Решение № 3726 от 22.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3726 гр. Пловдив, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330118399 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК от М. И. В., ЕГН **********, от гр. *******, ж. к.

********, бл. ****, вх. **, ет. **, ап. *** чрез адв. М . срещу ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. за прогласяване нищожността на клаузите на договора за кредит ******* от 08.12.2021 г., като противоречащ на ЗПК, евентуално на клаузата по чл. 5 предвиждаща обезпечение с поръчителство на „Фератум Банк“ като противоречаща на ЗЗП. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 08.12.2021 г. за сума от 2500 лв.; със срок от 16 месеца. Лихвата е 775 лв. Съдържа се клауза за поръчителство –чл. 5, срещу възнаграждение от 2425 лв. Договорът е недействителен поради нарушение на ЗПК-чл. 22. Не е посочена методика на определяне на ГПР. Липсва информация за прилагане на лихвения процент. Не се дължи възнаграждение за поръчителството.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора. Липсват нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

1

От представените писмени доказателства-договор за заем ******* от 08.12.2021 г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 2500 лева, дължима на 16 вноски, при 31 % лихва.

Договорено е предоставяне на обезпечение –поръчител-конкретно юридическо физическо лице. Общия размер на задължението 3275 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната 2 лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай н е е посочен ГПР, а възнаградителната лихва- 3 1 %.

Липсва яснота относно дължимите разходи и се поставя потребителя в невъзможност за преценка на икономическата изгода от сключване на договора. Наред с това е налице нарушение на ЗПК налагащ посочване на ГПР.

Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.

Доколкото другият иск е предявен в условията на евентуалност, само при отхвърляне на главния иск, при несбъдване на това процесуално условие, по него не се дължи произнасяне от съда.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-131 лв. Тъй като същия е представляван от адвокат, чието възнаграждение е дължимо при условията на чл. 38 от ЗА, на адв. М. следва да се определи служебно възнаграждение в размер от 627,50 лв. преценено съобразно материалния интерес по делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора . Същото следва да се присъди без ДДС, въпреки наличната регистрация на адвоката по ЗДДС, тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните 3 регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключения между М. И. В. , ЕГН **********, от гр. *******, ж. к. ********, бл. ****, вх. **, ет. **, ап. *** и ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н., договор за паричен заем № ******* от 11.02.2022 г., поради несъответствие с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. да заплати на М. И. В., ЕГН **********, от гр. *******, ж. к. ********, бл. ****, вх. **, ет. **, ап. *** , сумата от 131 (сто тридесет и един) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. да заплати на адвокат Д. В.

М., с адрес: гр. **********, бул. ********* № ***, ет. ***, ап. *** , сумата от 627,50 лева (шестстотин двадесет и седем лева и 50 ст.) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата..

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4