Решение № 73 от 14.05.2026, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. В.П., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100492 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по съединени при условията на обективно кумулативно съединяване искови претенции с пр. осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС, предявени от Г. И. Й. срещу „Н.К.А.И.“ ЕООД. Ищцата моли да бъде признато за установено, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Р., общ. С., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-21/16.01.2020 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4587кв.м., пета категория, в местността "САРИЙ ДОЛ", трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нИ., номер по предходен план - 045049, няма предишен идентификатор, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и

***, след което ответникът да бъде осъден да й предаде владението върху гореописания недвижим имот, доколкото владее последния без правно основание. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 868.07 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване без правно основание и лишаване на ищцата от правото й на ползване на собствената й ¼ ид.част от поземлени имоти с идентификатори *** , *** , *** , ***, ***,

***, *** по КККР на село Р., общ. С., обл. Ш. за периода от 28.07.2020 год. до 28.07.2025 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на иска – 28.07.2025 год. до окончателно изплащане.

Ищцата излага, че с Решение №1-Р/15.08.1996г. от ОСЗГ- гр. С. и Решение №Р08/19.08.1996г. от ОСЗГ-гр. С. е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.В.Б. върху следните поземлени имоти, находящи се в землището на село Р., ЕКАТТЕ 62732, общ. С., област Ш., а именно: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., общ. С., обл. Ш., одобрени със 1

Заповед РД-18-21/16.01.2020г. на изпълнителен директор на АГКК. Ищцата сочи, че наследниците на Гани Великов Братоев, починал на 06.11.1986г. са дъщеря му Р.Г.Д. и сина му И.н Г.В., който също е починал на 18.08.2000г. и е наследен от своите деца – ищцата Г. И.

Й. ЕГН ********** и Галя И. Ганева. Навежда твърдение, че Р.Д. е придобила по наследство от баща си Г.Б. ½ ид.част от гореописаните имоти, а ищцата и сестра й Г.Г. – съответно по ¼ ид.част. Допълва, че сестра й е прехвърлила своята ¼ ид.част от описаните поземлени имоти на „Б.А.“ ЕООД с. К., общ. С., С.Д., обл. П. по силата на договор за дарение. Поддържа, че преди изповядване на сделката Г.Г., действаща чрез пълномощник Стоян Черепов е подписала Договор за аренда на земеделска земя № 165, том II рег.№ 995, вписан в Службата по вписванията при PC-В.П. с №172, p e r. №448, дело №250 от 01.03.2016г., по силата на който Ганева в качеството на "арендодател" е предоставила за временно ползване на ответното дружество „Н.К.А. И.“ ЕООД, чийто управител е С.Б.Ч., в качеството на „арендатор“ описаните 7 земеделски земи. Ищцата подчертава, че договорът бил сключен за срок от 15 стопански години.

Ищцата изтъква, че с влязло в законна сила Решение №58/23.04.2024г., постановено по гр. дело № 10/2024г. на Районен съд В.П. е допусната съдебна делба на гореописаните 7 поземлени имоти, при квоти: 1/2 идеални части за Р.Г.Д., 1/4 идеални части за Г. И. Й. и 1/4 идеални части за „Б.А.“ ЕООД. С влязло в законна сила Решение № 150/29.09.2024г., постановено по гр. дело № 10/2024г. Районен съд В.П. е постановил делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий. С Протоколно определение № 4/17.01.2025г. Районен съд В . П . е поставил в дял и изключителна собственост на ищцата П. И. с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., общ. С., обл. Ш., одобрени със Заповед РД-18-21/16.01.2020 г. на изпълнителен директор на АГКК.

В исковата молба се поддържа, че при сключване на арендния договор на 01.03.2016г. арендодателят Г.И.Г. е притежавала само 1/4 ид. част от съсобствеността върху арендуваните имоти и е сключила договора без съгласието на останалите съсобственици.

Ищцата категорично заявява, че не е давала съгласието си за сключването на въпросния аренден договор, нито е получавала арендни плащания по него.

Й. настоява, че доколкото при сключване на арендния договор Г.И.Г. не е разполагала с повече от 50% от съсобствеността, този договор не й е противопоставим, доколкото не го е приела, нито изрично, нито мълчаливо.

По изложените доводи, счита, че доколкото ответникът ползва процесните поземлени имоти без основание, то й дължи обезщетение на осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, определено съобразно средномесечния пазарен наем за съответната година.

Ищцата обръща внимание, че за стопанската 2024/2025 год. претендира обезщетение за своята ¼ ид.част за периода от 28.07.2024 год. до 17.01.2025 год. Заявява, че за П.

И. с идентификатор ***, който е поставен в неин дял с Протоколно определение № 4/17.01.2025г. по гр. дело №10/2024г. на ВПРС претендира от ответника пазарната рента за целия имот, дължима за периода от 18.01.2025 г. до 28.07.2025 г.

В допълнително писмено становище ищцата заявява, че Ц.Б. е неин син. Излага, че същият обработва имот с идентификатор *** по силата на сключеното споразумение за създаване на масиви на осн. чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Категорично оспорва твърдението, че тя му е предоставила ползването на този поземлен имот, с оглед наличието на сключен договор за аренда по отношение на същия.

По изложените доводи ищцата моли исковите й претенции да бъдат уважени изцяло и претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В последното проведено открито съдебно заседание ищцата се явява лично, като заявява, ч поддържа исковите претенции и настоява същите да бъдат уважени изцяло.

2

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника по делото, в който взема становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на исковете.

Ответникът заявява, че не оспорва обстоятелството, че между него и Г.И.Г. има сключен договор за аренда от 01.03.2016 г. Не се противопоставя на твърдението, че към момента на сключване на договора за аренда Г.И.Г. е притежавала 1/4 ид. част от описаните в исковата молба имоти. Не отрича, че притежаваната от Г.И.Г. 1/4 ид. част от описаните в ИМ имоти е прехвърлена на „Б.А.“ ЕООД.

Изтъква, че след изменението на чл. 3, ал.4 от ЗАЗ (редакция преди изменението с ДВ бр.

13/07.02.17) ответникът не е получил съгласие от останалите съсобственици на имотите досежно обработването на земите им, поради което се е дезинтересирал от договора за аренда.

Поддържа, че не е обработвал процесните имоти, нито ги е владял по какъвто и да е начин, поради което не се е обогатил за сметка на ищцата и на това основание исковата й претенция с пр. осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена. Освен това оспорва посочените размери на дължими обезщетения за лишаване от ползване, както по основание, така и по размер, като отново подчертава, че ищцата не е била лишена от ползването на имотите си, тъй като ответникът не ги е обработвал, следователно не се е обогатил за сметка на ищцата.

Акцентира, че от приложените към отговора справки от Държавен фонд „Земеделие“ е видно, че за нИ. с идентификатор *** през стопанската 2020/2021 г. лицето Ц.Б. я е обработвал. Поддържа, че Ц.Б. е син на ищцата и е допуснат в имота именно от нея, а не от ответника. По изложените доводи счита, че ищцата Й. не е лишена от ползването на имота си, а напротив – предоставила го е на сина си да го обработва.

Ответникът сочи, че на осн. чл. 69 от ППЗСПЗЗ собствениците на земеделски земи декларират в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите формата на стопанисване и начина на трайно ползване на всеки от имотите, като в случай, че не желаят имотите им или някои от тях да се включват в масиви за ползване, те изрично посочват това обстоятелство в декларацията. Съгласно чл. 70 от ППЗСПЗЗ ползвателите на земеделски земи могат да подават в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ, като в заявлението се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните до 30 юни договори в общинската служба по земеделие, и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение.

Ответното дружество поддържа, че не е подало заявления за участие в споразумение за ползване в Общинска служба „Земеделие“ С., нито е получавало субсидии за процесните ниви. Акцентира, че лицето, което е участвало в тези споразумения е Ц.Б..

Допълва, че със заповед № РД -04-2/06.01.2021г. на обл. Директор на областна дирекция „Земеделие“ е утвърдено разпределението на масивите за ползване в землището на с. Р., община С., като видно от приложението към заповедта Ц.Б. е обработвал нИ. с идентификатор ***. Навежда твърдение, че за да е включен Ц.Б. в споразумението, то или собственикът на нИ.та, или ползвател е подал заявление по чл. 69 или чл. 70 от ППЗСПЗЗ.

Ответникът настоява, че не оспорва правото на собственост на Г. И. Й. по отношение на процесните 7 поземлени имота с идентификатори *** , *** , *** , ***, ***, ***, ***, нито владее същите, поради което счита, че предявеният ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС също се явява неоснователен.

Счита, че от ангажираните писмени доказателства се установява, че нИ. с идентификатор 3

*** през 2020/2021 г. е владяна от Ц.Б., който е допуснат да обработва имота от самата ищца.

По изложените по-горе доводи ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на сторените разноски в производството.

В последното открито съдебно заседание ответникът редовно призован не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено становище, в което ответникът заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Настоява, че за стопанската 2020/2021 год. нИ. с идентификатор *** е декларирана при сформиране на масИ. от „А.“ ЕООД, а не от ответното дружество. Акцентира, че след сключване на споразумение на масиви за ползване имотът е обработван от сина на ищцата. Поддържа, че не е лишавал ищцата от ползването на горепосочения имот, нито го е обработвал. Подчертава, че не е обработвал земеделски земи в землището на село Р. през процесните стопански години. Заявява, че доколкото не е оспорвал правото на собственост на ищцата върху процесните недвижими имоти, нито е ползвал последните, не е станал повод за завеждане на иска, поради и което разноски не следва да бъдат присъждани в негова тежест.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма разногласие между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че процесните земеделски земи са били възстановени на наследниците на Г.В.Б. с Решение № 1-Р от 15.08.1996 г. и Решение № Р08 от 19.08.1996 г. на ПК – С..

От ангажираното удостоверение на наследници с Изх. № 21/06.04.2023 г., изд. от дл. лице А.С. при Км. Р. е видно, че Г.В.Б. е починал на 06.11.1986 год., а негови законни наследници са Р.Г.Д. – негова дъщеря, ищцата – негова внучка и Г.И.Г. – негова внучка.

Безспорно се установява от отразеното в ангажираните Скици на ПИ №№ 15-12911715, 15-1291716, 15-1291717, 15-1291718, 15-1291712, 15-1291713 и 15-1291714, всички от 18.11.2023 г., изд. от СГКК – Ш., че имот с идентификатор *** по КККР на село Р. е идентичен с имот № 021049 по плана за земеразделяне в землището на село Р., имот с идентификатор *** по КККР на село Р. е идентичен с имот № 025049 по плана за земеразделяне в землището на село Р., имот с идентификатор *** по КККР на село Р. е идентичен с имот № 045049 по плана за земеразделяне в землището на село Р., имот с идентификатор *** по КККР на село Р. е идентичен с имот № 057013 по плана за земеразделяне в землището на село Р., имот с идентификатор *** по КККР на село Р. е идентичен с имот № 016034 по плана за земеразделяне в землището на село Р., имот с идентификатор *** по КККР на село Р. е идентичен с имот № 016035 по плана за земеразделяне в землището на село Р. и имот с идентификатор *** по КККР на село Р. е идентичен с имот № 016036 по плана за земеразделяне в землището на село Р.. По отношение на всички имоти е вписано обстоятелството, че ответникът е арендатор по силата на договор за аренда на земеделска земя от 01.03.2016 год. със срок на договора до 30.09.2030 год.