Решение № 5621 от 17.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5621 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330108028 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата Д. С. Н. е предявила против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:

1. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключеният между тях договор за паричен заем № ***/13.06.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК,

2. предявен при условията на евентуалност иск за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № ***/13.06.2024 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.

3. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях договор за поръчителство № ***/13.06.2024 г. е недействителен на основание чл. 26, ал.

1, предл. трето ЗЗД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД във вр. с чл.

19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.

В срока за отговор на исковата молба „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил против Д. С. Н. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 879, 09 лв., представляваща незаплатен остатък от главница по договор за паричен заем № 1

***/13.06.2024 г., подлежаща на връщане, поради неговата недействителност, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 13.06.2025 г., до окончателното изплащане на задълженията. Този иск е предявен за разглеждане при условие на уважаване на главния иск, предявен против „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

При условията на евентуалност Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил против Елена Петкова Стойкова кумулативно обективно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 1390, 33 лв. – незаплатена главница по договор за паричен заем № ***/13.06.2024 г. и сумата от 245, 24 лв. – начислена договорна лихва за периода от 08.20.2025 г. до 08.06.2025 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 13.06.2025 г., до окончателното заплащане на задължението. Този иск е предявен за разглеждане при условие на отхвърляне на главния иск, предявен против „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен за паричен заем № ***/13.06.2024 г., по силата на който в полза на ищеца била предоставена сумата от 2 000 лв. срещу насрещното му задължение да върне сумата от 2 882, 34 лв. на 18 вноски. Сочи, че в клаузата на чл. 4 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за гаранция, като на това основание бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***/13.06.2024 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, по който е установено задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в общ размер от 1 329, 66 лв.. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като в последния е посочена единствено абсолютна стойност на годишния процент на разходите по кредита. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и тъй като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на възнаграждение за поръчител, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане възнаграждение за поръчител в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало, поради което е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД са свързани лица, доколкото „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала „Файненшъл България“ ЕООД, подари което получаваните суми по договора за поръчителство се разпределят на едноличния собственик на капитала. При условията на евентуалност предявява иск за установяване недействителността на клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем, доколкото с нея е установено задължение за сключване на договор с поръчител, избран от дружеството – заемодател. Счита посочената клауза за неравноправна. Излага съображения за недействителност на договора за 2 предоставяне на поръчителство, поради сключването му в нарушение на добрите нрави. Сочи, че е налице нееквивалентност на престациите. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск.

Счита, че не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите и общата сума по кредита са определени към момента на сключване на договора. Поддържа, че годишният процент на разходите е коректно изчислен, като последният е установен в размер, съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не надвишава петкратния размер на законната лихва. Твърди, че ГПР представлява възнаграждението на кредитора и други допускания, свързани с договора за потребителски кредит, а възнаграждението за поръчителя, произтича от друго правоотношение, поради което не е част от установения в договора ГПР, който е фиксиран. Сочи, че предоставянето на кредита не е обусловено от сключване на договор за поръчителство. Поддържа, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не се включва в годишния процент на разходите, тъй като не е част от общия разход по кредита, а предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума. Поддържа, че предоставянето на обезпечение не е свързано с оценка на кредитоспособността, която оценка представлява процедура по изготвяне на комплексна правна и финансова характеристика на потенциалния заемополучател. Счита, че изискването за предоставяне на обезпечение не противоречи на Директива 2008/48, нито на Директива 93/13/ЕИО. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Счита, че по отношение на договора за поръчителство не следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Твърди, че договорът за поръчителство урежда отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД по повод задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да обезпечи кредита на ищеца. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит. Сочи, че основният предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Оспорва изложените в исковата молба съображения, че договорът е сключен в противоречие с добрите нрави, доколкото последният не нарушава принципа за добросъвестност и всеки разумен потребител би могъл да прецени икономическите последствия от сключване на договора. Позовава се на практика на СЕС по отношение на приложението на чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори. По 3 така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Изи Асет Мениджмънт“ АД твърди, че по силата на сключения между страните договор е превел в полза на длъжника сумата в размер от 2 000 лв. срещу насрещното задължение на последния да заплати сумата от 2 882, 34 лв. на 18 равни месечни вноски – всяка в размер от 160, 13 лв., в срок до 15.12.2025 г.

Поддържа, че към датата на предявяване на насрещната искова молба ищцата е заплатила сумата от 555, 41 лв. за главница и сумата от 245, 24 лв. за лихва.

Твърди, че при обявяване на кредита за недействителен потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК, като предявява насрещен иск за сумата от 879, 09 лв., представляваща стойността на главницата след прихващане на заплатената лихва. При условията на евентуалност – при отхвърляне на главния иск срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли за присъждане останалите непогасени вноски за главница и възнаградителна лихва. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените за разглеждане насрещни осъдителни искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещната искова молба – Д. С. Н., е депозирала отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен, пради установяването му в противоречие с добрите нрави и на основание чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК и потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита.

При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 1 638 лв., представляваща получена без наличие на правно основание за това от страна на ищеца и формирана, както следва: сумата от 511, 24 лв. за възнаградителна лихва, сумата от 609, 67 лв. за главница и сумата от 517, 09 лв. – възнаграждение за гаранция. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените насрещни осъдителни искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съединен с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата на чл. 4 от Договора, който да бъде разгледан при условията на евентуалност.

Предявени са и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е определил за безспорно и ненуждаещото се от доказване, че между страните е сключен договор за паричен заем № 4

***/13.06.2024 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена в заем сумата от 2 000 лв., както и че в посочения в договора за паричен заем годишен процент на разходите не е включено възнаграждението по договора за гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата Д. С. Н. и „Изи Асет Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***/13.06.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 18 месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 160, 13 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 2 882, 34 лв. В договора е обективиран погасителен план, като е установен падеж на първата погасителна вноска на 13.07.2024 г. и на последната погасителна вноска на 05.12.2025 г. Установен е годишен лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите от 64, 32 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 500 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „Период на просрочие от 0 до 30 дни”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; и л и одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.