Решение № 131 от 30.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. ***, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ДЕВЕТИ ГРАЖДАНСКИСЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20241200900110 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. Д. Б., ЕГН **********, от гр. ***, mредставлявана от адв. М. Н. от САК, срещу ЗД „***" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***

Твърди се с ИМ, че на 16.11.2023г., около 15:25 часа, в гр. ***", с посока на движение от кв.

„***" към „Център", се е движил л.а. марка „***, управляван от И. Г. М., ЕГН **********.

Същият, в района на кръговото кръстовище между бул. „***, не пропуска и удря в областта на лявата подбедрица, пешеходката Н. Д. Б., правомерно пресичащата на пешеходна пътека, тип „Зебра", заедно с три годишната си дъщеричка, като с тези действия водача на МПС става причина и реализира ПТП с материални щети и пострадали лица.

Навадени са твърдения от ищцата, че вследствие на удара на движещия се с несъобразена скорост автомобил, Н. Б. е качена на капака на автомобила и при удар с главата си е счупила челното стъкло, след което с висока енергия е паднала на пътното платно.

Местопроизшествието е посетено от компетентните органи на МВР, за което е съставен Констативен протокол за ПТП № 2023-1046-753 от 16.11.2023г., в който са отразени участниците в ПТП и обстоятелствата по настъпване на пътното произшествие.

Видно от издадения Констативния протокол, по случая е образувано ДП № 463/2023г. по 1 описа на РУ - ***.

Поддържа се от ищцовата страна, че причина за ПТП са неправомерните действия на водача на л.а. марка „***. При управлението му И. Г. М. не е съобразил поведението си с правилата за движението по пътищата, а именно чл. 5 и чл. 20 от ЗДвП „да не поставя в опасност живота и здравето на хората; да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; да управлява МПС със скорост, съобразена с конкретната пътна обстановка“ и виновно е причинил неимуществени вреди, изразени в болки и страдания от телесни и емоционални увреждания на Н. Д. Б. в резултат на настъпилото ПТП.

Веднага след инцидента, пострадалата Н. Д. Б. е откарана по спешност, от екип на ЦСМП в МБАЛ „***" АД, гр. ***, където е приета с оплаквания от болки и ограничени движения в областта на лявата подбедрица. При прегледа е установен оток в лява поддбедрица и невъзможност за пасивни движения поради болков синдром. След проведени рентгенови изследвания и консултации със съответните специалисти е постановена диагноза - Фрактура фибуле синистри.

В болничното заведение Н. Д. Б. е приета в отделение по травматология и ортопедия.

Проведено е обработване на раните, венозно са извършени вливания за овладяване на състоянието на пострадалата, след което е пристъпено към извършване па оперативна интервенция на долния крайник със среден обем и сложност- закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, тибия и фибула. Под строг рентгенов контрол, на пострадалата е поставена анестезия и е проведена мануална репозиция на фрактурата, след което увреденият крайник е имобилизиран с гипсова шина.

Сочи се с ИМ, че след стабилизиране на общо увреденото й състояние, ищцата е изписана на 20.11.2023г. за продължаващо домашно лечение, с препоръки за спазване на щадящ режим без натоварване, ХДР, ЛФК, сваляне на конците на 14- ти ден и провеждане на рехабилитация в съответния оздравителен период.

Исковата претенция е основана на доводи, че в резултат на получените травматични увреждания, за дълъг период от време, ищцата Н. Д. Б. е търпяла болки и страдания, със значителен интензитет. Предвид характера на нараняванията, пострадалата следвало да изпълнява щадящ режим, без каква и да е физическа активност и натоварване, което е препятствало самообслужването и посрещането със собствени сили на обикновените хигиенни и битови потребности, за задоволяване на които се нуждаела от чужда помощ.

Това от своя страна е засилило чувството на безпомощност и уязвимост у Н. Б., като тя се е считала за постоянно бреме на своите близки и роднини, а невъзможността да се грижи за малката си дъщеря, допълнително е утежнило емоционалното й състояние.

Твърди се с ИМ, че травматичните увреждания в областта на лявата подбедрица на Н. Д. Б. са причинили трайни затруднения и остри болки при всякакво движение. Пострадалата не е можела да стои изправена и в седнало положение, а в първите седмици заемала единствено принудително легнало положение. По-късно се наложило да ползва помощни средства при 2 придвижване- първоначално проходилка, а в последствие патерици.

Навадени са доводи, че силните болки и стреса от автопроизшествието са довели до изостряне на неврологичния статус на пострадалата ищца. В резултат на болката, Н. Д. Б. не можела за дълго време да заспи, да се отпусне, да почине и да се храни нормално, което е довело до срив в емоционалното й състояние. Спомена на връхлитащия срещу нея и детето й автомобил не я е напуснал и понастоящем. Стряска се при всеки автомобилен шум.

Страхувала се сама да изведе малката си дъщеричка на разходка. Нощем се будила от кошмари, свързани с пътния инцидент.

Така поддържа се, че процесното ПТП е променило живота на пострадалата в негативна насока. От ведър и спокоен човек, Н. Б. е станала уплашена, сприхава и изнервена жена, потисната от чувството, че не е в състояние да опази детето си и е в тежест на близките си.

От социална и дейна личност, физически активна, възползваща се от всеки свободен момент, за да прекарва навън и сред природата, ищцата се е превърнала в затворен човек, който се страхува да излезе на улицата.

Неизлечим спомен са оставили у нея и часовете, в които в болницата е била разделена от наранената си дъщеричка, която е била с черепно-мозъчна травма в друго огделение, до което не и било възможно да стигне поради прикованост на болничното легло.

Притесненията и терзанията за детето й са утежнили стреса от собственото и нараняване.

По отношение на психическите последици от самия инцидент поддържа се с ИМ, че пострадалата изпитва страх и уплаха от случилото се, като споменът за катастрофата ще бъде в съзнанието й завинаги оттук нататък.

Сочи се от ищцата, чрез нейния пълномощник по делото, че за лек автомобил марка „***, е била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗД „***" АД, по застрахователна полица № BG/021123002860345, валидна към датата на събитието - 16.11.2023г.

Претендира се с ИМ, че на основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в случая за вредите причинени на Н. Д. Б., от водача на л.а. марка „***, отговорността е на ответника ЗД „***" АД.

Сочи се в ИМ, че с писмена претенция с вх. № ОК-128814/22.02.2024г., предявена на основание чл. 429 ал. 1 от Кодекса за застраховане, от Н. Д. Б. е депозирано искане за обезвреда от застрахователя на деликвента, по което в ЗД „***" АД е образувана преписка по щета № 2410005772.

Твърди се от ищцовата страна че до момента, въпреки представени в пълнота документи, установяващи настъпването на събитието и последиците за пострадалата Н. Д. Б., ЗД „***“ АД в противоречие с презупцията за вина, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, неоснователно изисква влязъл в сила акт срещу виновния водач и документи, съдържащи се в досъсебното производство, с които ищцата заявител не е могла да се снабди и ответника отказва 3 изпълнението на задълженията си по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за изплащане на дължимото обезщетение.

Твърди се с ИМ, че поради изтичане на законоустановения срок за доброволно изпълнение на задължението от застрахователя ЗД „***“ АД- да изплати обезщетение на пострадалото лице- Н. Д. Б., за ищцата е налице правен интерес от предявяване на правата си пред съда.

С оглед на изложеното, иска се от съда, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, да осъди „ЗД Бул Ине", ЕИК 831830842, да заплати на Н. Д. ***, ЕГН **********, сумата от 40 000.00лв., представляващи обезщетение за претърпени в резултат на ПТП неимуществени вреди- болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2024г., до датата на окончателното плащане на дължимото.

Претендират се и сторените в производството съдебно и деловодни разноски.

Постъпила е по делото молба с вх. № 17018/16.12.2024г., подадена от Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***, чрез адв. М. Н., скоято е представено Споразумение по НОХД № 967/2024г. по описа на PC ***, с което съдът е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 967/2024г. по описа на PC ***, постигнато между прокурор от Районна прокуратура ***, подсъдимия и защитника на подсъдимия, по силата на което И. Г. М. се признава за ВИНОВЕН в това, че на 16.11.2023г., около 15:25 часа, в гр. ***, като правоспособен водач и при управление на лек автомобил марка „***, на пешеходна пътека, намираща се на бул. „***“, непосредствено преди кръстовище, образувано от бул. „***“ и ул. „***“, нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, не е спрял при възникналата опасност – преминаващият през пътното платно пешеходец и не е пропуснал Н. Д. Б. от гр. ***, като по непредпазливост причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се счупване на малкия пищял на лявата подбедрица без разместване на костни фрагменти, което й причинило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок от около 2 месеца – престъпление по чл. 343, ал.

3, предл. 5, б. „а“, предл. 1, алт. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във връзка с чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 343, ал. 3., предл. 5, б. „а“, предл. 1, алт. 2 вр. чл.

342, ал. 1, предл. 3 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет) месеца, което на основание чл. 66 от НК отлага за изпитателен срок от 3 (три) години.

С молбата е представен заверен препис от Протокол № 3033 от 10.12.2024г. по НОХ дело № 967/2024г. по описа на РС ***.

В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ЗД „***“ АД, ЕИК *** чрез пълномощника- адвокат М. Г., с който предявените обективно съединени искове за обезщетение за неимущесвтени вреди и за лихви за забава се оспорват по основание и размер.

Излагат се доводи с писмения отговор на ответната страна, че предявените осъдителни искове за обезщетение за неимуществени вреди и за законна лихва са допустими, доколкото 4 правният интерес при осъдителните искове произтича от твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата му молба.

Оспорва се от ответната страна предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди по размер.

Не се оспорва от ответника наличието на застрахователно правоотношение между виновния водач- И. Г. М. и ЗД „***“ АД, по отношение на л.а. марка „***, към деня на застрахователното събитие- 16.11.2023г.

Не се оспорва от ответната страна с писмения отговор- механизъма на настъпване на ПТП, заявен в обстоятелствената част на ИМ. По делото е налице акт по чл. 300 от ГПК, който обвързва съда, който разглежда гражданско правните последици от деянието на водача И. М. със задължителна сила и посочените в тази разпоредба обстоятелства са установени със задължителна сила.

Оспорва се от ответникът иска за обезщетение за неимуществени вреди по размер.

Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че претендираната сума от 40 000 лева за получената травма от ищцата, е завишена и противоречаща на принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Развити са съображения, че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.52 от ЗЗД- по справедливост, следва да се вземе предвид всички факти и обстоятелства, посочени в ППВС № 4/1968г.-дата на настъпване на ПТП, годините на пострадалия, социално икономическата обстановка в страната, социалния статус на пострадалата и т.н.