Определение № 32204 от 03.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32204 гр. София, 03.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110117415 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които са относими, допустими и необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.11.2026 г. от 10:15 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищците и препис от писмения отговор от ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

В исковата молба, уточнена с последващи молби от 07.07.2026 г. и от 22.07.2026 г. ищците ***, *** и *** твърдят, че срещу тях било образувано изпълнително дело № 20238440403947 по описа на ЧСИ ***, рег. № 844 към КЧСИ, по молба на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – настоящ ответник. Поддържат, че в хода на изпълнителното производство били събрани принудително суми, включително за адвокатско възнаграждение, пропорционални такси по ТТРЗЧСИ и разноски по изпълнението. Твърдят, че по подадена от тях жалба против разпореждане на ЧСИ от 13.02.2024 г., с което последният определил и приел за събиране адвокатско възнаграждение в прекомерен размер, било образувано в.гр.д.

№ 3682 по описа на СГС, по което било постановено решение № 3868/28.06.2024 г. С цитираното решение състав на съда изменил горепосоченото разпореждане, като го отменил в частта, с която са определени и приетите за принудително събиране вземания за адвокатско 1 възнаграждение за процесуално представителство на взискателя в размер на 2778,00 лева, както и пропорционалната такса за ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 3792,00 лева до 4232,90 лева. Въпреки наличието на влязло в сила решение, както и отправените искания и покани до ответната банка за доброволно връщане на надвзетите, суми, и да датата на подаване на исковата молба в съда ответникът не е върнал същите. Твърдят, че процесната сума е заплатена чрез няколко отделни плащания, извършени на 08.02.2024 г., като всички те са били насочени към погасяване на общо претендираното от банката вземане, включващо главница, лихви и разноски, включително в изпълнителното производство. По изложените в исковата молба обстоятелства, ищците считат, че са налице предпоставките на правната норма, регламентираща неоснователното обогатяване, тъй като ответникът е получил имуществена облага без правно основание. Ето защо обуславят правния си интерес от предявените искове, като молят съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 2778,00 лева с еврова равностойност от 1420.38 евро представляваща недължимо платена и получена сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 828,00 лева с еврова равностойност 424,00 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 08.04.2024 г. до 18.06.2026 г. включително. Претендират разноски по производството, както и да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми.

В подаденият в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника се изразява становище за неоснователност и недоказаност на всички изложени в исковата молба твърдения. Излагат се доводи, че посоченото от ищците решение е постановено по производство по чл.435 и сл. ГПК. Поддържа се, че това производство е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител, а решението по чл. 437 ГПК не се ползва със СПН и не установява съществуването или дължимостта на определено парично вземане. То не засяга самото материално право, а само и единствено конкретно действие на съдебния изпълнител. Отделно от предходното се сочи, че предмет на производството по в.гр.д.№ 3682/2024 г. по описа на СГС е бил само оспорването от длъжника на таксите към ЧСИ, като длъжникът не е правил искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, т. е. решението е с постановен свръхпетитум в тази си част. Никъде в частната жалба, въз основа на която е образувано горепосоченото съдебно производство жалбоподателите не оспорват като прекомерен и недължим платения в полза на адв. З. адвокатски хонорар за образуване и представителство по изпълнителното дело по описа на ЧСИ ***. Сочи се още, че от диспозитива на посоченото в исковата молба решение е, че то изменя разпореждане на ЧСИ относно принудителното събиране на вземането за адвокатско възнаграждение, но не постановява, че то не съществува, или че не може да бъде събрано чрез доброволно плащане от страна на длъжниците по изпълнителното дело. Така длъжниците по посоченото изпълнително дело - ищци в настоящото производство, доброволно са заплатили задължението си във връзка с вземането на взискателя за заплатеното адвокатско 2 възнаграждение на процесуалния му представител, на законово основание - чл. 79 ГПК, тъй като сумата е част от сторените разноски от страна на взискателя по изпълнителното дело.

На последно място се поддържа, че от съществено значение в слуая е, че сумата, за която се претендира, че е незаконосъобразно задържана е платена от длъжниците по изпълнителното дело доброволно, директно по сметка на взискателя. Същата не е събрана по принудителен ред в изпълнение на принудителен способ от ЧСИ, като по този начин същите признават, че те дължат нейното заплащане. По тези и останалите подробно изложени в отговора доводи и съображения се оспорва претенцията за връщане на дадено без правно основание, както и акцесорната претенция за лихва за забава. Възразява се срещу искането за допускане на предварително изпълнение. Претендират се разноски.

Предявени са за разглеждане субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищците, че по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД тяхна е тежестта да докажат извършената в полза на ответника и получена от последния престация на определено благо – в случая, парична сума в размер на 2778,00 лева /1420.38 евро/, при начална липса на основание за това.

На основание чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума.

УКАЗВА на ищците, че по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в тяхна тежест е да докажат наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която могат да спестят време и разходи.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3