Решение № 260911 от 19.10.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260911 Година

2020 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав

На 19.10

Година 2017

В публично заседание на 17.09.2020 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 16926 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата М.З.К. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от **, претърпяна от ищцата на **г. в размер на 20 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – **г. до окончателното й заплащане, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът “Автобусни превози

Пловдив” ЕООД – с. Браниполе, оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а ако бъде приет искът с правно основание чл.200 от КТ за основателен – да го уважи в намален размер, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражения за съпричиняване на трудовата злополука от ищцата и за липса на причинно-следствена връзка между увреждането и злополуката.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ответника ЗАД „Алианц България“ АД – гр. София оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговор на исковата молба съображения. Прави възражения за съпричиняване на трудовата злополука от ищцата и за надхвърляне на застрахователния лимит на обезщетението.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника като “**” от **г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, със Заповед № **г. на У. на ответното дружество, връчена на ищцата на * г. Както се установява от представените от страните писмени доказателства, заключението от 20.07.2020 г. на в. л. по СМЕ М.Б., отговорите на ищцата на поставените й от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК в съдебното заседание по делото на 23.06.2020 г. и показанията на разпитаните по делото с. К.Ж.и В.К. - С., действително на **г. около * ч. в гр. П. в автобус *от *, движещ се по бул. *, след * в посока Юг, при изпълнение на служебните си задължения, докато ищцата е т. п. в автобуса е загубила равновесие и е паднала на пода на автобуса, при което е получила контузия на л. р. – Ч.К., закрито на лявото р., като злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № *г. на Д. л. от НОИ – РУСО гр. П.

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото с. и посоченото заключение на СМЕ, се установя, че получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с падането в автобуса (но е било възможно да се получат и при падане в домашна обстановка – както е било записано в представената като писмено доказателство по делото Епикриза), като претърпяната от ищцата ** е довела до изкълчващо счупване на л. к., а то от своя страна – до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник, като непосредствено след инцидента М.К. е изпитвала умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, до пълното им изчезване след неговото приключване и към момента следва да са отшумели напълно, а освен това въпреки претърпяната травма, непосредствено след злополуката е било възможно ищцата да е продължила да изпълнява трудовата си дейност, ако се е стремила да щади крайника и да не извършва движения с него.

От събраните по делото писмени доказателства, отговора на ищцата на въпросите, поставени й от ответника по реда на чл.176 от ГПК и показанията на с. К. Ж., се установява, че ищцата действително е допринесла за настъпването на трудовата злополука и за евентуалното влошаване на последиците за здравето й след настъпването, доколкото се е придвижвала в автобуса без да се държи за предвидените за това дръжки, продължила е да работи след падането без да потърси лекарска помощ в деня на злополуката и на следващия ден, а при постъпването й за лечение е заявила, че уврежданията са получени след падане у дома й (което и е било записано в Епикризата).

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата злополука, претърпяна от ищцата на **г., а оттук - че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищцата от претърпяната ** неимуществени вреди. Що се отнася до размера, в който следва да се уважи този иск, съдът – изхождайки от степента и характера на телесните и здравословните увреждания, претърпени от ищцата поради злополуката, сегашното състояние на ищцата, възрастта й (* години), и преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението е 10 000 лева, но предвид установеното съпричиняване от страна на ищцата (което съдът определя в размер на 50 %), този размер следва да бъде намален с 50 % и искът да бъде уважен до размера от 5 000 лева, заедно със законната лихва от **г.

(датата на увреждането), като за разликата над него до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Ищцата претендира заплащане на разноски, но не е ангажирала доказателства за направени такива, (видно от представения Договор за правна защита и съдействие, тя е била представлявана безплатно от п. си, но и в исковата молба, и при приключване на устните състезания по делото тя е претендирала именно заплащане на разноски, а не на адвокатско възнаграждение на п. й при условията на чл.38, ал.2 от