Решение № 19864 от 22.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19864 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110128781 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Подадена е молба с вх. № 260901/20.08.2026 г. от ищцата Д. Д. Ц. за допълване на постановеното по настоящото дело Решение № 15179/29.07.2026 г. Твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на законната лихва върху присъдената главница за обезщетение за оставане без работа, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й плащане.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответникът „***-*****“ АД е депозирал отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на искането. Възразява, че искането на ищцата за присъждане на законна лихва върху обезщетението не е включено в обявения за окончателен и без възражения на страните доклад по делото, поради което тази претенция не е част от предмета на делото.

Съдът намира, че молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок, поради което искането за допълване на решението е допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:

Присъждането на законна лихва върху уважения иск от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата не е отделен иск, а е законна последица от уважаването на исковата претенция.

Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право, по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото /напр. присъждането на плодове, 1 съдебни разноски или на законна лихва – Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д.

№ 1625/2009 г., I г.о.; Определение № 331/31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 474/2009 г., IV г.о./.

В случая с Решение № 15179/29.07.2026 г. по гр. д. № 28781/2025 г. по описа на СРС, 69 състав, съдът е осъдил „***-*****“ АД да заплати на Д. Д.

Ц. на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 7 505,59 евро, представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа за периода от 20.03.2025 г. до 31.05.2025 г. вследствие на незаконно уволнение, като е отхвърлил частично иска за разликата от 7 505,59 евро до пълния предявен размер от 30 558,48 евро и за периода от 01.06.2025 г. до 20.09.2025 г.

Същевременно, в депозираната искова молба ищцата изрично е отправила искане за присъждане и на законната лихва върху претендираното обезщетение за оставане без работа, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Съдът констатира, че действително е пропуснал да се произнесе по така направеното искане в диспозитива на решението, който единствено подлежи на допълване по реда на чл. 250 ГПК.

Направеното от ответника възражение е неоснователно, тъй като предмет на делото е конкретното спорно материално право, въведено от ищеца с основанието и петитума на иска, но не и с доклада по делото, с чието изготвяне съдът единствено очертава правнорелевантните факти и обстоятелства, от които именно произтича претендираното от ищеца с исковата молба спорно право съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК.

Обстоятелството дали ищецът е взел становище във връзка с доклада, съответно дали е релевирал възражения срещу неговото съдържание, е от значение само доколкото неизпълнението на тези процесуални действия би довело до настъпване на правните последици, описани в чл. 146, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 15179/29.07.2026 г. по гр. д. № 28781/2025 г. по описа на СРС, 69 състав, както следва:

ОСЪЖДА „***-*****“ АД, ЕИК ******-*, да заплати на Д. Д. Ц., ЕГН **********, сумата от 7 505,59 евро, представляваща дължимо обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 КТ за това, че е останала без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 20.03.2025 г. - 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 7 505,59 евро, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2025 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над този размер до пълния предявен размер от 30 558,48 евро и за периода 01.06.2025г. – 20.09.2025 г., като за размера от 5 093,08 евро искът се отхвърля КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със заплатеното от „***-*****“ АД, ЕИК ******-*, на Д. Д. Ц. обезщетение по чл.

2

220, ал. 1 от КТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните /арг. от чл. 250, ал. 3 ГПК/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3