Решение № 260036 от 31.12.2020, Районен съд - Луковит

Р Е Ш Е Н И Е

№ … гр. Луковит, 31.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

При секретаря: В.

П. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 631 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод подадена искова молба от „Е. М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.”, ж. к. „М. Д.“, ул. „Р. П.-К.” № *, чрез процесуалния си представител адв. М. Х., против М.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 03.07.2014 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между "Ф. С." ЕАД, с ЕИК ********* /с предишно наименование „К. К.” ЕАД/ в качеството на кредитодател и М.М.Б., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател. По силата на този договор кредиторът е одобрил и предоставил на длъжника потребителски кредит в размер на 400,00 лева. Кредитополучателят се е задължил да възстанови получената в кредит сума чрез 6 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 115 лева. Съгласно погасителният план, първата погасителна вноска е дължима на 02.08.2014 г., а последната е с падежна дата на 02.01.2015 г. Съгласно погасителен план и условията на договора, лихвите и таксите по заема са разсрочени за периода на кредита и са включени в размера на погасителната вноска. Кредитополучателят не е изпълнил задълженията си за плащане на месечните си вноски, съгласно договореното, като не е заплатил на кредитодателя нито една погасителна вноска. В резултат на това по процесния договор за кредит е останал непогасен остатък в размер на 400 лева - главница и 190 лева - договорна лихва.

Твърди се, че на 22.12.2015 г., е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между "Ф. С." ЕАД, с ЕИК ********* /с предишно наименование „К. К.” ЕАД/ и „Е. М.” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който задълженията на М.М.Б., произтичащи от Договор за потребителски кредит № ********* от 03.07.2014 г., били изкупени от „Е. М.” ЕООД. Към датата на сключване на договора за цесия задължението е било изцяло и окончателно падежирало. „Е. М.” ЕООД е придобило от „Ф. С." ЕАД /с предишно наименование „К. К.” ЕАД/ едно ликвидно и изискуемо парично вземане.

Твърди се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, на 25.06.2019 г. на посочения в договора за кредит постоянен адрес ***, е изпратено писмено съобщение за извършената цесия от пълномощник на цедента - адв. дружество „И. и Д.“. Със същото писмо на длъжника е изпратено и писмено известие, с което му е предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит. Писмото е връчено лично на ответницата М.М.Б. на 26.06.2019 г., което се удостоверява от приложеното към настоящата искова молба известие за доставяне на пощенски оператор „М и БМ Експрес“ ООД с номер на товарителницата *************.

С оглед гореизложените обстоятелства, ищецът счита, че М.Б. е уведомена за извършеното прехвърляне на парични вземания, поради което договорът за цесия я е обвързал с правните си последици и кредитор спрямо нея, е именно ищецът „Е.

М.“ ЕООД.

Твърди се, че липсата на доброволно изпълнение или на обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе задължение, е мотивирало новия кредитор „Е. М.” ЕООД да пристъпи към принудително събиране на вземането си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. Луковит за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.г.д. № 527/ 2019 г. по описа на Районен съд гр. Луковит. С подаденото заявление в съда, „Е. М.“ ЕООД е претендирало сумата от 400 лева - непогасена главница, 102,47 лева - договорна лихва за периода 03.07.2014 г. /падежна дата на първа погасителна вноска/ до 02.01.2015г. /окончателна дата на падеж на договора за кредит/ и 187,53 лева мораторна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от 03.01.2015 г. (ден, следващ окончателния падеж на договора за кредит) до 14.08.2019 г.(дата на изготвяне на заявлението по чл. 410 от ГПК).

Срещу издадената Заповед за изпълнение ответникът подал възражение, за което ищецът бил надлежно уведомен със съобщение, връчено ни на 17.09.2019 г.

Сочи се, че неплащането на парично задължение обуславя приложимостта на нормата на чл. 86 от ЗЗД, предоставяща на ищеца правно основание и правен интерес да претендира и лихва за забава, изчислена като нормативно определена ставка върху просрочената главница. В тази връзка се твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението на М.М.Б. не е осъществено, поради което ищецът има правен интерес да предяви иск за установяване на вземането си по договора за кредит за сумата от 400 лева - представляваща непогасена главница и сумата от 121,77 лева - мораторна лихва за забава по чл.

86 от ЗЗД върху главницата от 400 лева за период 14.08.2016 г. - 14.08.2019 г., като от страна ищеца не се претендира първоначално заявената със заявлението - 102,47 лева - договорна лихва и лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 03.01.2015 г. - 14.08.2016 г.

Отправя се молба, съдът да постанови решение, с което да признаете за установено, че ответникът М.М.Б. дължи на „Е.

М.” ЕООД гр.С., сумата от 400 лева /четиристотин лева/ - непогасена главница, посочена в заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 527/ 2019 г. по описа на PC - Луковит, дължима по Договор за потребителски кредит № *********от 03.07.2014 г., сумата от 121,77 лева (сто двадесет и един лева и седемдесет и седем стотинки) - мораторна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Моли се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по ч. гр. д. № 527/ 2019 г. по описа на PC Луковит, представляващи държавна такса в размер на 25,00 лева, както и разноските по настоящото производство.

Отправя се молба да приемете като писмени доказателства представените с исковата молба: Пълномощни; Договор за потребителски кредит № *********от 03.07.2014 г.; Погасителен план и Общи условия към Договора за кредит; Искане за отпускане на потребителски кредит от 02.07.2014 г.; Стандартен европейски формуляр; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.12.2015г.; Конкретен договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 22.12.2015 г. и Приложение № 1, № 2 и № 3 към него; Уведомление за цесия и съобщение за доброволно изпълнение; Известие за доставяне от „М и БМ ЕКСПРЕС“ ООД с номер на товарителница № *************;

Извлечение от Търговския регистър за актуално състояние на „Е. М.” ЕООД;

Удостоверение за актуално състояние на „И. и Д. - Адвокатско дружество”, както и да се изиска и приложи по делото – ч. гр. д. № 527/ 2019 г. по описа на Районен съд гр.Луковит.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника, чрез своя процесуален представител – адв. Р.М., е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искове, по основание и размер, като се излагат твърдения, ответницата, няма и не е сключвала и подписвала процесния договора с „К. К.” ЕАД /с настояще наименование „Ф. С.“ ЕАД/, от който да се пораждат претендираните вземания от страна на ищеца.

Твърди се, че ответницата не е била страна и не е била кредитополучател по Договор за потребителски кредит № *********от 03.07.2014 г., като не е подписвала такъв договор и съответният погасителен план към него, както и искане за процесния кредит. Твърди се, че в действителност М.Б. е била кредитополучател по договор за потребителски кредит с кредитодател „К. К.“ ЕАД, който договор е предхождал по време посочения в исковата молба и задължението по него е изцяло изплатено и в срок от Б.. Сочи се, че във връзка с договора, който е предмет на настоящето дело, е проведено разследване от компетентните органи, като ответницата е давала показания по отношение на договора, тъй като тя и други хора са станали жертва на противоправни действия от страна на представител на кредитния посредник – „Хенди-Тел“ ЕООД.

По реда и в срока на чл. 193 от ГПК, с отговора на исковата молба изцяло се оспорва истинността на подписа на ответницата по Договор за потребителски кредит № *********от 03.07.2014 г., както и върху всички останали документи представени от ищеца по делото, а именно: погасителен план към Договор за потребителски кредит № *********от 03.07.2014 г. и искане за предоставяне на кредит, както се оспорва и самото изписване на имената в документите.

В открито съдебно заседание страните се явяват с процесуални представители, като поддържат изразените становища.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. д. № 527/ 2019 г. на Районен съд - Луковит.

Видно е от приложеното ч. гр. дело, че в производство по чл. 410 и сл. ГПК е била издадена Заповед № 361 за изпълнение на парично задължение на 19.08.2019 г. срещу М.М.Б. да заплати на кредитора “Е.

М.” сумите: 400.00 лв. главница, дължима по договор за потребителски кредит № *********от 03.07.2014 г.; 102.47 лв. – договорна лихва за периода от 03.07.2014 г. до 02.01.2015 г.; 187.53 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 03.01.2015 г. до 14.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 25.00 лв. разноски по производството за заплатена държавна такса. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Договорът за потребителски кредит № *************, общите условия и погасителният план към договора, както и искането за кредит № ****** от 02.07.2014 г., представени по делото са оспорени от ответника, като по отношение на тях е открито производство по чл. 193 ГПК.

По делото е допусната, изслушана и неоспорена съдебно графическа експертиза, по което вещото лице след графическото изследване на представените документи, е дало следните отговори на поставените задачи: Подписът положен в статуса „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ“ срещу името на М.М.Б. в Договор за потребителски кредит № ************* от 03.07.2014 г. на „К. К.“ ЕАД, е изписан от лицето М.М.Б.; Подписът положен в статуса „КЛИЕНТ“ срещу името на М.М.Б. в „Общи условия“ на „К. К.“ ЕАД към Договор за потребителски кредит № ************* от 03.07.2014 г. на „К. К.“ ЕАД е изписан от лицето М.М.Б.; Подписът положен в статуса „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ“ срещу името на М.М.Б. в „Погасителен план“ към договор за потребителски кредит № ************* от 03.07.2014 г. на „К. К.“ ЕАД е изписан от лицето М.М.Б.; Подписа положен срещу името на М.М.Б. в „Искане за кредит“ № ****** от 02.07.2014 г. на „К. К.“ ЕАД, е изписан от лицето М.М.Б..

По делото е допусната, изслушана и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д.Ц.П.-Н..

На поставените задачи вещото лице е отговорило, че кредитът отпуснат на основание Договор за потребителски кредит № **********от 03.07.2014 г. в размер на 400.00 лв. е усвоен от М.М.Б. на 03.07.2014 г. в магазин „Handy“ в гр. Луковит.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, с подписването му, кредитополучателят получава сумата по кредита в пълен размер. Към 29.06.2020 г. /датата на която е изпратен отговор от „К. К.” ЕАД до вещото лице/ М.М.Б. не е правила плащания по Договор за потребителски кредит № *********от 03.07.2014 г. Непогасените задължения на М.М.Б. по Договор за потребителски кредит № *********от 03.07.2014 г. - главница, възнаградителна лихва, неустойка, такса са както следва: Главница - 400,00 лв.; Договорна лихва - 210,02 лв.; Еднократна такса за усвояване - 79,98 лева. Общата сума на непогасените задължения на М.М.Б. по Договор за потребителски кредит е в размер на 690,00 лева. М.М.Б. не е заплатила нито една погасителна вноска по Договор за потребителски кредит № *********от 03.07.2014 г.