Решение № 334 от 18.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Стара Загора, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000334 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №74/09.02.2024г., постановено по гр.д.

№1365/2023г. по описа на Районен съд – К., с което съдът признава за установено на основание чл.422 от ГПК във вр. чл.535 от ТЗ, че „Б.“ ЕООД дължи на „П.“ ЕООД сума в размер на 1000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 16.12.2016 година, с падеж 16.12.2021 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК №232/23.02.2023 г. по ч. гр. д. №408/2023 г. по описа на Районен съд-К. и са присъдени разноските по делото.

Въззивникът „Б.“ ЕООД излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се прекрати производството поради недопустимост на предявения иск. При преценка за допустимост, искането е да се отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските пред двете инстанции.

Няма направени доказателствени искания.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия 1

„П.“ ЕООД.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422 ГПК вр. във вр. чл. 535 от ТЗ.

Ищецът „П.“ ЕООД моли съда да признае за установено, че ответникът „Б.“ ЕООД дължи на ищеца „П.“ ЕООД сумата от 1 000 лв., по издаден на 16.12.2016 г. Запис на заповед, с падеж 16.12.2021г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №420235510100408 на PCгр. К.. Моли съда да осъди ответника да заплати и разноските, както в производството по издаването на заповедта за изпълнение, така и за настоящата инстанция.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Б.“ ЕООД, с който се оспорва предявеният иск като се излагат подробни съображения.

По делото е представен запис на заповед от 16.12.2016 г., съгласно който „Б." ЕООД се задължава да плати на „П.“ ЕООД сумата от 1 000 лева. Записът на заповед е с падеж 16.12.2021г.

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №408/2023г. по описа на Районен съд - К. се установява, че на основание чл.417 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №232/23.02.2023г., съгласно която е разпоредил длъжникът „Б.“ ЕООД, да заплати на кредитора „П." ЕООД сумата от 1000 лева главница за неизпълнено задължение по запис на заповед от 16.12.2016г. с падеж 16.12.2021г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответникът (длъжник по издадената заповед) е възразил, че не дължи вземане по издадената заповед за изпълнение.

В указания от съда срок заявителят е предявил иск относно вземането си, предмет на настоящото производство.

По делото в производството пред РС са разпитани свидетелите Х.Н.Б. и П.И.П.-В., чиито показания са свързани с обстоятелства относно прехвърляне 2 на собствеността на дружеството „Б.” ЕООД, а също и с обстоятелства относно предоставяне на счетоводна информация, свързана с икономическото състояние на това дружество при прехвърляне на собствеността от страна на стария собственик на новия.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

В конкретния случай, основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /вземането, която е предмет на настоящия установителен иск/ е издадения от „Б.” ЕООД в полза на „П.“ ЕООД запис на заповед от 16.12.2016 г. Поради това, на първо място съдът следва да извърши проверка дали записът за заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изрично са посочени задължителните реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед и които в случая са налице. Падежът на задължението е настъпил на 16.12.2021г. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че процесният запис на заповед съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ, които са условие за неговата действителност, същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът-кредитор следва да установи вземането си въз основа на издадения запис на заповед. В случай, че от страна на ответника не е направено релативно възражение, към което се приравнява и общото възражение за безпаричност на ценната книга, ищецътпоемател не е длъжен да установява възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение, какъвто е и настоящия случай. Налице е трайна практика на ВКС, постановена след приемане на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обективирана в решение № 248 от 23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г., І ТО и решение № 20 от 19.06.2018 г. по т. д. № 1151/2017 г., І ТО, решение № 38 от 07.04.2015 г. по 3 т. д. № 1008/2014 г., І ТО, решение № 218 от 21.01.2019 г. по т. д. № 304/2018 г., І ТО, решение № 100 от 06.10.2020 г. по т. д. № 2133/2019 г., І ТО на ВКС, съгласно която кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му - редовен от външна страна запис на заповед, а длъжникът възраженията си срещу вземането / абсолютните - срещу формата и/или съдържанието на изпълнителното основание, съответно личните - основани на отношенията му с кредитора/. При редовен запис на заповед и недоказани от ответника абсолютни, респ. относителни възражения за несъществуване на спорното вземане, предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск подлежи на уважаване, тъй като ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед.

В настоящия случай ответното дружество в срока за отговор по чл.131 ГПК не е изложил твърдения за наличието на каузално правоотношение. В нормата на чл. 131 ГПК, вр. чл. 133 ГПК е установен преклузивен срок за упражняване от ответника на процесуалните му права по въвеждане на възражения срещу заявените с исковата молба претенции на ищеца. Срокът за заявяване от страната на конкретните й възражения срещу исковите претенции е срока за депозиране на отговор по делото – един месец от получаване на препис от исковата молба за отговор. След изтичането на този срок, на основание чл. 133 от ГПК, ответникът губи правото и възможността да заявява възражения, освен ако пропускът не се дължи на особени, непредвидени обстоятелства, като такива нито се твърдят, нито се установяват по делото.

С оглед изложеното и съобразно посочената по-горе задължителна практика на ВКС, в настоящия случай, след като „Б.” ЕООД не е изложило своевременно конкретни факти, сочещи на съществуването на определено каузално правоотношение между страните по менителничния ефект, то ищецът - поемател по ефекта не е длъжен да въвежда в спора кауза и съответно да доказва възникването на вземането си по каузалната сделка. В такъв случай в предмета на спора е единствено наличието на изискуемо вземане, удостоверено в действителен запис на заповед от 16.12.2016 г., приложен в заповедното производство.

Ето защо, след като по делото се установява валидно и изискуемо вземане на „П.“ ЕООД срещу „Б.” ЕООД по редовен и валиден запис на 4 заповед, издаден на 16.12.2016 г., предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. във вр. чл. 535 от ТЗ за установяване на съществуването на вземането в размер на 1 000 лв. е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

В този смисъл е и обжалваното първоинстанционно решение, което настоящата инстанция намира за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/09.02.2024г., постановено по гр.д.

№1365/2023г. по описа на Районен съд – К..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5