Решение № 2738 от 17.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2738 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330119323 по описа за 2023 година

Предявен e иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба от „Пловдивска консерва“ АД, ЕИК 115051642 против Държавна агенция „Държавен резерв и Военновременни Запаси“, ЕИК 8319136610055 и уточняваща молба от 22.01.2024г. се твърди, че по силата на договор за съхранение на военновременни запаси *** от 14.03.2008 г., сключен между “ Пловдивска консерва” АД и ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, “Пловдивска консерва” АД съхранявало военновременния запас от гориво на ответното дружество срещу възнаграждение. Договорът продължил действието си до началото на месец ноември 2009 г., когато бил надлежно прекратен от “Пловдивска консерва” АД с писмо с изх. № 344 от 09.11.2009 г., поради обективна невъзможност на дружеството да продължи да бъде съхранител и поради несъгласие на ответника с цената – реално понасяните разходи за съхранение. Считано от 01.01.2010г. отношенията с ответника не били уредени с нов договор. Въпреки, че между страните не бил сключен нов договор, ответникът не предприел нужните действия по преместване на запаса от гориво, от цистерните на ищеца “Пловдивска консерва” АД, който продължил действията по опазването му. Тъй като ищецът бил спрял производствена дейност и не разполагал с наети по трудов или граждански договор лица, дейността по физическата охрана на горивото се извършвала от служители на „Филикон - 97“ АД. След прекратяване на договора ответникът не вдигнал наличния запас – частна държавна собственост – газьол 248,192 тона, по – голямата част от който, опазван до месец юни 2011г. вкл., като първоначално това ставало в наети от “Пловдивска консерва” АД резервоари, ситуирани на площадка на „Балканкар - 1

Рекорд“ АД, в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 17, а през процесния период в собствени на “Пловдивска консерва” АД цистерни. След прекратяване на договора за съхранение бил съставен Констативен протокол № УКДР *** / 06.08.2010 г., с констатации от проверяващите органи на ТД „ДР“ –Пловдив, че се опазва процесното дизелово гориво, което е освободено с Протокол № 4 / 26.09.2007г. – 499,000 тона, а останалото количество с Протокол № 2 от 20.02.2008г. Твърди се, че първото количество следвало да бъде реализирано или преместено в друг склад на Агенцията или при друг съхранител в срок до 26.09.2008г., а останалото в срок до 20.02.2009г., което не било сторено от ответника в установения от ЗДРВЗ едногодишен срок. През 2010г. бил сключен Борсов договор *** за продажба на горивото – газьол за промишлени и комунални цели, което било в количество от 969,358 тона. След сключване на борсовия договор въз основа на Заповеди на Председателя на ДА „ДРВЗ“ от месец 11.2010г. до 19.01.2011г. купувачът ЕТ „Анри -64 – ***“ получил от ищеца гориво на стойност 655.824 тона, като остатъкът от 313,534 тона гориво останали при ищеца. На 19 и 20.01.2011г. по-голямата част от последното количество било задържано и запечатано от митнически органи, с поставяне на митнически пломби на наети от ищеца резервоари, ситуирани на площадка на „Балканкар - Рекорд“ АД, в гр.

Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 17, а впоследствие оставено за отговорно пазене на ищеца съгласно Протокол от 01.06.2011г. и Складова разписка № 278 от 03.06.2011г., които факти били известни на ответника. Собствеността върху процесното количество от 248.192 тона /203.236 тона + 44.956 тона – останало в собствени на ищеца цистерни/ не била преминала върху друго лице. Твърди се, че от дата на поставяне на митническите пломби до момент на преместване на горивото в собствени на ищеца 13 броя цистерни през месец юли 2011г., ответникът бездействал, като към настоящият момент горивото се намирало в цистерните на ищеца. Твърди се, че през 2012г. ищецът бил уведомен с Писмо с изх.№ 751 / 28.03.2012г. от ДА „ДРВЗ“, че е сключила Анекс с купувача от 23.12.2011г., по силата на който при ищеца следвало да е налично 313.776 тона гориво, вместо коректното количество от 313.534 тона, от което следвало да се приспадне отнетото от ДА„ДРВЗ“ в полза на Държавата гориво от 65.342 тона, поради неплатен акциз. Твърди се, че ищецът се е обеднил от невъзможността да използва собствените си цистерни, тъй като били пълни с гориво на ответника, респективно е пропуснал да реализира доход от отдаването им под наем. Счита се, че по този начин ответникът неоснователно се е обогатил, спестявайки си разходи за плащането на наем за ползване през процесния период, като обедняването и обогатяването произтичали от общ факт – законовото задължение на ищеца да продължи да съхранява ВВЗ и след прекратяването на договора за влог. Твърди се, че ищецът неоснователно е пропуснал да увеличи имуществото си, чрез реализиране на среднопазарен месечен наем /от 2233.73 лева на месец/ от отдаване на собствените си цистерни, който за процесния период ищецът оценява в размер на 13 402.38 лева. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество за заплащане на сумата от 13 402.38 лева, представляваща обезщетение - средномесечния пазарен наем за ползването на собствените на ищеца цистерни, пълни с гориво, собственост на ответника, разположени в площадката на „Пловдивска консерва“ АД, в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 35 за периода 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г., 2 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –28.12.2023 г. до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който е направено искане за спиране на производството по настоящето дело до приключване на производството по гр.дело № 2292 по описа на ПРС за 2022г. на ПОС, образувано по искова молба на ответника срещу ищеца за заплащане на левовата равностойност с включен ДДС на липсващо количество от 69,452 тона газьол, съхраняван в резервоари на територията на „Пловдивска консерва“ АД. Изразено е становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи се, че до края на 2009г. при действиeтo на сключен между ДА ДРВВЗ и ищеца договор за съхранение на ВВЗ *** / 14.03.2008г. по – голямата част от горивото /707,991 тона/ се е съхранявало на ГСМ площадка, собственост на „Балканкар - Рекорд“ АД, ползвана съгласно договор за наем от ищеца, а останалата част /261,555 тона/ - на територията на ищеца в гр.Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ . Твърди се, че след непостигане на договореност относно цената за съхранение и нежеланието на ищеца да бъде съхранител на военновременни запаси, агенцията е реализирала гориво – газьол за промишлени и комунални цели. С Борсов договор *** / 25.08.2010г. цялото количество гориво в размер на 969,358 тона било продадено на ЕТ „Анри - 64 – ***“ с окончателно изплащане на цената на запаса на 30.11.2010г. Съгласно издадени заповеди на Председателя на Агенцията в периода от 28.10.2010г. до 19.01.2011г. били издадени предавателни сведения за 655,26 тона ГПКЦ. С Доклад вх.№ 118 / 12.01.2012г. са приспаднати фири в общ размер на 0,564 тона и общото предадено количество гориво на купувача възлизало в размер на 655,824 тона. С Анекс от 23.12.2011г. към сключения борсов договор се променило количеството гориво, предмет на договора, като същото било намалило до 313,776 тона ГПКЦ, представляващо разлика между цялото договорено и предадено по договора количество. Причина за това били запечатаните от митническите органи резервоари с гориво и невъзможността ответника да предаде останалото количество на купувача. След извършена проверка от Агенция Митници на 19.01. и 20.01.2011г. на ГСМ площадка, собственост на „Балканкар - Рекорд“ АД , била установена наличност на гориво в общо количество на 268,578 тона, представляващо непредадено на купувача по борсов договор гориво, запечатано поради неплатен акциз. Твърди се, че по изрично настояване на изп.директор на дружеството ищец в периода 06.07. - 15.07.2011г. това количество гориво било преместено на площадка, собственост на ищеца, намираща се на адрес: гр.Пловдив, бул. „Коматевско шосе “№35, без присъствието на представител на ответника. Горивото е оставено на отговорно пазене на ищеца с Протокол от 21.07.2011г. Твърди се, че ищецът е мотивирал искането си за преместване с факта, че на собствена територия има свободни цистерни с денонощна охрана и видеонаблюдение, като по този начин отпадали разходите за наеми на резервоари, работни заплати и осигуровки за охранители на наетата площадка.

Твърди се, че в полза на държавата са отнети 65,342 тона „тежко масло - газьол“, а за останалото количество, което съгласно счетоводни данни следва да е останало на съхранение не били ангажирани доказателства от ищеца. Липсвали и доказателства, че процесното количество се водило на отчет в счетоводството на ищеца като чужд запас на 3 отговорно пазене, за което следвало да бъдат направени съответни счетоводни записвания, както и доказателства за точния размер и вида на съхраняваното гориво. Въз основа на писмените доказателства за преместване и оставяне на отговорно пазене - протоколи от 2011г. не можело да се направи извод, че ищецът е опазвал процесното количество. От посочените протоколи количеството гориво, което било преместено в резервоарите на територията на ищеца било 203,236 тона. За разликата до пълния твърдян размер от общо 248,192 тона, не били представени доказателства, че ищецът опазва на своя територия включително и тези количества. Не само количеството гориво, за което се претендирал наем на резервоарите не било налично, но и количеството, оставено на отговорно пазене от 2011г. в размер на 203,236 т. не се е съхранявало на територията на ищеца. Излагат се твърдения, че към дата на възникване на облигационното отношение по съхраняване на запасите между агенцията и ищеца, дружеството съхранител е било в договорни отношения с „Филикон - 97“ АД по силата на сключен договор за наем, който е регламентирал отдаване под наем на цялата складова площ, намираща се на бул. „Коматевско шосе“ № 35. Твърди се, че когато ищецът е спрял производствена дейност и не е разполагал с наети по договор лица, дейностите по охрана на горивото са се извършвали от служители на „Филикон - 97“ АД. Счита се, че в случая ищецът не е бил лишен от възможността да ползва имота, като в същото време съгласно клаузите на договор за наем не е имал право да го преотдава на трети лица, поради което липсвала една от основните предпоставки на неоснователно обогатяване, а именно – обедняването на ищеца. Счита, че неплащайки възнаграждение за съхранение на горивото, агенцията би се обогатила до размера на утвърдените предели и цени, но не и с претендираната от ищеца сума, която била определена на база чисто пазарни аналози. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е безспорно, че между “Пловдивска консерва” АД и ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ е бил сключен договор за съхранение на военновременни запаси *** от 14.03.2008 г., по силата на който “Пловдивска консерва” АД съхранявало военновременния запас от гориво на ответното дружество срещу възнаграждение.

Безспорно е, че този договор е прекратен в края на 2009 г., както и че за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. не са налице договорни правоотношения, както и че цистерните, в които се съхранява горивото, са собственост на ищеца.

Видно от Констативен протокол изх.№ 1866 от 22.06.2010 г. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, „Пловдивска консерва“ АД съхранява дизелово гориво, собственост на ответника в размер на 969.358 тона, като от тях 263 тона се намира в база на Пловдивска консерва, а останалото количество от 706.358 тона се съхранява на територията на „Балканкар Рекорд“ АД в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 17. Видно от Констативен протокол от 06.08.2010 г. на ответника, при ищеца “Пловдивска консерва” АД се съхранява промишлено дизелово гориво в размер на 969.546 4 тона, като количеството е констатирано и в протокол за фактическо замерване на промишлено дизелово гориво от 06.08.2010 г. Според протокол за отговорно пазене от 01.06.2011 г. от Агенция „Митници“ на Борис Калибацев, в качеството му на Изпълнителен директор на „Пловдивска консерва“ АД са оставени за отговорно пазене стоки, намиращи се в метални резервоари в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 17 – площадка на „Балканкар Рекорд“ АД, а именно: тежки масла в размер на 203.236 тона и газьол в размер на 65.342 мт.