Определение № 6262 от 13.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6262 гр. София, 13.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110142167 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 232 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България – ОНОК“ срещу К. Г. М..

В депозиран отговор вх. №407366/11.12.2025г. ответникът посочва, че е заплатил претендираните суми в общ размер от 6 670,19 лева, като в подкрепа на твърдението си представя платежно нареждане от 11.12.2025г. Заявява, че в отправените извънсъдебни покани от ищеца не са били посочени паричната равностойност на процесните вещи, както и банкова сметка на сдружението, поради което ответникът се е намирал в обективна невъзможност за извърши дължимото плащане на ищеца. Оспорва дължимостта на сторените в настоящото производство съдебни разноски от ищеца, като излага доводи, че не е дал повод за завеждане на исковото производство.

В депозирана молба-становище вх.№11380/11.02.2025г. ищецът не оспорва факта на извършено плащане от страна на ответника на процесните суми, поради което посочва, че оттегля иска на основание чл. 232 ГПК. Същевременно ищецът излага аргументи за дължимост на сторените от него съдебни разноски, т. к. ответникът е дал повод за завеждане на делото. Прилага списък по чл. 80 ГПК.

Молбата е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК, видно от представеното пълномощно по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото по делото заседание. В настоящия случай изявлението за оттегляне е направено преди насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, следователно не е необходимо съгласие на ответника във връзка с отправеното десезиране.

По така изложените съображения съдът приема, че молбата за оттегляне на предявените искове следва да бъде уважена и производството да бъде прекратено.

Искането на ищеца за присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство е основателно. Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че при прекратяване на делото съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК поради оттегляне или отказ от иска разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случай, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили (след подаване на исковата молба) обстоятелства, независещи от ищеца, а от ответника, погасяващи заявеното за защита спорно право, то ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните (така в Определение №201/19.08.2022г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г., I г.

1 о.; Определение №238/27.05.2021г. по ч. т. д. № 854/2021 г., ІІ т. о., Определение №843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г., ІV г. о., Определение №300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012 г., ІV г. о., Определение №626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010 г., ІV г. о., Определение №332/02.06.2015г. по ч. гр. д. № 2518/2015 г., ІІІ г. о.; Определение №277/14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о.).

В депозираната молба по чл. 232 ГПК ищецът посочва като причина за десезиране на съда предприетите действия от ответника за заплащане на претендирните суми. Видно от приложените от ответника доказателства изпълнението на задълженията за заплащане на процесните суми на ищеца е осъществено на 11.12.2025г., след датата на предявяване на исковата молба – 31.07.2025г. Доводите на ответника относно непредоставена от ищеца възможност за извършване на извънсъдебно удовлетворяване на претенциите не съставлява основание за освобождаване на ответника от задължение за заплащане на разноските, сторени от ищеца. С представените по делото нотариални покани ищецът е отправил извънсъдебна претенция до ответника за предаване на описаните движими вещи и достъп до банковите сметки, домейна, интернет страницата и имейла на сдружението, като по делото не са представени доказателства за насрещно отправени изявления от ответника, че вещите не са намират в негово съхранение, както и че той не се разпорежда с домейна или електронна поща. От тук следва, че за ищеца не е възникнало задължение за посочване на алтернативен начин за изпълнение на задълженията чрез заплащане на паричната равностойност на вещите, респективно посочване на банкова сметка по която да изпълни ответника. Въз основа на така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено след образуване на исковото производство.

В случая оттеглянето на исковата претенция е обусловено именно от обстоятелството, че след предявяване на исковата молба ответникът е заплатил процесните суми в общ размер от 6 670 лева.

Въз основа на така изложените обстоятелства съдът приема, че извършеното оттегляне на иска е резултат от новонастъпили обстоятелства, зависещи от ответника, погасяващи заявеното за защита спорно право, а именно извършено плащане в хода на производството, поради което сторените разноски в производството следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, приложените към него писмени доказателства за извършено плащане на адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство, както и представеното пълномощно /л. 44 от делото/, съдът намира, че ищецът е извършил съдебни разноски в размер от 136,42 евро /равностойност на 266,81 лева/ за държавна такса и 409,03 евро /равностойност на 800 лева/ - адвокатско възнаграждение. Съгласно актуалната съдебна практика дори при липса на представен договор за правна защита и съдействие, но при доказаност на понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната разноски по делото /в този смисъл определение № 28 от 12.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3874/2022 г., II г. о., ГК, определение № 183/28.09.2020 г. по т. д. № 2515/2019 г. на ВКС, II т. о.; определение № 155/14.06.2016 г. по гр. д. № 4909/2015 г. на ВКС, I г. о.; определение № 49/31.01.2018 г. по ч. гр. д. № 312/2018 г. на ВКС, III г. о. и др. /.

Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 545,45 евро – разноски в настоящото производство.

Мотивиран от посоченото, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК гр. д. № 42167/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, поради оттегляне на иска.

ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. София, ул. ****, да заплати на Сдружение „Обединение за немски овчарски кучета в България – ОНОК“, ЕИК:

****, съдебен адрес: гр. София, пл. ****, сумата в размер на 545,45 евро /равностойност на 1 066,81 лева/, представляваща разноски в производството.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна 2 жалба, подадена пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3