Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 482 от 02.04.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 190/2025
Вид
Определение № 482
Подписан
02.04.2025
В сила
02.04.2025
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. Шумен, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500190 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ Банка ДСК“ АД гр.София , действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт Ю.Т. срещу разпореждане №242/1.03.2025г. по ч.гр.д.

№115/2025г. по описа на ВПРС в частта, с която е отхвърлено заявление подадено от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, срещу длъжниците Земеделска кооперация за производство и услуги „....“ с. .... с ЕИК 837080411 и В. Б. М. с ЕГН ********** В ЧАСТТА за сумата от 138, 08 лева, представляваща такса ангажимент.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно по изложените в частната жалба съображения и моли съдът да го отмени в обжалваната част и вместо това претендираната със заявлението сума от 138,08 лева, представляваща такса ангажимент да се присъди в пълен размер.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за основателна , поради следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №115/2025г. по описа на ВПРС е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката- „Банка ДСК” АД, срещу длъжниците Земеделска кооперация за производство и услуги „....“ с. .... с ЕИК 837080411, със седалище: с. ...., с адрес на управление: с. ...., общ. В. Преслав, обл. Шумен, ул. „....“ № 4, представляван по закон от В. Б. М.-председател и В. Б. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, обл. Шумен, ул. „....“ № 9, вх. 4, ет. 5, ап. 95, с настоящ адрес: с. ...., общ. В. Преслав, обл.

Шумен, ул. „.....” № 5, СОЛИДАРНО, за следните суми - сумата 27617,92 лева (двадесет и 1 седем хиляди шестстотин и седемнадесет лева и 92 стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 615,09 лева (шестстотин и петнадесет лева и 09 стотинки) - договорна лихва, за периода от 10.09.2024 г. до 12.02.2025 г.; сумата от 591,75 лева петстотин деветдесет и един лева и 75 стотинки) – обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост, за периода от 10.09.2024 г. до 12.02.2025 г.; сумата от 19,87 лева (деветнадесет лева и 87 стотинки) – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 12.02.2025 г. до 13.02.2025 г. и сумата о т 330,08 лева (триста и тридесет лева и 08 стотинки) – разноски за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост до длъжниците, както и такса ангажимент съгласно чл. 28.1а по договора за кредит. Заявителят претендира и направените в производството разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжниците Земеделска кооперация за производство и услуги „....“ с. .... и председателя на кооперацията В. Б. М. по сключен между заявителя и двамата длъжници договор за кредит от 14.12.2021г.

С разпореждане разпореждане №242/1.03.2025г. по ч.гр.д.№115/2025г. по описа на ВПРС ,съдът е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение за сумата 27617,92 лева (двадесет и седем хиляди шестстотин и седемнадесет лева и 92 стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 615,09 лева (шестстотин и петнадесет лева и 09 стотинки) - договорна лихва, за периода от 10.09.2024 г. до 12.02.2025 г.; сумата от 591,75 лева петстотин деветдесет и един лева и 75 стотинки) – обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост, за периода от 10.09.2024 г. до 12.02.2025 г.; сумата от 19,87 лева (деветнадесет лева и 87 стотинки) – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 12.02.2025 г. до 13.02.2025 г. и сумата о т 192 лева (сто деветдесет и два лева) – разноски за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост до длъжниците, както и сумата от 633,49 лева (шестстотин тридесет и три лева и 49 стотинки), разноски по делото, от които за държавна такса – 583,49 лв. и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Предмет на настоящото въззивно производство е вземането на заявителя за сумата от 138,08 лева, представляваща такса ангажимент.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, 2 когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор.

Понятието "потребител" е дефинирано с Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори и е транспонирано в националното законодателство, с разпоредбата н а § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, която предвижда, че "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Във връзка с приложението и тълкуването на понятието е формирана практика на Съда на европейския съюз, според която под "потребител" следва да се разбира всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът следва да извърши преценка на всички обстоятелства по делото, включително на клаузите на договора и естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или съответно на получаването, с оглед установяване на качеството на "потребител" на страната по него (Дело С110/14 на СЕС). Физическото лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба, когато поръчителства/гарантира по задълженията, които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит (Дело С-419/11 ). Понятието "потребител" по смисъла на § 2, б. "б" от Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се прецени, дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото (Дело С-74/15 на СЕС).

Действията на физическото лице биха могли да бъдат приети за "търговска практика" само когато това лице действа за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия, което съдът следва да провери с оглед всички релевантни за случая обстоятелства (Дело С-105/17 на СЕС).

В случая видно от представения договор за кредит от 14.12.2021г. на кредитополучателя ЗКПУ“....“ в качеството му на юридическо лице е предоставен инвестиционен кредит и следователно то няма качеството на потребител и същото се отнася и за другия длъжник В.

Б. М. ,който е председател на кооперацията кредитополучател.Придобиването на качеството на солидарно отговорен длъжник към банката от физическото лице е осъществено с оглед на тесните му професионални връзки с юридическото лице кредитополучател. Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2013г. по дело С-419/11 във връзка с приложението на чл.15 пар.1 от Регламент №44/2001г. физическо лице ,което има тесни професионални връзки с дружеството ,като например управител или мажоритарното участие в същото не може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба. Целта на получения кредит е 3 инвестиционна и не е за задоволяване на личните нужди на длъжника В. Б. М..

Предвид гореизложеното след като двамата длъжници по договора за кредит нямат качеството на потребители те не се ползват и от закрилата на ЗПК нито от ЗЗП и текстовете на тези закони не намират приложение в случая.

Предвид изложеното, атакуваното разпореждане, с което заявлението е отхвърлено, в обжалваната му част, се явява неправилно и следва да бъде отменено. Iледва да бъде разпоредено издаването от ВПРС на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по заявлението на „Банка ДСК” АД срещу ЗКПУ“....“ и В. Б. М. за сумата 138.08 лева, представляваща такса ангажимент.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №242/1.03.2025г. по ч.гр.д.№115/2025г. по описа на ВПРС в частта, с която е отхвърлено заявление подадено от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, срещу длъжниците Земеделска кооперация за производство и услуги „....“ с. .... с ЕИК 837080411 и В. Б. М. с ЕГН ********** В ЧАСТТА за сумата от 138, 08 лева, представляваща такса ангажимент , като вместо това постановява :

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по заявлението на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, седалище гр. София, адрес на управление: гр. София, общ. Столична, район Оборище, ул. „....” № 19, чрез законен представител – Т.Х.К., С.Л.С., Б.Ф.С. и Д.Н.Н.-И. и пълномощник – юрисконсулт Ю.Р.Т. срещу длъжниците Земеделска кооперация за производство и услуги „....“ с. .... с ЕИК 837080411, със седалище: с. ...., с адрес на управление: с. ...., общ. В. Преслав, обл. Шумен, ул. „....“ № 4, представляван по закон от В.

Б. М.-председател и В. Б. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, обл. Шумен, ул. „....“ № 9, вх. 4, ет. 5, ап. 95, с настоящ адрес: с. ...., общ. В. Преслав, обл. Шумен, ул.

„.....” № 5, СОЛИДАРНО, за сумата 138,08 лева, представляваща такса ангажимент по договор за кредит от 14.12.2021г.

ВРЪЩА делото на ВПРС за техническото издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5