата, като й е причинила неимуществени вреди. Поддържа, че от събраните доказателства се установява, че ответницата е въвела и поддържала в ищцата заблуждение, че с извършването на процесната операция трайно и окончателно ще се разреши естетическия й проблем и ще се възстанови обема и плътността на венеца й. Твърди, че ищцата не е била информирана, че след оперативната интервенция следва да се проведат още манипулации, не е информирана за рисковете, които крие хирургичната операция, както и че тя е първата от редица други операции. Поддържа, че първоинстанционното решение е необосновано и в частта, в която се приема, че лечението е в съответствие с медицинските стандарти. Посочва, че от заключението на СМЕ се установява, че костната структура на ищцата е предпоставка, която е следвало да бъде съобразена от ответницата, както и че същата като метод за създаване на обем не е подходяща за конкретния случай. Твърди, че оперативната интервенция, извършена от ответната страна, е следвало да бъде извършена от лице, което притежава съответната квалификация, и което има познания освен за техниката на извършването й, и за рисковете, които крие.

2

Посочва, че в хода на производството по делото ответната страна не е доказала, че притежава изискваната квалификаци. Поддържа, че по делото се установява, че са нарушени изискванията на добрата медицинска практика и по – конкретно – правилата на чл. 88 и чл. 89, ал. 1 ЗЗ, а именно – пациентът не е бил запознат с рисковете от проведеното оперативно лечение, давайки писмено информирано съгласие. Счита, че при хирургични интервенции, какъвто е настоящият случай, е абсолютно задължително информацията относно диагнозата и характера на заболяването; описание на целите и естеството на лечението; разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично – лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето и информираното съгласие да се предоставят в писмена форма. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото се установява, че с извършената интервенция е постигнат добър естетичен резултат, създаден е обем и венецът е много добър, както и че интервенцията е извършена правилно. Твърди, че тези изводи на съда с в противоречие със събраните по делото доказателства – заключение на СМЕ, изслушано по реда на чл. 207 ГПК, както и показанията на разпитаните свидетели, от които се установява, че е налице видима разлика в състоянието на венеца след операцията. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е постигнат уговорения естетичен резултат – създаване на обем в областта над 12 зъб, а напротив – резултатът е обратен на уговорения. След констатиране на недостатъците на оперирания участък ищцата веднага е възразила срещу некачественото изпълнение, но ответницата е отказала да възстанови сумата, заплатена по договора. С развалянето на договора е отпаднало и основанието, на което са били извършвани престации в изпълнение на договора, поради което искът по чл. 55 ЗЗД за връщане на платената сума от 950 лв. е основателен. Поддържа, че от събраните по делото свидетелски показания и заключението на СПЕ се установява, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

3

Въззиваемата страна – С. И. М. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва като неоснователни доводите на въззивника, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, като поддържа, че от твърденията в обстоятелствената част и петитума на исковата молба може да се направи извод, че предявените искове са с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД. Счита, че първоинстанционният съд е формирал правилни и обосновани правни изводи относно липсата на виновно неизпълнение на договора от ответницата, в т. ч. и такива, обуславящи развалянето му, кредитирайки заключението на съдебно – медицинската експертиза. Поддържа, че от него се установява, че не е налице виновно неизпълнение на договора за дентални услуги от страна на ответницата, тъй като тя не е нарушила добрата медицинска практика и стандарти, притежавала е необходимата за манипулацията квалификация, не е налице груба небрежност и не е причинила увреждане на ищцата. Поддържа, че с оглед обективното състояние на ищцата и медицинския й статус вещото лице по СМЕ е дало заключение, че извършената от ответницата манипулация за увеличаване на обема на венеца чрез мекотъканна аугументация е правилна и съобразена със състоянието на ищцата, а с цел естетика единствената възможност е избраният метод. Посочено е, че съгласно Правилата за добра медицинска практика в денталната медицина манипулациите в корективната хирургична фаза на парадонта са специфични за всеки пациент, и се препоръчва консултация със специалист/лекар по дентална медицина, с пародонтологична насоченост на квалификацията, каквато ответницата притежава. Оспорва като неоснователни доводите във въззивната жалба, че е налице противоречие между експертизата, приета по реда на обезпечаване на доказателства, и тази, приета в хода на първоинстанционното производство.

Поддържа, че между страните не е спорно обстоятелството, че ищцата е преустановила лечението си по собствено желание, преди изтичане на възстановителния период и преди ответницата да има възможност да направи оценка на резултатите от манипулацията и да продължи с приетия план за лечение – протетични лечение или допълнителна манипулация за увеличаване на обема. Счита, че от събраните по делото доказателства /показания на св. д – р М. и СМЕ/ се установява, че ответницата е извършила обстоен преглед, обсъдени са възможните варианти за лечение, разяснена е същността 4 на всяка манипулация на ищцата, плюсовете и минусите, както и възможните рискове и нежелани последици. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява противоправно действие от страна на ответницата при извършване на манипулацията. Установява се, че същата е протекла без усложнения, като не се установява трайно и необратимо увреждане, което да е резултат от действията на ответницата – свиването на венеца е естествен резултат от оздравителния процес, който не може да се предвиди, а не е увреждане. Формирането на разстояние между временния мост и венеца не е окончателно, тъй като е поставен временен Мериленд, който след оздравителния процес ще бъде заменен с окончателен, след като се оцени състоянието на венеца. Установява се, че на ищцата е предоставен амбулаторен лист с инкорпорирано в него информирано съгласие. Счита, че доколкото не се установява по делото неизпълнение на договора от страна на ответницата, обуславящо развалянето му, то искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е неоснователен. Счита, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за неимуществени вреди, като е приел, че не е налице виновно противоправно поведение на ответницата, причиняване на вреди на ищцата и причинно – следствена връзка между тях, а че се касае за субективни очаквания на ищцата, неосъществяването на които не подлежи на обезщетяване. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивницата, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.

Ищцата М. Б. М. твърди, че е сключила с ответницата С. И. М. договор за дентални услуги за провеждане на лечение – пластика на авенец и изграждане на горен /страничен/ резец. Твърди, че на 15.05.2020 г. е била извършена интервенцията от ответницата, като въпреки уверенията й, не е бил създаден необходимия и целян ефект – венецът не се е наместил върху изградения зъб, а се е оформила дупка. Това наложило извършване на прегледи и консултации при специалисти, при които била установена значителна липса на тъкан и необходимост от последваща оперативна интервенция за възстановяване на венеца. Твърди, че наличието или липсата на кост и твърда тъкан под 5 оперирания участък е условие, което не е било взето предвид от лекуващия лекар и именно това е причината за получения отрицателен резултат.

Поддържа, че с действията си ответницата й е причинила необратимо увреждане, поради което ищцата е развалила договора с покана от 21.09.2020 г., и е поискала да й бъде възстановена платената сума в размер на 950 лв. в срок от 10 работни дни. Твърди, че в резултат на неправилния избор на лечение от страна на ответницата и извършване на оперативна интервенция, която не е съобразена със състоянието на венеца на ищцата, са причинени неимуществени вреди – силен стрес, сънуване на кошмари, нежелание да общува с хора, склонност към професионална изолация и нежелание да изпълнява служебните си задължения, нахлуване на негативни спомени за процедурата и страх от това, че може да не се възстанови липсата на венец.