Решение № 2090 от 30.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2090 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330108902 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. **, бул.

**против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. гр. София, ж.к. „Надежда“ № 2, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 22 ЗПК.

Предявени са и насрещни искове от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. гр. София, ж.к. „Надежда“ № 2, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 против Д. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. **, бул.**, с която е предявен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът, в качеството му на заемател и „Вива кредит“ ООД, от друга, като заемодател, бил сключен договор за паричен заем № Standart 14 № **от **г. По силата на договора, ищецът получил заем в размер на сумата от 2000 лв., като се задължил да върне същата в срок от 60 седмици и да заплати всички дължими по договора възнаградителни лихви, такси и разноски.

Изпълнението на задълженията на потребителя за връщане на заемната сума и заплащането на възнаградителна лихва, такси и разноски е предвидено да се извършва на 30 двуседмични погасителни вноски всяка от по 125,81 лв. В договора бил посочен ГПР в размер на 49,37% и фиксиран ГЛП - 40,32%. Вземането по договора било придобито от ответното дружество, чрез договор за цесия от **г. Ответникът отправил няколко покани към ищцата да заплати сумите по кредита, като образувало и ч. гр. д.

№ 1943/2024 г. по описа на ПдРС, XIV гр. с., по което била издадена заповед за изпълнение, която била обезсилена, поради подадено от ищцата възражение по чл. 414 ГПК и непредявяване на установителен иск от страна на ответника. Сочи, че претендираните по договора от ищцата суми били както следва: 1947 лв. - главница, 1

485,38 лв. - договорна лихва за периода 04.11.2020 г. - 15.12.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 418,04 лв. за периода 16.12.2021 г. - 27.10.2023 г. Твърди, че не дължи посочените суми по договора за паричен заем, тъй като същият бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК, относно общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна па лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишния процент па разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване па кредита от потребителя, включително погасителен план. съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение па вноските между различните неизплатени суми. дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива;общо дължимата от потребителя сума. Евентуално, твърди се, че договорът е нищожен на общото основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради противоречие с добрите нрави. Договорът предвиждал плащане на неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 5 и чл. 6 от договора в размер на 838.80 лева и такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора в размер па 1257.90 лева.

В разпоредбата на чл.1 ал. 2 и ал. 3 от договора е предвидена допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, за която потребителят се е задължил да заплати такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1469.10 лева, която се заплаща заедно и към месечната погасителна вноска.

По силата на разпоредбата на чл. 5 от договора потребителят се е задължил в 3дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на търговеца едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител физическо лице, което следва да отговаря на определени условия или банкова гаранция. За неизпълнение на това задължение в алинея втора е предвидена неустойка в размер на 838.80 лева, която ще се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски. Таксата за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора в размер на 1469.10 лева също е предвидена да се заплаща като част от всяка погасителна вноска. Счита така предвидените допълнителни разходи за сметка на потребителя да следва да намерят отражение в ГПР като общ разход по кредита, което в конкретния случай не е сторено, което води до извод за посочен неверен ГПР в договора за кредит и за липсата на този задължителен реквизит, както и до извод за нарушаване и заобикаляне от страна па търговеца на императивните защитни разпоредби на ЗПК и на добрите нрави. Твърди, предвидената в разпоредбата на чл. 5 от договора неустойка да представлява скрито възнаграждение в полза на търговеца за сметка на потребителя, който извод се налага с оглед на неизпълнението на предвиденото задължение на потребителя непредоставяне на гаранция, начинът й на начисляване, начинът й на изпълнение от страна на потребителя. Твърди, че посочените в чл. 2 от договора годишен процент на разходите, фиксиран лихвен процент, общ размер на плащанията не отговарят на действително приложимия между страните - същите посочени данни не са верни, а действителните размери са в пъти позавишени, което води до недействителност на договор за паричен заем Standard 14 от 21.10.2020 г. на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Горните съображения са приложими и идентични по отношение на начислената 2 по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора - такса за експресно разглеждане на заявката на потребителя, която също следва да се включи в ГПР и ГЛП, но това не е сторено.

С уточнителна молба, ищецът конкретизира, че е извършил плащания по процесния договор в общ размер на сумата от 2096,70 лв., чрез които са погасени неустойка в размер на 838,80 лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 1257,90 лв. Сочи, че предвид недействителността на договора, всички извършени плащания следва да се отнесат към главницата, която е погасена изцяло. Заявява, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 23 ЗПК, тъй като ответникът е цесионер, придобил вземането по недействителен договор за заем, а правилото на чл. 23 ЗПК е приложимо само и единствено по отношение на първоначалния кредитор-цедент, но не и по отношение на приобретателя на вземането за главница.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2850.56 лева, формирана както следва: 1947 лева - главница, 485.38 лева - договорна лихва за периода от 04.11.2020 г. до 15.12.2021 г., 418.04 лева - лихва за забава за периода от 16.12.2021 г. до 27.10.2023 г. по недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, евентуално нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради заобикаляне на императивни правни разпоредби и противоречие с добрите нрави, договор за паричен заем Standard 14 № **от **г. сключен с „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, които вземания са прехвърлени по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 07.03.2023 г. и приложение към него. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.

Моли да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем Standard 14 № **от **г.

Неоснователно било твърдението, че по процесното задължение били извършени плащания в размер на 2096,70 лв., за които не е представено доказателство.

Сочи, че ищцата извършила плащане, преди датата на цесията в размер на 159 лв., с което плащане са погасени - 52,86 лв. - главница; 31,02 лв. - договорна лихва; 70,12 лв.

- неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 5 лв. - такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

Неоснователни били твърденията, че са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като при фиксирана лихва, липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Не били нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.

4 ЗПК. Неоснователни били твърденията, че клаузите на чл. 1, ал. 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 8, ал. 4-6 от договора са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Не била нарушена и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗПК, като не били накърнени и добрите нрави.

Неоснователно било твърдението за нищожност на договора на основание чл. 22 ЗПК, тъй като подписвайки договора за кредит, кредитополучателя заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока за отговор на исковата молба е предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 против Д. Г. А., ЕГН **********, насрещен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1841 лв. главница, дължима по договор за паричен заем Standard 14 № **от **г., сключен с „Вива кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено на **г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от **г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 08.07.2024 г. до 3 окончателното изплащане. Претендира разноски.

В насрещната искова молба се твърди, че на 21.10.2020 г., е сключен Договор за паричен заем № **между „Вива кредит“ ООД и ответницата, по силата на който на последната била предоставена сумата от 2000 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема. Сумата била получена на **г., което обстоятелство било удостоверено с РКО № **от **г. Ответникът не бил заплатил изцяло дължимя паричен заем към дружеството. Платена била сумата от 159 лв., с което плащане били погасени - 52,86 лв. - главница, 31,02 лв. - договорна лихва, 27,96 лв. - неустойка и 42,16 лв. такса експресно разглеждане на документи и 5 лв. - такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението. На **г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., вземането по процесния договор за заем било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Дружеството било упълномощено да уведоми длъжниците за извършената цесия, като в договора за заем се съдържала изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Моли за уважаване на предявения насрещен иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, в който взема следното становище:

Заявява, че в договора за паричен заем и включените в него, от търговеца Вива Кредит АД, разпоредби, предвиждат плащания като разход за потребителя за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 5 и чл. 6 от договора в размер на 838.80 лева и такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора в размер на 1257.90 лева. В разпоредбата па чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора е предвидена допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, за която потребителят се е задължил да заплати такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1469.10 лева, която се заплаща заедно и към месечната погасителна вноска.