Решение № 1403 от 02.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1403 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330204741 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Д. Т. Д., ЕГН ********** против наказателно постановление № 26-1030-003432/18.06.2026г. на Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Д. Т. Д. й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 306.78 евро (600.01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/. В жалбата си сочи, че не била собственик на автомобила, но била посочена като такъв в акта и постановлението както и че наказателното постановление било издадено в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи описание на нарушението. Навежда твърдения за неспазен срок по чл.34 от ЗАНН, като оспорва и годността на техническото средство. Моли съда да отмени наказателното постановление (НП). Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява. Не се явява и процесуалният й представител, който е депозирал молба-становище, в която поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна, Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в становището си оспорва подадената жалба. Сочи, че наказателното постановление било издадено при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Сочи, че не били налице съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическата обстановка била изяснена. Доказателствата по преписката били достатъчни по своя обем, 1 категорични и безспорни, и установявали вината на нарушителя. Моли съда да остави жалбата без уважение. Прави възражения за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима, по същество се явява неоснователна.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановката:

На 25.09.2025 г. в 12:25 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ номер 111, с посока на движение от север към юг, Д. Т. Д. е управлявала лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ******, собственост на М. Ж. Ж., ЕГН:

**********, със скорост 96 км./ч. при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км./ч., отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 %, наказуема скорост 93 км/ч., наказуемо превишение 43 км/ч.

Нарушението е било установено с техническо средство тип ARH CAM S1 120ССА8 и фиксирано в снимков материал № 0467275.

АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, след като Д. Д. е била поканена за явяване в служебно помещение на сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

Въз основа на изготвения от техническото средство снимков материал и след подадена от собственика на МПС декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.188 от ЗДвП, в която като водач на процесния лек автомобил на инкриминираните дата и място била посочена Д. Т. Д., актосъставителят – св. П. Х. К. приел, че с поведението си жалбоподателката е реализирала състава на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка на Д. Д. била изпратена покана за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), получена от нея на 27.04.2026г. На 04.05.2026г. св. К. на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя съставил АУАН серия GA, № 5446931/04.05.2026г.

Актът бил предявен и препис от същия бил връчен срещу подпис на жалбоподателката на 13.05.2026г., която го подписала, а в графата за възражения не посочила, че има такива. Срещу съставения АУАН не било депозирано писмено възражение.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, в което наказващият орган е квалифицирал извършеното като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и наложил на Д. Т. Д. административно наказание – „глоба“ в 2 размер на 306.78 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В показанията си в качеството на свидетел, актосъставителят П. Х. К. поддържа съставения от него АУАН. В допълнение сочи, че преписката е постъпила в сектор „Пътна полиция, като под нея е имало попълнена декларация, в която Д. Т. Д. е била посочена като ползвател на автомобила на процесната дата и място. На същата е била връчена покана, но тя не се явила в дадения срок, след което й е бил съставен АУАН в нейно отсъствие. Съдът даде вяра на показанията на разпитания актосъставител като логични, последователни, обективно дадени, незаинтересовани от изхода на делото, подкрепени изцяло и в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателката. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия, те не се компрометират и при съотнасянето им с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават от жалбоподателката, която не ангажира насрещни доказателства.

Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

От приложената по делото справка нарушител/водач се установява, че на жалбоподателката са налагани санкции и за други нарушения по ЗДвП.

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

От приложената по делото справка за собствеността на моторното превозно средство се установява, че лекият автомобил, с който е извършено нарушението, а именно „Мерцедес“, с рег.№ ****** е собственост на М. Ж.

Ж., ЕГН: **********.

От приложената по делото декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП от 13.03.2026 г. се установява, че именно жалбоподателката, в качеството си на ползвател на моторно превозно средство „Мерцедес“, с рег.№ ******, на 25.09.2025 г. около 12:25 часа е управлявала същия.

От приложената по делото покана от 18.12.2025г. се установява, че ОД на МВР-Пловдив е поканило нарушителката да се яви в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР- Пловдив, във връзка с извършено от нея нарушение на 25.09.2025 г. в 12:25 часа в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ до № 111.

Поканата е получена от жалбоподателката на 27.04.2026 г. в 10:20 часа, т. е. след датата, на която е поканена да се яви.

3

От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че срокът на валидност на средството за имерване е до 07.09.2027 г. От приложеното по делото писмо от Български институт по метрология се установява, че средството с което е измерена скоростта съответстват на одобрения тип. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство.

При заснемане на нарушението е съставен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата при спазване на формалните изисквания на този нормативен акт и съдържа изискуемите реквизити. Видно от същия протокол по чл. 10 от Наредбата - в него е посочено мястото на контрол, посоката на движение на автомобила, вида на техническото средство и номера му, конкретното ограничение на скоростта, начало и край на работа на АТСС, посока за действие и режимът за измерване. По преписката е приложен и снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. Съгласно посочената разпоредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол, който се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Наредбата не изисква направената снимка на разположението на уреда да съдържа каквито и да е други данни. Съгласно чл.

5 от Наредбата уникален идентификационен номер притежават автоматизираното техническо средство и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковия материал на разположението на техническото средство. Отразеното в протокола място за контрол е идентично с въведената в АТСС локация, видно от приложения снимков материал, както и с посоченото АУАН и НП, място на извършване на нарушението. В съставения протокол за използване на АТСС служителят, който го е изготвил и е работил с АТСС, е отразил всички изискуеми реквизити по закон общото ограничение на скоростта в населено място, изготвената снимка на мястото, където е позиционирано техническото средство, посоката на контролираните МПС – от север към юг, видът на снимката - дигитална, режим на измерване – станционарен, точният час на начало на работа и точният час на край на работа, номерът на служебния автомобил, броя на установените нарушения.

За разлика от многобройни други случаи, в които без това да се отразява на правото на защита на наказваното лице, редица полета са оставяни непопълнени, в настоящия случай надлежно са попълнени всички реквизити на протокола, включително и начално и край на работа с АТСС, контролиран участък, индивидуализиращи данни на използвано АТСС, посока на движение на контролираните МПС, режим на измерване /стационарен/, брой на установени нарушения, брой на часове работа на АТСС, номер на първо и последно статично изображение. Положен е и подпис на длъжностното лице, което е удостоверило настройването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания. Положен е подпис на длъжностното лице, което е 4 извършило проверка за верността на данните, посочени в протокола. По този начин в пълнота е гарантирано, че АТСС е законосъобразно използвано.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява и от приложеното по административната преписка статично изображение № 0467275, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. От статичното изображение се установява, по ясен и категоричен начин индивидуализацията на регистрационния номер, марка и модел на заснетото моторно превозно средство, с което е извършено нарушението. Тук е мястото, на което следва да бъде отбелязано, че в разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП вр чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е въведена презумция за понасяне и ангажиране на аминистративната отговорност за нарушения извършение с моторно превозно средство, а именно - ако не е установено друго, отговорност носи собственика; ако собственика при спазване на процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е посочил конкретно лице, в чието владение е бил автомобила, именно това лице се наказва; В този смисъл законът поставя изискване към заснетия клип на нарушението и снетото от него статично изображение, а именно - същите еднозначно да позволяват индивидуализация на регистрационния номер на моторното превозно средство; но не и да съдържат данни, от които да може непосредствено да се установи водача. В този смисъл /Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д.