Решение № 1339 от 19.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000502922 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 5061 от 3 септември 2024г. по гр. д. № 326/2024г.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, 21 състав, е осъдил Национална агенция по приходите, адрес: гр. София бул. "Княз Александър Дондуков" № 52 да заплати на И. Е. И., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1 306,72 лева (хиляда триста и шест лева и седемдесет и две стотинки) обезщетение за трудова злополука на 05.03.2023г. в гр. Сандански, ведно със законната лихва от 05.03.2023г. до окончателното изплащане, като отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 200 ал. 1 КТ над 1 306, 72 лева до 3 806,72 лева поради изплатено застрахователно обезщетение от 1 500 лева, над 3 806,72 лева до 15 000 лева поради изплатени обезщетения за временна нетрудоспособност в общ размер 11 193,28 лева, и над 15 000 лева до 40 000 лева като неоснователен; осъдил Национална агенция по приходите да заплати на адвокат Н. К. Г. възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 123, 20 лева.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца И. Е. И. срещу решението по гр. д. № 326/24г. на СГС, ГО, 21 състав в отхвърлителната му част - за разликата до пълния предявен размер на иска от 40 000 лв. Поддържа, че при трудовата злополука е получил тежко травматично увреждане с липса на пълно възстановяване и с крайно негативно отражение на ежедневието му и качеството на живот, с негативно отражение и върху психиката му, поради което дължимото му обезщетение се равнява на 40 000 лв. и от него не следва да се приспада и обезщетението за временна неработоспособност. По този начин обосновава като резултат 1 нарушение на материалния закон при определянето на търсеното обезщетение и иска отмяна на решението в атакуваната част, а вместо това уважаване на иска до посочения пълен предявен размер.

НАП е оспорила въззивната жалба на ищеца и от своя страна е подала въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, но в неговата осъдителна част. С доводи за неправилна правна квалификация на спорното право, която счита, че се подвежда под нормата на чл. 78, ал. 1 ЗДСл, и за необоснован извод за липса на съпричиняване, ответникът е формулирал искане за отмяната на решението в осъдителната му част и вместо това отхвърляне на иска.

Софийски апелативен съд, с оглед правомощията си, регламентирани в нормата на чл. 269 ГПК, разяснени с ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при служебната проверка на валидността и допустимостта на решението в обжалваните части, намира, че същото е валидно и допустимо в тази части.

По съществото на спора, с оглед доводите срещу правилността на решението и приложимите към спора императивни материалноправни норми, въззивният съд намира следното:

Ищецът И. Е. И. твърди, че на 05.03.2023г., изпълнявайки служебните си задължения, е претърпял трудова злополука, призната за такава с разпореждане № 32979 от 29.03.2023г., издадено на основание на чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностното лице при НОИ. Тя станала по време и по повод на извършваната от ищеца работа, - при отстраняване на техническо средство за контрол от транспортно средство, паднал в канал за обслужване на автомобили, вследствие на което получил навяхване и разтягане на ставните връзки на ляв глезен, контузия на дясно коляно и десен глезен и други увреждания – получил остра болка в областта на гърба и кръста /бъбреците/. В резултат от злополуката е получил хематоми в бъбреците, контузия на коляното с придружаващи навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена, скъсване на мениска. На 07.03.2023г. започнал да усеща силна болка в областта на левия бъбрек и на 08.03.2023г. посетил лекар специалист - уролог в държавна болница в гр. Благоевград, след извършено ехографско изследване се установило, че има хематом в бъбрека, който е пряко следствие от падането и удар в тази област, а на 16.03.2023г. му бил направен нов преглед и се установило, че хематомите в бъбрека са два. Претърпял стрес, бил уплашен, изпитвал силна и нетърпима болка в областта на увредите със силно ограничение - до невъзможност за ходене, бил на пълен постелен режим за няколко дни с невъзможност за придвижване, с необходимост от чужда помощ за задоволяване на ежедневните му битово-хигиенни нужди и потребности (хранене, хигиенно обслужване и др.), което довело до пълна зависимост от придружител, както и до страна, горното довело до залежаването му без възможност за излизане навън от дома му за дълъг период от време.

Придвижването му започнало да се осъществява приоритетно с помощни средства - проходилка и подмишечни патерици. Предвид обективното състояние и към момента на подаване на исковата молба /10.01.2024г./, била ограничена физическата му активност, което съвкупно с нарушенията на съня му, неминуемо се отразило негативно върху цялостния му жизнен тонус и добра кондиция. Възстановителният период бил сложен и продължителен 2 процес - не по-кратък от година, с проява на спорадични болки при натоварване и смяна на времето, изпитвал все по-често тревожност, напрегнатост и раздразнителност. Твърди, че не е престирал труд за период от 6 месеца. По застраховка, сключена от органа по назначаване, получил 1 500 лв. обезщетение. Поискал е от съда да му присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 05.03.2023г.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил основателността на иска, вкл. и с възражение за съпричиняване поради неспазване на нормите за безопасност, иска, при определянето на обезщетението, съдът да отчете и сумите, получени като обезщетение за временна неработоспособност, както и застрахователното обезщетение.

Не е спорно между страните, установено и от доказателствата по делото, че към 05.03.2023г. те са били в служебно правоотношение за длъжността „Инспектор по приходите“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, отдел „Оперативни дейности“, сектор „Мобилни групи“-София, място на работа: териториален обхват на ТД на НАП-София. Не се спори и, че на 05.03.2023г. И. И. е претърпял злополука.

С разпореждане № 32979/29.03.2023г. на длъжностно лице от ТП на НОИ София град, което не се спори, че е влязло в сила, издадено на основание чл.

60, ал. 1 КСО, декларираната злополука с вх. № 288/27.03.2023г. на ТП – София град от осигурителя НАП, станала с ищеца, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането е издадено въз основа на протокол от 24.03.2023г. за разследване на злополуката от осигурителя, обясненията на пострадалия и на посочени лица, като е прието, че тя е станала през време и по повод на извършваната работа – при отстраняване на техническо средство за контрол от транспортно средство, пострадалият е паднал в канал за обслужване на автомобили, вследствие на което е получил навяхване и разтягане на ставните връзка на ляв глезен, контузия на дясно коляно и десен глезен.

За обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, е разпитан св.

С.. Той е разказал, че колегата му /ищецът/ отишъл да отстрани физически пломбата, закачена на вратата на камиона, а свидетелят отишъл да я отстрани в системата. Обичайно това действие се извършвало на паркинга пред рампата, където бил обособен паркинг за тировете. В случая имало паркирани камиони и свидетелят е изказал предположение, че вероятно не е имало място на рампите отпред, поради което камионът е бил паркиран отзад на канала.

Колегата му отишъл там, защото там е спрял камионът. Свидетелят не е възприел самото падане. Докато отстранявал през системата пломбата, един шофьор го повикал и му казал, че колегата му го викал. Видял колегата си отвън, облегнат на колата, и кракът му бил в неестествена поза, тогава той му съобщил, че е паднал в канала. Имал кал по дрехите и го боляло доста, самата му физиономия била изкривена. Прегледал го един доктор от спешния център в гр. Сандански директно на задната седалка на автомобила, с който свидетелят го закарал, и ги насочили към болницата в града, за да бъде извършен преглед, там го прегледали и му направили снимка. Обсъдените показания, които подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелят е служител на ответника, не са оспорени във въззивното 3 производство и въз основа на тях изхожда и въззивният съд в решаващата си дейност.

По делото са събрани и гласни доказателства за установяване на твърдените неимуществени вреди. Установеното въз основа на тях не е оспорено във въззивното производство с мотивирани оплаквания, поради което въззивният съд в решаващата си дейност следва да изходи от фактическите положения, приети за доказани въз основа на показанията на разпитания свидетел. Той е бащата на ищеца – св. Е. И. и показанията му подлежат на преценка също по реда на чл. 172 ГПК, като съдът ги съпоставя с писмените доказателства, събрани по делото, и със заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза. От показанията му, които кореспондират на другите данни по делото, е установено, че синът му изпитвал силни болки в крака – в десния глезен и в коляното, и бил уплашен, приемал обезболяващи и вечерта не спал. И. останал при родителите си за около месец, защото не можел да се грижи за себе си сам, а те му помагали.

След прегледа му сложили шина и му казали да не стъпва на крака поне един месец. На третия ден синът му получил силна криза и посетили уролог. И. се затворил в себе си, не искал много да контактува и с родителите си, притеснявало го, че има малко дете, семейство и трябвало да се грижи за тях.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, въз основа на което следва да изходи и въззивният съд в правоприлагащата си дейност, - изготвено въз основа на медицинската документация и въз основа на личен преглед на ищеца, е установено, че според вещото лице - експерт по съдебна медицина, може да се приеме, че след възникнал инцидент, - падане от около 2 м на 05.03.23г., непосредствено след инцидента при И. Е. И. са установени данни за травма на глезенните стави на двата крака и травма на дясна коленна става. По повод продължаващи оплаквания той е потърсил медицинска помощ и при контролен преглед от специалист на 08.03.23г. му е поставена диагноза:

„Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена. Контузия на коляното“. Отразено е, че поради травмата движенията му са били затруднени и се е придвижвал с две помощни средства. Описани са охлузни рани на десен глезен, болка, оток в дясна глезенна става – талофибуларно и в дясно коляно по хода на медиален колатерал. Оплакванията от травмата на дясна глезенна става и дясна коленна става, водещи до ограничени движения, са продължили и са документирани с прегледи от 04.04.23г.; 02.05.23г.; 04.05.23г.; 30.05.23г.

На 30.05.23 г. е отразено, че освен клинични данни за увреда на коленни структури на дясно коляно, при ЯМР изследване на дясна коленна става е доказана и парциална /частична/ руптура на вътрешен мениск и данни за травматично възпаление на медиална колатерална връзка. При наличните данни следва да се приеме, че травмата на дясно коляно е съпроводена с увреждане на ставни структури на коленна става и сама за себе си е причинявала и се отнася към критериите на медико-биологичния признак трайно /за повече от 30 дни след инцидента/ затруднение на движенията на десен долен крайник. Съгласно клиничното наблюдение и протичане за травмата на дясна глезенна става, тя е тежко навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена и сама 2-ра – 3-та степен, което само за себе си също е причинило и се отнася към критериите на медико-биологичния 4 признак трайно /за повече от 30 дни след инцидента/ затруднение на движенията на десен долен крайник. Затрудненията с практическа стойност в движенията на десния долен крайник, съгласно приложените мед. документи, са персистирали и към 02.08.23г. Към датата на прегледа /23.04.2024г./ ищецът е с възстановена функция на десния долен крайник, но с персистиращи леки болки, водещи до леки затруднения на активните движения при свиването на десен крак в коленна става и извиването в дорзифлексия /ограничена подвижност на глезена при сгъване нагоре/, на дясно ходило, но без това да се отразява значимо на основните функции на крака – опорна и ходилна. При амбулаторния преглед на 09.03.23г. на И. Е. И. е поставена и диагноза: „Камък в бъбрека“. Нефролитиазата (бъбречнокаменна болест или камъни в бъбреците) е заболяване на бъбреците, при което в меките части на тези органи – чашки, канали се образуват твърди материални субстанции – от песъчинки до камъни с размер от няколко сантиметра, които обикновено пречат на правилното функциониране. От ехографско изследване на бъбреците от тази дата са установени данни, които са съмнителни за травма с малък 2,5 см хематом в долен полюс на бъбрека.