Определение № 385 от 05.12.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 385 гр. Перник, 05.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Частно наказателно дело № 20231700200639 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.68, ал.6, вр. ал.5 НПК.

Постъпила е молба от А. Г., Б. Г., С. С. и В. Д. чрез адв.К., като техен защитник с която се иска отмяна на постановената по отношение на четиримата забрана за напускане на страната от ОП Перник по ДП 90/21 по описа на ОД МВР Перник. Обстоятелствата по жалбите на всички обвиняеми са идентични, поради което доводите на съда следва да се отнасят в еднаква степен и за четиримата.

Пернишки окръжен съд, след като взе предвид мотивите по направеното искане и събраните по делото доказателства, намери следното:

С постановление от 19.07.2023 г. постановено по досъдебно производство /ДП/ № 90/2021 г. на ОД МВР А. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3 предл.второ т.2 вр.ал.2 НК.

С постановление от 21.07.2023 г. наблюдаващия прокурор при ОП Перник забранил на този обвиняем да напуска пределите на Република България. Като мотив за тази забрана в постановлението е посочено, че доколкото посоченото лице притежава качеството „обвиняем“ и е привлечен за тежко умишлено престъпление, а същевременно мярка за неотклонение по отношение на него не е взета, то налице е реална възможност той да осуети реализиране на наказателната отговорност спрямо себе си.

Останалите обвиняеми също са привлечени като такива на 19.07.23 г., а обжалваните постановления по чл.68 НПК /дата на постановяване и мотиви/ са идентични, като единствено по отношение на В. Д. постановлението е от 15.08.23 г.

Разпоредбата на чл.68, ал.1 НПК предвижда, като формално основание за налагане забрана на обвиняем да напуска пределите на страната, привличането му като такъв за тежко умишлено престъпление или престъпление с което е причинена смърт. В 1 алинея 6 на същия текст е предвидена възможността тази забрана да бъде отменена ако не съществува опасност обвиняемия да се укрие извън страната. Следователно това е и отправния критерий, който следва да се вземе предвид при преценка основателността на искането по чл.68, ал.6 НПК.

В конкретния случай обвиняемите търпят ограничението за период от пет месеца.

Това обстоятелството е относимо, доколкото продължителността на периода на прилаганото ограничение налага да се установи дали значими фактори оправдават съществуването му в аспекта на неговата пропорционалност. Такива фактори се явяват всички възможни, сочещи на реална опасност от укриване на обвиняемия в чужбина и налагащи по тази причина защитата на действителния обществен интерес, надделяващ над правото на свободното придвижване, гарантирано и на наднационално равнище с разпоредбата на чл.2 от Протокол № 4 към ЕКПЧ.

Настоящият съд отбелязва принципното си виждане, че забраната за напускане на пределите на страната поначало не представлява самоцелно ограничение, насочено към препятстване на свободното придвижване на изправения пред правосъдието. Легитимната й цел е да попречи на обвиняемия/подсъдимия да се укрие в чужбина и така да осуети приключването на водното срещу него наказателно производство. Затова всякога е нужно да се прецени внимателно балансът между преследваната цел и защитеното право на всеки субект, който не е лишен от свобода и спрямо когото не е взета мярка за неотклонение, ограничаваща свободата му, да се придвижва свободно.

По делото няма данни, а и в жалбите не се сочи обвиняемите С. и Д. да имат трайни обвързаности в България– притежавано имущество, семейство, а за А. и Б. Г. са налице данни, че живеят със своите партньори на семейни начала. И четиримата са с постоянен адрес на който живеят, какъвто обаче са задължени да имат всички български граждани. С жалбата са представени трудови договори с търговско дружество в чужбина от които е видно, че четиримата обвиняеми са сключили електронни договори за работа в чужбина /Република ***/.

И четиримата са неосъждани. По отношение на тях е взета мярка за неотклонение парична гаранция.

При тези данни- продължителност на досъдебното производство над две години, към настоящия момент- значителен период на продължаваща мярка по чл.68 НПК, семейна обвързаност за двама от тях, трудова ангажираност с конкретно дружество в Република *** и статус за съдимост настоящия съд намира, че частните жалби са основателни.

В обобщение от изнесеното съдът приема, че забраната за напускане на пределите на страната, наложена на обвиняемите с оглед на конкретните данни за тях и тежестта на обвинението понастоящем се явява прекомерно ограничение, надхвърлящо легитимните цели, заложени в същината на мярката за процесуална принуда. Към това следва да се добави, че прокурора има правомощието да измени мерките за неотклонение на обвиняемите, така, че те да бъдат адекватни на тази промяна и да отгоарят на целите по 2 чл.57 НПК.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменява забраната наложена на Б. С. Г. ЕГН********** и постоянен адрес *** на зам окръжен прокурор при ОП Перник по ДП № 90/ 21 г. по описа на ОД МВР Перник да напуска пределите на Република България.

Отменява забраната наложена на А. С. Г. ЕГН********** и постоянен адрес *** на зам окръжен прокурор при ОП Перник по ДП № 90/ 21 г. по описа на ОД МВР Перник да напуска пределите на Република България.

Отменява забраната наложена на С. Г. С. ЕГН********** и постоянен адрес *** на зам окръжен прокурор при ОП Перник по ДП № 90/ 21 г. по описа на ОД МВР Перник да напуска пределите на Република България.

Отменява забраната наложена на В. В. Д. ЕГН********** и постоянен адрес *** с постановление от 15.08.23 г. на зам окръжен прокурор при ОП Перник по ДП № 90/ 21 г. по описа на ОД МВР Перник да напуска пределите на Република България.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3