Решение № 996 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20261100500451 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 277827/08.12.2025 г., подадена от длъжника А. С.

А., ЕГН ****, чрез адв. Ю., срещу постановление, обективирано в съобщение с изх. № 21698/05.12.2025 г. по изпълнително дело № 20238580401407 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, с което е отказано исканото от длъжника прекратяване на производството по принудително изпълнение срещу него.

Жалбоподателят намира, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител е незаконосъобразен, тъй като изпълнителното дело е образувано срещу ненадлежна страна – Д.Н.Т., и поради това е недопустимо. Сочи, че последната е починала на 06.09.2023 г., който момент предхожда по време постановеното от ЧСИ разпореждане от 01.11.2023 г. за образуване на изпълнително дело. В тази връзка се излагат и твърдения, че последвалото конституиране на жалбоподателя като длъжник – законен наследник на лицето, срещу което първоначално е било насочено принудителното изпълнение, също е недопустимо. Предвид изложеното намира, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК от страна на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, е постъпило писмено становище, в което се излагат твърдения за неоснователност на така постъпилата жалба и се отправя искане същата да бъде оставена без уважение.

1

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител намира жалбата за допустима, но неоснователна. Позовава се на разпоредбата на чл.429, ал. 2 ГПК, според която издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20238580401407 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, е образувано по молба от 01.11.2023 г. на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Д.Н.Т., ЕГН **********, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 08.08.2023 г., издаден по гр. д. № 43798/2019 г., по описа на СРС, 88 състав, както следва: сумата от 3833,65 лева – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия и такса за дялово разпределение за периода м. 02.2016 г. до м.

04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес – гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 686,12 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 30.03.2016 г. до 27.02.2019 г. Поискано е и събирането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство в размер от 150 лв.

От намиращата се по изпълнителното дело справка от Национална база данни „Население“ от 03.11.2023 г., както и от издаденото от Столична община – Район „Студентски“ Удостоверение за наследници с изх. № РСТ24-ВК08-215/05.02.2024 г., се установява, че длъжницата Д.Н.Т. е починала на 06.09.2023 г., като е оставила за свой наследник по закон лицето А. С. А. – нейна дъщеря.

С постановление на ЧСИ Д., обективирано в Протокол от 05.02.2025 г., на основание чл. 60, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 429, ал. 2 ГПК като длъжник по изпълнителното дело е конституирана жалбоподателката А. С. А.. Видно от писмо с изх. № РД-30-3504/02.10.2025 г. от Софийски районен съд към посочената дата не се е установило наличие на вписан отказ/прием на наследството на Д.Н.Т. от наследника й А. С. А..

На жалбоподателката в качеството й на длъжник, е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело, получена от нея на 28.11.2025 г.

На 04.12.2025 г., в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК, по изпълнителното дело е постъпила молба за прекратяване на същото като недопустимо, доколкото изначално е образувано срещу починало лице.

С обжалваното в настоящото производство постановление, обективирано в съобщение с изх. № 21698/05.12.2025 г., ЧСИ Д. е оставила без уважение посочената 2 молба.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Както се посочи, изпълнително дело № 20238580401407 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 08.08.2023 г. в полза на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжника Д.Н.Т..

Според изложеното в мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителният лист не само удостоверява посоченото в него право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора по реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява изпълнителя да предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред.

Тъй като изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право, той съдържа данни не само за неговия предмет, но и за страните по правоотношението. Чрез това посочване се определят активната и пасивната легитимация на страните по изпълнението в смисъл, че взискател по него може да бъде само лицето, посочено в листа като кредитор, а длъжник – само лицето, посочено като такъв по материалното правоотношение. Затова принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството по принудително изпълнение, освен в случаите, когато изпълнителният лист има действие и за трети лица съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

В случая не е спорно, че процесният изпълнителен лист е издаден преди настъпване на смъртта на посоченото в него като длъжник лице. Действително изпълнителното производство е образувано едва на 01.11.2023 г., но предвид посоченото по-горе, за съдебния изпълнител не е налице възможност за приемане на различно материалноправно положение по отношение на страните по правоотношението от това, прието от съда. Изключение от това правило представлява хипотезата на настъпило правоприемство след приключване на съдебното дирене пред съда по съществото на спора. Ето защо, при представяне от страна на взискателя на изпълнителен лист, издаден срещу посочен в него длъжник, на етап образуване на изпълнителното дело за съдебния изпълнител е възможно да насочи принудителното изпълнение само срещу така конкретизирания длъжник, доколкото при подаване на 3 молбата за образуване на делото не е представена друга информация по отношение на личността на последния. Предвид това, първоначалното образуване на изпълнителното дело срещу посоченото като длъжник в изпълнителния лист лице, не води до незаконосъобразност на изпълнителното действие.

Съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. Уреденото в посочената разпоредба правило, относимо към субективните предели на изпълнителния лист, е изключение от общия принцип, че длъжник по изпълнението се явява посоченото като длъжник в изпълнителния лист лице.

В настоящата хипотеза от намиращите се в кориците на изпълнителното дело справки се установява, че посоченото като длъжник в издадения изпълнителен лист от 08.08.2023 г. лице – Д.Н.Т., е починала на 06.09.2023 г., след датата на издаване на последния и преди датата на образуване на изпълнителното дело на 01.11.2023 г. С оглед това, правилно индивидуалното принудително изпълнение е насочено срещу Д.Т.. След извършване на необходимите справки от съдебния изпълнител, съобразно правомощията му, посочени в чл. 431, ал. 3 ГПК, смъртта на първоначалния длъжник е установена и изпълнението, в съответствие с правилото на чл. 429, ал. 2 ГПК, е насочено към имуществото на установения по делото наследник по закон на длъжника по изпълнителния лист. Следва да се отбележи, че в тежест именно на жалбоподателката е било да установи, че се е отказала от наследство или че е приела същото по опис, за което не се откриват доказателства по делото. Нещо повече, от изисканата от страна на съдебния изпълнител справка за наличие на вписвания за това в нарочните книги, водени от районния съд по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, се установява, че жалбоподателката не е направила изявления пред компетентния орган в този смисъл. Ето защо, не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство и на това основание.

С оглед изложеното съдът намира, че доколкото не се установяват твърдените от жалбоподателката основания за прекратяване на изпълнително дело № 20238580401407 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, отказът на съдебния изпълнител да стори това се явява законосъобразен, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. С. А., ЕГН **** – длъжник по изпълнително дело № 20238580401407 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, срещу постановление, обективирано в съобщение с изх. № 21698/05.12.2025 г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5