Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17768 от 31.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 65788/2022
Вид
Решение № 17768
Подписан
31.10.2023
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 72 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 318, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 17768 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110165788 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

31.10.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 65788/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Й. Г. М., в която се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

..........................., аб. № 23857, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 2273,38 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 299,42 лева за периода от 15.09.2019 г. до 18.02.2022 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 30,51 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 4,65 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за 1 периода 01.10.2019 г. до 18.02.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на дълъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез особения представител, като се поддържа, че вземанията били погасени по давност, съобразно правилото на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което се обосновава. Поддържа, че с оглед погасяването на главниците по давност, приложение следва да намери и правилото на чл.

119 ЗЗД. Навежда доводи, че не е доказано, че ищецът е доставил топлинна енергия, съответно какви са отопляемите обеми и какви отоплителни тела имало в имота. Развива съображения по отношение на представители по делото доказателства, като прави извод за недоказаност на исковете, освен това инвокира доводи за неправилно изчисление на сумите за топлинна енергия и БГВ. Сочи, че не е изпадал в забава, за което било приложимо правилото на чл. 84 ЗЗД, което било предпоставка, за да се претендира мораторна лихва.

Иска отхвърляне на исковете

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по същество на предявените искове.

С Определение от 28.08.2023 г., съдът е допуснал на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 ГПК от 22.03.2022 г. по ч. гр. д. № 12057/2022 г. по описа на СРС, II Г.

О., 156-ти състав, като в диспозитива да се чете периодът на вземането за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, както следва: 01.10.2019 г. до 18.02.2022 г.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

2

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 175, том XXII, нот. дело № 3766/1962 г., от който се установява, че на 21.12.1962 г. Й. Г. М. е станала собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. ............................

Представен е Нотариалаен акт за дарение на недвижим имот от 23.12.2019 г., с който се доказва, че Й. Г. М. е дарила на РНТ процесния имот, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху същия.

Следователно, съдът намира за безспорно е установено, че между страните е налице облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената 3 продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност и дали процесните суми са погасени по давност.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период е ползвана топлинна енергия за имот, сградна инсталация и БГВ. Изяснено е, че за периода топлинната енергия за БГВ е определна на база реален отчет на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер, а топлинната енергия за отопление на имота е начислена на база „служебен отчет“, поради наличие на 2 бр. неизправни измервателни устройства. Уточнено е, че ТЕ за сградната инсталация е изчислена съобразно нормативните изисквания. Експертът е посочил, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на 3058,04 лева.

От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период са извършвани плащания на доставена до процесния имот топлинна енергия в общ размер от 780,70 лв., като е изяснено, че за периода м.05.2018 г. до м.11.2018 г. и по обща фактура от м.07.2019 г. е погасена сумата от 719,39 лева, а по обща фактура от м.08.2020 г. е погасена сумата от 61,31 лева. Вещото лице е посочило, че размера на мораторната лихва за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 17,28 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.