Решение № 540 от 18.08.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Пазарджик , 18.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220200182 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. А., представлявано от управителя ОРБ. Р. АХМ., против Електронен фиш Серия Г № 0022478 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В жалба обобщено се излагат твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. С жалбата не се претендират и направените разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законовия, нито от процесуалния представител. Не се представя писмено становище по същество. С писмена молба е направено искане за присъждане на разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. По 1 делото е представено писмено становище по същество, с което се оспорва депозираната жалба и се излагат доводи за законосъобразност на ЕФ, като се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като взе предвид изложеното в нея и становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на 16.12.2019 г., в 14,58 часа, на АМ Тракия, км 60, с посока на движение гр. София, е било засечено движение на МПС полуремарке „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД гр. А., представлявано от ОРБ. Р. АХМ., като било установено, че ЮЛ притежаващо МПС, което е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, не е сключило застраховка Гражданска отговорност. Нарушението било заснето и установено с АТСС- Twin CAM с № SD2D0027.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на санкционираното дружество на 02.11.2020 г. (виж известие за доставяне на л.11), а жалбата против ЕФ е подадена от наказаното лице чрез наказващия орган до съда по пощата на 05.11.2020 г. (виж пощенско клеймо на плика на л.9), поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна, поради следното:

ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, като конкретно основание се сочи, че цитираното в ЕФ ПС не е МПС и за него не се сключва ЗЗ ГО, както и това че при 2 евентуално ПТП щетите се покривали от застраховката на основното (теглещото) МПС, което имало валиден договор за ЗЗГО. Оспорва се с депозирана писмена молба и годността и техническата изправност на използваното АТСС.

Съдът намира така направените възражения за неоснователни.

На първо място, съдът намира за неоснователно възражението, че за управляваното и цитирано в ЕФ ПС не се изисква сключване на ЗЗ ГО, тъй като същото представлявало „полуремарке“ от категория О1. Съгласно легалната дефиниция за „полуремарке“ дадена в §6 т. 18 от ДР на ЗДвП, „полуремарке“ е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. Според §6 т.10 от ДР на ЗДвП „Пътно превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари.

Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

Съгласно разпоредбата на чл.481 ал.1 от КЗ за целите на задължителното застраховане по тази глава моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, включително къмпинг-автомобилите. За моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата, включително къмпинг-ремаркетата.

Видно от Справка за собственост и регистрация на ПС (л.21-22) е, че процесното управлявано полуремарке представлява ПС- полуремарке от категория О4 и същото е регистрирано в страната и не е спряно от движение към датата на нарушението.

С оглед на цитираните по-горе разпоредби, процесното ППС представлява МПС по смисъла на КЗ и за него важи задължението за наличие на ЗЗ ГО.

Сочената в жалбата разпоредба на чл.481 ал.2 .3 от КЗ е неприложима в случая, тъй като процесното полуремарке е от категория О4, а не категория О1, тъй като неговата маса значително надвишава 750 кг, а именно 7 300 кг.

С оглед на горното и останалите възражения, че застраховката на основното 3

(теглещото) МПС покривало вредите при евентуално ПТП, е неприемливо и това обстоятелство няма никакво значение за съставомерността на извършеното нарушение.

На следващо място, съдът не споделя и другото възражение, направено в жалбата, а именно, че ЕФ не съдържал всички изискуеми от чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити. Видно от същия е, че е посочено структурата на МВР, която го издава- ОДМВР- Пазарджик, на чиято територия е установено нарушението, описани са дата, час и място на нарушението, описано е и МПС по вид, марка и модел и рег. номер, посочен е собственикът му. Дадено е пълно описание на нарушението и правната му квалификация, посочен е размерът на санкцията, сметката и начините за плащане.

С оглед на изложеното може да се направи извода, че нарушението е ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита против ЕФ.

Неприемливо е и направеното възражение в писмена молба на процесуалния представител на въззивника, а именно, че използваното техническо средство не било годно средство и технически изправно към датата на нарушението. Според съда използваната АТСС за засичане движението на МПС е е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно към датата на заснемането.

Това е така тъй като видно от справка на БИМ и извадка от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване (л.72-75) е, че процесното използвано АТСС- пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D е одобрена и вписана в регистъра на 20.02.2018 г. като средство за измерване на скорост, за което е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 5133/31.07.2018 г. със срок на валидност до 20.02.2028 г. Част от конфигурацията на пътна радарна система m*SpeeDet 2D е и камера тип Twin Camera, която се използва за доказателства за заснемане на изображения за нарушения на правилата за движение. Съгласно Точка 2.1.5 от раздел 2 на Методическите указания за дейността на полицейските служители със САИРН на МПС (л.14-18), камерата се използва за разпознаване на рег. номера с приоритет „застраховка“- без сключена валидна ЗЗ ГО, като същата не подлежи на метрологичен контрол, тъй като не е средство за измерване съгласно Закона за измерванията. С оглед на това съдът намира, че използваното АТСС е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно по смисъла на закона.

4

Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът намира за уместно да посочи, че макар в направеното словесно описание на нарушението в ЕФ да липсва израза „по време на управление “, така както изисква нормата на чл.647 ал.3 от КЗ, съдът намира че не е налице неяснота относно нарушението и съставомерните обстоятелства. Няма спор, че движението на МПС (така както е записано в ЕФ) означава, че същото се управлява, тоест че е налице управление на това ПС. Освен това не е необходимо всички обстоятелства- елементи от състава на нарушението да бъдат посочени в едно изречение при описанието на нарушението. Такова изискване процесуалният закон не поставя. Няма значение с колко изречения наказващият орган е посочил съставомерните обстоятелства на нарушението, достатъчно в това описание същите да бъдат посочени и от така направеното описание да е ясно за какво нарушение се санкционира лицето. В настоящия случай това е сторено.

Освен това в ЕФ е дадена и ясна правна квалификация на нарушението, съответстваща на словесното описание на нарушението, като са направени и съответни привръзки, посочена санкционна норма и съответната й санкция.

Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от КЗ, съдържащ и състава на нарушението и според който „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция“.

Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение“. Поставената привръзка с чл.461 т.1 от КЗ сочи задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и санкционната норма на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е ангажирал отговорността на собственика на МПС- юридическо лице, налагайки му съответната санкция- имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Следва да се посочи и това, че в случая е без значение кое е лицето, което е управлявало МПС. Това не е и необходимо, тъй като в настоящия казус, както се посочи и по-горе, при засичане на движение (управление) на МПС с АТСС, за 5 което е установено, че няма сключена ЗЗГО, се санкционира с ЕФ неговия собственик. Тоест в тези случаи е без значение кой е водач на МПС. При всички случаи се санкционира собственика на МПС. Правното основание за издаване на процесния санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ, съгласно който „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член 189 ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага“. От съдържанието на текста става ясно, че относно реда и условията за издаване на фиша препращането е към ЗДвП. Но с оглед на последното изречение, реализира се отговорността единствено на собственика на МПС, т.е. само той може да бъде субект на отговорността за това нарушение.

Както се посочи по-горе дружеството-жалбоподател е собственик на процесното МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, според цитираната по-горе справка за собственост и регистрация на МПС. Установено е безспорно, че към инкриминираната дата полуремарке „***“ с рег. № ***, е било без сключена и действаща ЗЗ „ГО“. Това обстоятелство е установено при прегледа на записа от засеченото с АТСС нарушение, след справка в Административноинформационната система /АИС/ по зададения критерий„застраховка“ (виж Преглед на запис с нарушение на л.19-20). За това, че процесното МПС към датата на засичане е било без ЗЗГО, става ясно и от справка в информационната система на ГФ, от която се установява че процесният автомобил към 16.12.2019 г. в 14,58 часа не е имал сключен договор за ЗЗГО.