Определение № 1435 от 30.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1435 гр. София, 30.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501180 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувана е по частна жалба вх. № 23392/19.02.2026 г. по описа на СГС, депозирана от С. А. С. и С. А. С. чрез адв. Г. В. против протоколно определение № 1183 от 17.02.2026 г. по гр.д. № 1793/2023 г. на СГС, I-23 състав. Поддържа се, че определението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно и в противоречие с морала. Двамата ищци са задължителни необходими другари по исковете за отмяна на разпоредителни сделки поради нищожност и унищожаемост на пълномощно от 29.03.20222 г. и последващи разпореждания и съединените искове по чл. 108 ЗС. Отделно от това, независимо от заявеното пред съда, че ищецът С. С. е бил подведен от ответника и пълномощник по описаното пълномощно да подпише молба, която не отговаря на неговата воля, съдът в о.с.з. на 13.02.2026 г. не е изслушал страната или пълномощника й. На следващо място съдът не е съобразил молбата на адв. В. от 27.04.2023 г. и от 11.05.2023 г., както и уведомяването си за заведеното дело за поставяне под запрещение на ищеца и съответно поставянето му под ограничено запрещение. На последно място, се твърди, че дори ако съдът приеме, че е направен валиден отказ от иск, производството следва да бъде прекратено само относно посочените с молбата от 25.04.2023 г. искове – по чл. 27 ЗЗД вр. чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД, а не относно исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 31 ЗЗД, които не са описани в молбата.

Подадени са отговори на частната жалба от И. М. чрез адв. Ж., С. Ц., К.в Х. и Н. Х. чрез адв. Й..

Настоящият съдебен състав, след като разгледа делото и съобрази наведените от жалбоподателите доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното:

Гр.д. № 1180/2026 г. на СГС, I-23 състав е образувано по искова молба на С. А. С. и С.

А. С. чрез адв. Г. В. срещу С. К. Ц., Н. Х., К. Х., И. М., П. М., Р. К. и Й. К.. Ищците твърдят, че са били подведени от С. К. Ц. да подпишат пълномощно за разпореждане с имотите им, без да са искали да се разпоредят със същите, а само да ги отдават под наем, като получават доход от имуществото си, за да се подпомагат. Отделно от това твърдят, че при подписване на пълномощното ищецът С. А. С. не е разбирал и не е могъл да ръководи действията.

Предявен е иск с правно основание чл. 27, вр. чл. 29, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаване, обективирано в пълномощно от 29.03.2022 г. поради това, че упълномощителите умишлено са въведени в заблуждение да го извършат от С. Ц..

1

Евентуално предявяват иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД по отношение на упълномощителната сделка с твърдение, че ищецът С. А. С. не е разбирал действията си.

Кумулативно са предявени и искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2 ( липса на съгласие) за обявяване нищожност на 1. дарение между С. Ц. като пълномощник на ищците и Н. В. Х. на ателие № Б1б и надземно паркомясто № 3; 2. дарение между С. Ц. като пълномощник на ищците и К. В. Х. на апартамент № Б1а; 3. продажба между С. Ц. като пълномощник на ищците и Р. Б. К. и Й. В. К. на апартамент № A4, етаж 2 и гараж № Г35 -1;

4. продажба между С. Ц. като пълномощник на ищците и И. М. М. и П. М. М. с 1.02% идеални части, прилежащи към апартамент № Б1а. Предявени са при евентуалност: 1. искове за унищожаване на същите сделки на основание чл. 27, вр. чл. 29, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД; 2. на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД относно ищеца С. А. С.; 3. на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД.

Кумулативно са предявени и искове с правно основание чл. 108 ЗС за имотите, предмет на сделките, срещу ответниците Н. Х., К. Х., И. М., П. М., Р. К. и Й. К..

Исковата молба е подадена на 15.02.2023 г. След разпореждане на съда за вписване на исковата молба адв. В. от името на ищците е поискал съдебни удостоверения във връзка с изпълнение на указанията. Все във връзка с тези указания адв. В. е подал молби на 20.02.2023 г., 10.03.2023 г. и 23.03.2023 г., като с последната е представил заявлението си до АВп за вписване на исковата молба. С разпореждане от 30.03.2023 г. исковата молба е изпратена за отговор на ответниците, които към този момент от процеса са С. К. Ц., Н. В. Х. и К. В. Х., като съобщенията от името на всички е получил С. К. Ц. на 05.04.2023 г. на адреса на тримата.

На 25.04.2023 г. е постъпила молба за отказ от иск, с която С. А. С. заявява, че се отказва от иска си с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 27 ЗЗД вр. чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД. Молбата е написана на компютър и съдържа подпис.

На 27.04.2023 г. е постъпила молба от адв. В. от името на С. А. С. и С. А. С., в която е обяснено, че след извършена справка адв. В. е констатирал наличието на молба за отказ от иска, която го е шокирала. При опита си да разбере как се е стигнало до тази молба, не е успял да се свърже със С. С., но се е свързал със С. С. и изразява предположение, че подписът не е на С. С. или че върху него е въздействано да подпише молба, която не отговаря на волята му. Моли молбата за отказ от исковете да не бъде уважавана.

С разпореждане от 04.05.2023 г. съдът е изпратил на домашния адрес на С. С. молбите от 25.04.2023 г. и от 27.04.2023 г. за изразяване на становище.

С молба от 11.05.2023 г. двамата ищци са декларирали, че поддържат исковете си, че не поддържат молбата за отказ, че са упълномощили адв. В. и молят съда всички молби, постъпили в съда не от адв. В. да се считат за извършени против волята им.

С молба от 02.06.2023 г. адв. В. е уведомил съда, че при срещите си по повод делото със С. С. у него се е породило съмнение, че той страда от слабоумие, поради което моли за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза.

С разпореждане от 04.10.2023 г. съдът е дал указания за уточняване на исковете, оставил е без уважение искането за СПЕ и е посочил, че няма да вземе предвид молбата за отказ и няма да прекрати производството до явяване на ищеца лично в с.з, където същият следва да заяви недвусмислено дали поддържа или оттегля иска си.

С молба от 16.10.2023 г. адв. В. е уточнил исковете, поискал е събиране на доказателства, насочил е исковете срещу останалите ответници и е заявил, че е поискано поставяне под запрещение на С. С. от сестра му С. С..

Последвало е изпращане на исковата молба и уточнителната молба на новите ответници.

С определение от 07.08.2024 съдът е докладвал исковете и е насрочил първо с.з. на 15.11.2024 г., като в мотивите е задължил С. С. да се яви лично.

С молба от 19.09.2024 г. адв. В. е уведомил съда, че С. С. е поставен под ограничено запрещение с решение на СГС, пети брачен състав по гр.д. 11545/2023 г., срещу която е 2 подадена въззивна жалба от С. С.. Към молбата е приложена въззивна жалба от С. С., представляван от адв. Р. И. И., съдебен адрес София, ул. „Гладстон“ 32, ет. 2, офис 6.

Поискано е спиране на производството. Адв. В. е обърнал внимание на съда, че С. С. лично е закаран от ответник по делото да упълномощи адвокат.

Производството е спряно и след информация от СГС, пети брачен състав за влизането в сила на решение на СГС, пети брачен състав по гр.д. 11545/2023 г. на 24.06.2025 г., е възобновено с определение от 16.09.2025 г., като делото е насрочено за 13.02.2026 г.

В с.з. от 13.02.2026 г. са се явили лично С. С. и С. С., последната и като попечител на брат си С. С.. Адв. В. е заявил, че С. С. е бил принуден от С. Ц. да подпише молба за отказ, без да знае какво подписва. След това е депозирана молба, с която не се поддържа отказа, след което е поискано запрещение.

Като е взел предвид, че към 25.04.2023 г. С. С. не е бил поставен под запрещение, съдът е прекратил производството по отношение на предявените искове от С. С..

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Неоснователни са доводите в частната жалба, че ищците са задължителни необходими другари.

Основателни са обаче доводите, че съдът е следвало да изслуша С. С. лично и да се увери във валидността на отказа му. Отказът от иск е неоттегляем, но само ако е валиден. По делото няма данни за валидност на отказа от иск по молба от 25.04.2023 г., независимо че към тази дата ищецът не е бил поставен под запрещение. Само два дни след молбата за отказ от иска е представена молба от адв. В., с която валидността е поставена под съмнение. След указания от съда до ищеца да заяви лично дали поддържа исковете, с молба от 11.05.2023 г. той е заявил, че ги поддържа. Съдът правилно е преценил, че следва да изслуша страната лично, но не го е направил, видно от протокола от с.з. от 13.02.2026 г., като не се е съобразил с предходното си разпореждане.

Пред СГС е представено пълномощно в полза на адв. Р. И. И., съдебен адрес София, ул. „Гладстон“ 32, ет. 2, офис 6, от Н. В. Х., ответник по настоящото дело (л. 138 от преписката). Представената с молбата от 19.09.2024 г. въззивна жалба от името на С. С. е подадена от същия адвокат. Вън от етичния проблем адвокат да представлява едновременно клиенти с противоречиви интереси е налице основание да се приеме за достоверно твърдението на адв. В. за влияние от страна на ответника С. Ц. на ищеца С. С..

За да е налице валиден отказ от исковете, у съда не трябва да се поражда никакво съмнение във волята на страната. Неправилно е прието, че с молба от 25.04.2023 г. е направен такъв отказ и производството по делото е прекратено за ищеца С. С..

За пълнота следва да се посочи, че в молбата от 25.04.2023 г. са посочени само искове по чл. 27 ЗЗД вр. чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД, а не и исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 31 ЗЗД, поради което определението за прекратяване по отношение на неописаните в молбата искове е неправилно и на това основание.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 1183 от 17.02.2026 г. по гр.д. № 1793/2023 г. на 3

СГС, I-23 състав.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4