Определение № 131 от 02.10.2020, Военно-апелативен съд
- Съд
- Военно-апелативен съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 39/2020
- Вид
- Определение № 131
- Подписан
- 02.10.2020
- Състав
- полк. Румен Любенов Петков, полк. Димитър Ангелов Фикиин, полк. Свилен Русев Александров
Цитирани разпоредби
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 354 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 396, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 2, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 131 гр. С., 02 октомври 2020 година
Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН
ЧЛЕНОВЕ: полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Таня Димчева с участието на военния прокурор полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ, разгледа ВЧНД № 39 по описа за 2020 г., докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по въззивна жалба от ..... Б.Г.И. от …, чрез пълномощника му адв. Д.А.А. от САК, срещу определение № 76 от 25.09.2020 г. по чнд № 158/2020г. по описа на Военен съд – С..
Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 от НПК в касационната му фаза.
1
С обжалваното определение състав на Военен съд - С. е оставил без уважение искането за изменение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия ..... Б.Г.И. от ….
В жалбата пред настоящата инстанция се правят доводи, че определението на първоинстанционният съд е необосновано и незаконосъобразно, т.е. неправилно.
Сочи се, че не е налице обосновано предложение за това, че обвиняемият ..... И. е извършил вмененото му престъпление. От доказателствата по делото не може да се направи извода, че е налице реална опасност по чл. 63, ал. 1 от НПК. Твърди се, че няма опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. От първоначалното му задържане са изминали повече от четири месеца и по делото са събрани множество доказателства, от които може да се направи извода, че И. не е съпричастен по никакъв начин към вмененото му престъпление.
Прави се искане да се отмени определението на Военен съд гр. С., с което е отказано да се измени най-тежката мярка за неотклонение на обвиняемия И., а именно „Задържане под стража“ и да му се определи по - лека такава, която да е съобразена с наличните по делото доказателства.
Твърди се, че допълнителни съображения ще бъдат изложени пред въззивния съдебен състав в откритото съдебно заседание.
В съдебно заседание защитата на обвиняемия ..... И. поддържа жалбата и развива доводи, че същият не е извършил престъпление. Няма такива доказателства събрани от досъдебното производство, а се касае за оговор от другите двама обвиняеми. Същият не е извършил и престъпление относно държането и разпространението на наркотични вещества. С оглед предявените тежки обвинения срещу обвиняемия се прави искане да бъде изменена мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която да се изпълнява чрез електронно наблюдение.
Прокуратурата не е представила писмено становище относно подадената жалба.
В съдебно заседание представителят на Военно-апелативната прокуратура даде становище, че подадената жалба е неоснователна. Определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като обвиняемият остане с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
2
Военно-апелативният съд, като взе предвид доводите, изложени от страните, материалите по делото и атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено:
Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има право на жалба, в законоустановения 3-дневен срок и е подадена чрез съда, който е постановил първоинстанционния съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебно производство № …../2020 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - С. е образувано с постановление от 20.05.2020 г. на прокурор от Военно-окръжна прокуратураС., с което е прието по компетентност досъдебно производство ДП № …./2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. …./2020 г. по описа на Специализираната прокуратура, което е било водено в СГП под № …../2019 г. образувано във връзка с извършено на 10.10.2019 г. в гр. С. престъпление по чл. 116, т. 6, вр. с чл. 115 от НК, заведено в деловодството на ВОП – С. под вх. № …./2020 г. на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 396, ал. 1, т. 1 от НПК.
С постановление от 20.05.2020 г. ..... Б.Г.И., служител от …., е привлечен в качеството на обвиняем за това, че от началото на месец януари 2019 г. до 10.10.2019 г., в съучастие с И.А.М. – подбудител, подбудил и помогнал на извършителя П.П.К. на 10.10.2019 г. около 19.35 ч. в гр. С., кв. М., умишлено да умъртви С. К. М. с три изстрела с огнестрелно оръжие, като деянието /убийството/ е извършено предумишлено – след предварително взето решение и след предварителна подготовка и по поръчение на И.А.М. - престъпление по чл.
116, ал.1, т. 9 и 10, вр. с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, както и че За времето от началото на м. януари 2019 г. до 19.05.2020 г. в гр. С. и на територията на страната, ръководил организирана престъпна група – структурно трайно сдружение от три и повече лица с членове П.П.К. и В. И. П., създадена с цел да извършват съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпление по чл.
354 от НК – престъпление по чл. 321, ал. 1, ал. 3, алт. 2 и 3, вр. с ал. 2 от НК.
С определение № 13 от 22.05.2020 г. по чнд № 64/2020 г. по описа на Военен съд - С. на обвиняемия ..... Б.Г.И. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Определението на Софийския военен съд, с което е взета мярката за неотклонение, е обжалвано пред Военно-апелативния съд, който с определение № 10 от 29.05.2020 г. по вчнд № 15/2020 г. по описа на съда е потвърдил определението.
3
Престъпленията, за които на обвиняемия ..... И. са подигнати обвинения са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и се предвиждат наказания лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и лишаване от свобода от 3 до 10 години. За първото обвинение е предвидено най - тежкото наказание в наказателния кодекс.
Първостепенният съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват да бъде изградено убеждение за съпричастност на ..... Б. И. в извършване на престъпленията.
Настоящата инстанция също споделя виждането, че обвиняемият ..... И. активно е участвал в извършване на двете престъпления, за които му е повдигнато обвинение и не намира за нужно да повтаря становището на основния съд. Този извод може да се направи от съдържащите се по досъдебното производство доказателства.
В мотивите на своето определение първоинстанционният съд е изложил аргументи, че от събраните гласни и писмени доказателства по делото може да се направи заключение, че е налице реална опасност обвиняемият ..... Б. И. да се укрие или да извърши престъпление.
Това становище се възприема и от настоящата инстанция като правилно и законосъобразно.
В тази насока следва да се допълни и че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК спрямо обвиняемия ..... Б. И. реалната опасност е законово предвидена, тъй като от събраните по делото данни не се установява противното.
Реалните опасности се извличат и от конкретиката на настоящия случай, която сочи завишена обществена опасност както на деянията, така и на обвиняемия.
Не е намалял интензитетът на реалните опасности от укриване и от извършване на престъпление от обвиняемия в случай, че спрямо него бъде определена различна от „Задържане под стража“ мярка за неотклонение.
Не е отпаднало или разколебано и предположението, че обвиняемият ..... И. е съпричастен към престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.
Настоящата инстанция намира за неправилен довода на защитата, че определението на първоинстанционния съд е необосновано и незаконосъобразно. Сочените съображения не се подкрепят от материалите по делото, а точно обратното. Има убедителни данни за активното участие на обвиняемия в извършване на повдигнатите обвинения /конкретно посочени страници по ДП от първоинстанционния съд/. Това, че тези изводи на първоинстанционния съд не съвпадат със становището на защитата на обвиняемия не значи, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен.
4
Настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че следва да бъдат извършени множество следствени действия по събиране на доказателства на досъдебното производство.
Затова е необходимо процесуално време и не е наложително на този етап да бъде изменяна мярката за неотклонение на обвиняемия ..... Б.Г.И. в по-лека от „Задържане под стража“, тъй като са налице законовите изисквания за това – чл. 63 от НПК.
Всички аргументи, изложени в съдебния акт на Военен съд - С., са правилни и верни с оглед материалите, представени на досъдебното производство.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че жалбата на обвиняемия ..... Б.Г.И. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението на Военен съд - С. като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 65, ал. 9 от НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 76/25.09.2020 година по частно наказателно дело № 158/2020 г. на Военен съд - С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6