Решение № 235 от 17.04.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002102314 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Съюза на слепите в България“, ЕИК[ЕИК], представлявано от В. Д. и Фондация „Очи на четири лапи", ЕИК[ЕИК], представлявана от А. А., чрез адв. Ал. Делова срещу решение №263412/01.12.2022г., постановено по [населено място] №14407/2019г. на СГС, с което е отменено решение №39531 от 13.02.2019г., постановено по [населено място] №49502/2014г. на СРС, като е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на касаторите, че „Е.“ Е., ЕИК[ЕИК] е собственик на основание договор за покупко- продажба, обективиран в НА №193, том I. peг. №10581, д.

№174/2010г. на площ от 389 кв. м. представляваща част от недвижим имот с идентификатор [№] по КККР-София, като „С. на слепите в България“ е осъден на основание чл. 109 ЗС да премахне построената ограда в собствения на „Е.“ Е. недвижим имот с идентификатор [№], която ограда е графично обозначена и се намира между буквите А-В-С-Д, нанесени на скица на поземлен имот №70369/25.11.2013г. и чрез която ограда към имот с идентификатор [№] са били присъединени 389 кв. м. площ от имот с идентификатор [№], и С. е осъден да заплати съдебни разноски от 2016.71 лв. в първоинстанционното и разноски 2559 лв. във въззивното производство. Жалбоподателите молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Оспорват като неправилна преценката на въззивният съд относно неоснователността на извършения от първоинстанционния съд косвен съдебен контрол за законосъобразността на решението за земеделска реституция, на което се 1 основават правата на праводателите на ищеца „Е.“ Е., а именно решение № ОБ111 от 06.03.2008 г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, [община]. Твърдят, че при спор за собственост, съдът на осн. чл. 17, ал.2 ГПК е оправомощен да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила решение на ОСЗГ, с което се възстановява собствеността, и от което една от страните черпи права, когато същото се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, и е въвела довод/възражение за незаконосъобразността му.

Излагат, че именно такава косвена преценка за законосъобразност на акта е извършил първоинстанционния съд при постановяване на решението си. Като е отхвърлил извода на районния съд в тази насока, въззивният съд е постановил неправилно решение. В заключение се моли, след като бъде допуснато до касационно обжалване, въззивно решение №263412 от 01.12.2022г. постановено по гр.д. 14407/2019г. по описа на СГС да бъде отменено.

Ответникът „Е.“ Е., ЕИК[ЕИК], чрез депозирания писмен отговор, и в о.с.з. чрез управителя и процесуалния си представител адв. С. изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и съответства на закона и съдебната практика. В заключение моли въззивният акт да бъде потвърден, като му бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение.

С определение №3977 от 08.12.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е първоинстанционният съд да осъществи инцидентен съдебен контрол на осн. чл. 17, ал.2 ГПК, в хипотеза когато страната не е отправила изрично искане в тази смисъл, но своевременно е оспорила правото на ищеца, произтичащо от решение на поземлена комисия, като е противопоставила свое придобивно основание по отношение собствеността на същите идеални части, възникнало в предхождащ реституционното производство момент, поради което и представляващо пречка за реституция по ЗСПЗЗ?“.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, предявени от „Е.“ Е. срещу „Съюз на слепите в България“ и Фондация “Очи на четири лапи“, ЕИК[ЕИК] да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху площ от 389 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], целия с площ от 2 481 кв.м., бивш поземлен имот № 1652, от кв. 61 по плана на [населено място], м-ст Ч., както и да се премахне незаконната ограда, находяща се в имота. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание възмездна сделка, обективирана в договор за покупко-продажба, отразена в нотариален акт № 193, том I, рег.

№ 10581, дело № 174/2010г., като имотът е бил възстановен на праводателите му по реда на ЗСПЗЗ.

Ответниците оспорват исковете, като твърдят, че С. на слепите в България е собственик на имота въз основа на нотариални актове за собственост върху недвижими имоти, придобити по отчуждаване и по регулация, поради което владеят същия на правно основание. За 2 поставената ограда на имота с площ от 396 кв.м. твърдят, че е изградена на правно основание. Считат, че реституираните собственици не могат да успешно да ревандикират имота си, тъй като същият е бил отчужден и придаден към парцел, който е бил зает и се владее от лицето, за което имотът е бил отреден по регулация. Твърдят, че първият ответник е собственик, владее и ползва имота, част от поземлен имот [№] по продължение на който, законно още към 1973 година е била изградена ограда на имота с идентификационен номер [№], включително при границата със спорния поземлен имот.

С обжалваното решение, въззивният съд е счел за основателен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, тъй като ищецът „Е.“ Е. е доказал, че през 2010г. е придобил правото на собственост върху имот с идентификатор [№], част от който са процесните 389 кв. м., по силата на сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на- недвижим имот № 193, том I, per. № 10581, д. № 174/2010г. доколкото в полза на продавачите по този договор е била възстановена с влязло в сила решение № ОБ111 от 06.03.2008г., издадено от ОСЗГ „Нови Искър“, собствеността в стари реални граници върху нива от 2,481 дка, в строителните граници на [населено място], в м.

Ч., имот №236, съставляваща поземлен имот с идентификатор [№]. Счел е за доказани и останалите две предпоставки за уважаване на иска, тъй като е безспорно, че „Съюз на слепите в България“ и Фондация “Очи на четири лапи“ упражняват фактическа власт върху процесната част от имота с идентификатор № *** без правно основание. Като изцяло основателен е уважен и искът с правно основание чл. 109 ЗС, като ответникът „Съюз на слепите в България“ е осъден да премахне съответната част от оградата между двата съседни имота, тъй като с изграждането на оградата в процесната част препятства възможността на „Е.“ Е. реално да упражнява правото си на собственост върху оградените 389 кв. м., които са част от неговия собствен имот с идентификатор [№].

За да достигне до извод за основателност на предявените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел, че въз основа на напълно валидно и законосъобразно проведено реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ, чрез издаването на решение № ОБ111 от 06.03.2008г. на ОСЗГ „Нови Искър“, в полза на наследниците на С. В. П., явяващи се праводатели на „Е.“ Е. е възстановен имот, в очертанията на който попадат и процесните 389 кв.м. Въззивният съд е посочил, че възраженията на ответниците за отчуждение по регулация и реализирането на мероприятието, за което е извършено отчуждаването, върху процесните 389 кв. м. не засягат по никакъв начин земеделската реституция, тъй като за нея определящи са други обстоятелства.

Във връзка с допуснатия до касационно обжалване въпрос, следва да се посочи, че според мотивите в ТР №5 от 14.01.2013г. по т. д. №5/2011г. на ОСГК на ВКС, и ТР №1/2013г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при спор за собственост съдът е оправомощен да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие, от което една от страните по иска за собственост черпи права, когато същото се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му и е въвела довод/възражение за 3 незаконосъобразността му.

В решение №49 от 25.06.2020г. на ВКС по гр. д. №2427/2019 г., постановено на осн. чл. 290 ГПК по допуснатите до касационно обжалване процесуалноправни въпроси, касаещи правомощията на съда да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила реституционно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, както и задължението на въззивния съд да обсъди въведените от страните доводи и възражения, които са от значение за спорното право, е прието, че както държавата, така и правните субекти, придобили правото на собственост от държавата, не са обвързани от влезлия в сила като необжалван административния акт за възстановяване на собствеността върху земеделски земи и е допустимо, по тяхно искане или възражение, да се упражни косвен съдебен контрол за законосъобразността му. Обект на въззивната дейност е решаването по същество на материалноправния спор, а това изисква обсъждане от въззивната инстанция на въведените от страните непреклудирани доводи и възражения, които са от значение за спорното право.

В Решение №39 от 29.05.2017г. на ВКС по гр. д. №3394/2016г., по допуснатия до касационно обжалване въпрос дали е допустимо при предявен иск по чл. 108 ЗС да се обсъждат само въпросите и доказателствата, свързани с правото на собственост на ищците и съдът да откаже да разгледа и съответно да се произнесе по документите, на които се основава твърдяната легитимация на ответниците в хипотеза, в която ищците основават правата си на покупко-продажба от ТКЗС, а ответниците на реституция в полза на праводателите им по ЗСПЗЗ в стари реални граници въз основа на решение на ПК, е даден отговор, че предметът на делото по иск с правно основание чл. 108 ЗС и съответно силата на пресъдено нещо на съдебното решение е претендираното от ищеца вещно право, като съдът дължи обсъждани а всички доводи и възражения, които касаят не само предмета на делото, но и въведените от страните като спорни преюдициални правоотношение или насрещни права на ответника. В случаите, в които всяка от страните твърди, че притежава надлежно придобито вещно право, конкуриращо с твърдяното от насрещната страна вещно право, съдът дължи обсъждане и на възраженията, които всяка от страните е навела по отношение претендираното от насрещната страна вещно право и при наличие на законова уредба прилагане на правната норма, уреждаща конкуренцията на права. Възприето е, че при предявен иск по чл. 108 ЗС, когато ищците основават правата си на покупко-продажба от ТКЗС, а ответниците -на реституция в полза на праводателите им по ЗСПЗЗ в стари реални граници въз основа на решение на ПК, постановено в редакцията на ЗСПЗЗ, съдът дължи осъществяване на косвен съдебен контрол върху реституционното решение на органа на поземлена собственост, с което се легитимират ответниците по иска, като съобразно това се произнесе по принадлежността на правото на собственост върху спорния имот.

Предвид цитираната съдебна практика, която се споделя от настоящия състав, на допуснатия на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК въпрос следва да се отговори, че е допустимо първоинстанционният съд да осъществи инцидентен съдебен контрол на осн. чл. 17, ал.2 ГПК, когато страната не е отправила изрично искане в тази смисъл, но своевременно е оспорила правото на ищеца, произтичащо от решение на поземлена комисия, като е 4 противопоставила свое придобивно основание на същите идеални части, възникнало в предхождащ реституционното производство момент, поради което и представляващо пречка за реституция по ЗСПЗЗ, тъй като съдът дължи обсъждани на всички доводи и възражения, които касаят предмета на делото и са въведени своевременно от страните като спорни преюдициални правоотношение или насрещни права на ответника.