Решение № 36 от 17.06.2025, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Тополовград, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20242320100346 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от И. Ж. Ж. с ЕГН **********,с постоянен адрес ***********, подадена чрез пълномощник ЕАД М.,управител адв.М. В. М. против „К.“ЕАД с ЕИК ***********,със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от С.Р.Я..

Твърди се в исковата молба, че е сключен Договор за предоставяне на кредит между И. Ж. Ж. в качеството й на кредитополучател и „К.“ ЕАД в качеството на кредитодател на 29.10.2019 г., по силата на който последния е следвало да предостави заемни средства в размер на 1500 лева. Страните са уговорили годишния лихвен процент на заема да е 20 %, а годишния процент на разходите да е 21,94%, като е уговорен срок на договора 16 месеца. Твърди се, че последния е сключен при условията на ЗЕДЕУУ.

Във връзка с договора за потребителски кредит и на основание глава втора, член 4 от последния ищцата е сключила и договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „***********“, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с „К.“ и да отговаря пред тях солидарно с Ж. за всички задължения по договора за кредит. С договора за поръчителство 1 е уговорено, че ищцата дължи възнаграждение на втория ответник и то се е заплащало директно по сметките на „К.“ ЕАД ежемесечно, като ответника „К.“ ЕАД не е отразил това обстоятелство в ГПР и не е включил този разход в самото ГПР. Твърди се, че ищцата е погасила доброволно извънсъдебно заема и заедно с месечната си вноска е плащала такса поръчителство, въпреки, че такава не е предвидена в договора.

Освен това се твърди, че между ищцата и „К.“ЕАД е сключен и друг договор за потребителски кредит от 27.05.2021 г., по силата на който последния е следвало да предостави заемни средства в размер на 3014,42 лева, от които: размер на кредита 2700 лева и размер на застрахователна премия 314,42 лева. Страните са уговорили годишния лихвен процент на заема да е 23,11 %, а годишния процент на разходите да е 25,72%, като е уговорен срок на договора 24 месеца. Твърди се, че последния е сключен при условията на ЗЕДЕУУ.

Във връзка с договора за потребителски кредит и на основание глава втора, член 4 от последния ищцата е сключила и договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „***********“, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с „К.“ и да отговаря пред тях солидарно с Ж. за всички задължения по договора за кредит. С договора за поръчителство е уговорено, че ищцата дължи възнаграждение на втория ответник и то се е заплащало директно по сметките на „К.“ ЕАД ежемесечно, като ответника „К.“ ЕАД не е отразил това обстоятелство в ГПР и не е включил този разход в самото ГПР. Твърди се, че ищцата е погасила доброволно извънсъдебно заема и заедно с месечната си вноска е плащала такса поръчителство, въпреки, че такава не е предвидена в договора.

Поради което се твърди, че процесните договори за кредит са недействителни на основание чл.19 ал.1 и ал.4 във вр. с чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 от ЗПК, тъй като заемодателя е изискал и събрал от ищцата лихви, такси и комисионни свързани с договорите за кредит които не са предвидени в сключените договори. Също така не са пояснени компонентите на ГПР по ясен и разбираем начин. Твърди се, че поради некоректно посочения размер на ГПР е нарушена разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите касаеща ГПР е нищожна на основание ал.5 от горепосочения член. Освен това се твърди, че потребителя е въведен в заблуда, тъй като 2 никъде в основния договор за заем не се посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на „К.“ ЕАД и че това поръчителство ще бъде възмездно.

Твърди се, че и договора за поръчителство е недействителен, като такъв с акцесорен характер и на самостоятелно основание, тъй като води до допълнително увеличение на задълженията.

Твърди се също така, че са налице и специалните основания за недействителност на договорите по чл.22 от ЗПК, като е налице нарушение на добрите нрави, неравноправни клаузи във вреда на потребителя и нарушаване на императивни правни норми които водят до накърняване на установения в страната правов ред.

С оглед на всичко изложено се твърди, че ищцата е заплатила въпреки липсата на основание по договорите за потребителски кредити сумата от по 100 лева, която сума е недължимо платена и с която ответниците са се обогатили.

С оглед на изложеното ищцата претендира да бъде постановено решение с което да бъде осъден ответника „К.“ ЕАД да заплати на основание чл.55 от ЗЗД недължимо платените суми от И. Ж. Ж. в размер по 100 лева по договорите за потребителски кредит и за поръчителство от 29.10.2019 г. и от 27.05.2021 г. Претендират се и направените по делото разноски.

С протоколно определение от 28.05.2025 г., по искане на ищцовата страна на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на исковете относно техните размери, като същите да се считат предявени за сумите, съответно: 433,65 лева относно договора за потребителски кредит и договора за поръчителство от 29.10.2019 г. и 2769,30 лева относно договора за потребителски кредит и договора за поръчителство от 27.05.2021 г.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител, като процесуалния й представител в писмени становища подържа исковете изцяло и претендира за тяхното уважаване със всички законни последици.

След получаване препис от исковата молба е подаден писмен отговор от ответника в който се оспорва основателността на иска, като се твърди, че сключените договори са напълно законосъобразни, тъй като са в съответствие със законовите разпоредби, начина на формиране на ГПР е абсолютно 3 съобразен с императивните норми на ЗПК и непротиворечи на последните и се претендира отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника не изпраща представите, но в писмени становища взема отношение по съществото на спора, като поддържа подадения писмен отговор и претендира отхвърляне на иска изцяло с всички законни последици.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата И. Ж. Ж. е сключила договори за потребителски кредити с „К.“ЕАД – София, при условията на ЗЕДЕУУ с параметри както следва:

-Договор № 2115499/29.10.2019 г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 1500 лева, на 16 месечни вноски, при годишен лихвен процент 20,00%, с ГПР 21,94%.

-Договор № 2394834/27.05.2021 г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 3014,42 лева, на 24 месечни вноски, при годишен лихвен процент 23,11%, с ГПР 25,72%.

Във връзка с договорите за потребителски кредити и на основание глава II, чл.4 от последните са сключени от Ж. съответно и договори за поръчителство с „***********“ ЕООД с цел обезпечение на вече подписаните договори за потребителски кредити. С договорите за поръчителство се уговаря, че ищцата дължи възнаграждение на „***********“ ЕООД, което се заплаща по сметките на „К.“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителна вноска по кредита.

По делото са представени съответно процесните договори, както и справки, извлечения по банкова сметка, като е назначена и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява какъв е общия размер на всички плащания от страна на ищцата и съответно какво е погасено като суми по договорите; как е изчислен ГПР-то; какъв е размера на това ПГР в случай, че се включи в него и възнаграждението за поръчителство; къде са внасяни сумите по договорите за поръчителство, на кого и какъв е размера на заплатените суми по всички договори разбити по пера – главница, лихва, неустойки и др. Вещото лице установява в заключението си, че по първия 4 договор от 2019 г. Ж. е заплатила общо сумата в размер на 1933,65 лева, от които за погасена главница 1500 лева; за погасена лихва 50,77 лева; за погасена лихва за забава 0,01 лева; за погасена вноска по поръчителство 340,05 лева и за неразпределена сума 42,82 лева.

По втория договор от 2025 г., Ж. е заплатила за погасена главница 1091,12 лева; за погасена лихва 489,28 лева; за погасена лихва за забава 27,70 лева и за погасена вноска по поръчителство 1937,90 лева.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените по делото писмени доказателства посочени по-горе/договори и приложенията към тях и справки приложения към заключението на вещото лице/ които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните, както и от самото заключение по съдебно-счетоводната експертиза/, тъй като то е обективно, мотивирано и напълно съобразено и съответстващо на другите събрани по делото писмени доказателства.

С оглед на изложеното съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.19 ал.1 и 4 във вр. с чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 от ЗПК и чл.22 от ЗПК.

При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за дадено без основание какъвто е случая, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1.При нарушение на добрите нрави; 2.При неравноправни клаузи във вреда на потребителя и 3.При нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.

За това, следва да се обсъдят наведените от ищцата доводи за недействителност на договорите, а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност в кръга на описаните за които съдът дори и без довод по предявен иск по чл.55 от ЗЗД, следи служебно.

В конкретния случай безспорно е установено, че между ищцата в 5 качеството на заемател и ответника в качеството на заемодател са възникнали заемни правоотношения, основани на сключени между тях договори за парични заеми, по силата на които заемодателя е предоставил на ищцата парични заеми в различни размери, а последната се е задължила да ги върне.

Заемодателя е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружество което има право да отпуска кредити със средства набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищцата е физическо лице и при сключването на договора страните имат съответно качеството на кредитор съгласно чл.9 ал.4 от ЗПК и на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК. Следователно, тези договори по своята правна характеристика и съдържание представляват такива за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Процесните договори за кредит съдът счита, че са недействителни поради това, че заемодателя е изискал и събрал от ищцата лихви, такси и комисионни които не са предвидени в сключените договори. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР-то изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая от заключението на вещото лице се установява, че уговорения по договорите ГПР не включва общите разходи по кредита съгласно ЗПК – всичко което следва да бъде реален разход по обслужването на потребителския кредит на Ж. и при договорите за кредити настъпва оскъпяването им именно от уговорените условия в раздел II, чл.4 от същите на основание на които Ж. е сключила договор за поръчителство с трето различно от кредитодателя дружество. В същия този член в ал.2 на договора се посочва, че ако кредитополучателя не представи съответното обезпечение ще се счита, че заявлението не е одобрено и договора не поражда действие към получателя на кредита, което е абсолютно неблагоприятна, противоречаща на закона клауза.