Определение № 1810 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1308/2025
- Вид
- Определение № 1810
- Подписан
- 09.06.2025
- В сила
- 09.06.2025
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1810 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501308 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв.Д. Б., против Определение №3396/12.03.2025г. постановено по гр.д.№11628/2024г. по описа на ПРС, двадесети гр.с., с което ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 18546/17.02.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от адв. Д. Б.
– процесуален представител на ищеца И. Х. Г., ЕГН: **********, за изменение на Решение №595/12.02.2025 г., постановено по гр. д. № 11628/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения изложени в същата. Иска се от въззивният съд да отмени обжалвания акт, като вместо това бъде изменено решението на първоинстанционния съд, в частта за разноските като бъде завишено възнаграждението на адв. Б. от 300 на 400лв.
В срок не е постъпил отговор на частната жалба от „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество частната жалба се явява основателна по следните 1 съображения:
С Решение №595/12.02.2025г. постановено по гр. д. № 11628/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, първоинстанционния съд е уважил предявения от ищеца срещу ответника иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, като в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Д. Б., е присъдил сумата в размер на 300 лева за осъществено безплатно процесуално представителство.
С обжалваното определение, е оставена без уважение молбата на адв. Б. за изменение на Решение №595/12.02.2025г. постановено по гр. д. № 11628/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските с искане същите бъдат увеличени от 300 на 400лв. Първоинстанционния съд е присъдил по-нисък размер от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, позовавайки се на актуалната практика на СЕС, като при определяне на размера на дължимото възнаграждение в полза на адв. Б., е взел предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените по него процесуални действия.
С оглед на това е приел, че не са налице предпоставките за ревизиране на решението, в частта за присъдените разноски.
Настоящият съдебен състав първоинстанционния съд правни изводи. не споделя направените от
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове. При предоставена безплатна правна помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати. Касае се за сума по иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД в размер на 838.00лв. Това налага дължимото възнаграждение от 400 лв - на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 , към която сума да бъде включена и сумата от 200лв за явяване на процесуалния представител в едно заседание, или минимума по Наредба № 1/09.07.2004г, възлиза на общата сума от 600.00лв..
При преценка на размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на 2 адв.
Б., за осъщественото процесуално представителство в първоинстанционното производство, настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд, че следва да се съобрази с изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), според които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата, не са обвързващи за съда.
В парг.21 на решение по дело С-57/2015г. е посочено, че чл.14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата по делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо, поради съображения за справедлИ.ст. Следователно възлаганите разноски следва да се разумни и пропорционални. /В този смисъл е Определение №1151/11.04.2025г. постановено по к.ч.т.д.№581/2025г. на ВКС, търговска колегия, първо т.о./
С оглед горното следва да се приеме, че при определяне на възнаграждениетопо чл.38 ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител адв. Б., следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв, чийто размер настоящия съдебен състав намира за справедлив и обоснован, с оглед критериите за определяне на адвокатско възнаграждение в конкретния случай и извършените процесуални действия, при отчитане както сложността на спора, така и с това че по делото е проведено едно съдебно заседание, с които е приключено разглеждането му.
Ето защо следва да бъде отменено обжалваното определение, като вместо това следва да бъде изменено Решение №595/12.02.2025г. постановено по гр. д. № 11628/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските , като бъде увеличено присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Д. Б., възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца И. Х. Г. с ЕГН- ********** пред първата инстанция от 300лв на 400лв..
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Определение №3396/12.03.2025г. постановено по гр.д.
№11628/2024г. по описа на ПРС, двадесети гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №595/12.02.2025г. постановено по гр.д. № 11628/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските, с която се ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ„ ЕООД ЕИК 203939675 да заплати на адв.
Д. Б. възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца И. Х. Г. с ЕГН- ********** пред първата инстанция, като УВЕЛИЧАВА размера на възнаграждението от 300.00 лв на 400.00 лв / четиристотин лева/
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4