Определение № 803 от 31.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. Пловдив, 31.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300500802 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,

ЕИК 202527341, чрез процесуален представител юрк. Й.М., срещу разпореждане №2309 от 26.01.2023г., поправено с разпореждане №2410 от 27.01.2023г., на Районен съдПловдив по ч.гр.д. №929/2023г. по описа на ПРС, 19-ти гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. А. А., ЕГН **********, за сумите от 1300 лв.- главница по договор за паричен заем №5617346 от 19.06.2020г., сключен между длъжника и „.....................; 325 лв.договорна лихва за периода 03.07.2020г.-16.07.2021г.; и 230,11 лв.законна лихва за периода 17.07.2021г.-16.12.2022г., които вземания са били прехвърлени на заявителя от „..................... съгласно Приложение №1 към рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г. В жалбата са и з л о ж е н и оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е 1 връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания, първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност договорите да съдържат неравноправни и нищожни клаузи.

Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Предвид горното и доколкото в случая съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, то следва да се извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му с императивните разпоредби на ЗПК.

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че съгласно клаузите на договора за заем заемодателят е предал в собственост на заемателя сумата от 1300 лв. за срок от 56 седмици, която последният се е задължил да върне на 28 вноски, при фиксиран годишен лихвен процент на заема- 40,32% и годишен процент на разходите- 49,37%. В чл.1, ал.3 от договора е уговорено заплащане от заемателя на такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 741 лв., която е била включена в размера на погасителните вноски, като общият размер на всички плащания по договора с посочената такса възлиза на 2406,30 лв.

В чл.4 от договора е уговорена задължение на заемателя да предостави обезпечение, при неизпълнението на което е предвидено заплащане на неустойка в размер на 819 лв., включена в погасителните вноски, при което общият размер на плащанията по договора става 3225,30 лв. С оглед на срока на заема и уговорената лихва се налага изводът, че така поетите допълнителни задължения за заплащане на такса за експресно разглеждане и на неустойка не са били взети предвид при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, посочен в договора за заем.

Уговорката за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите по заема е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да събира такси за действия, свързани с усвояване на кредита.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и тази на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент 2 на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая процесният договор за кредит формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на годишен процент на разходите. Размерът на същия, посочен в договора, обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения, доколкото в него не са били включени разходите за заплащане на такса и неустойка.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая уговорените такса за експресно разглеждане на документите и неустойка не са били включени в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането им са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват и неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

От изложеното дотук се налага изводът, че е налице обоснована вероятност договорът за потребителски кредит да не отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК за посочване на действителния годишен процент на разходите и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият да е нищожен. В заявлението заявителят е посочил, че по договора за кредит длъжникът е заплатил сумата от 239,54 лв., която не е била отнесена за погасяване на предоставената главница, тъй като със заявлението се претендира пълния размер на заемната сума. При това положение и доколкото в случая длъжникът е извършвал плащания, които кредиторът е отнасял към погасяване на задълженията му, произтичащи от неравноправните и нищожни клаузи от договора, то са налице пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от посочения договор, тъй като точният размер на задълженията на кредитополучателя не би могъл да бъде определен в производството по издаване на заповед за изпълнение.

На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, в състезателното производство по който след събиране на съответните доказателства съдът ще се произнесе по валидността на договора и по размера на задълженията на кредитополучателя.

3

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2309 от 26.01.2023г., поправено с разпореждане №2410 от 27.01.2023г., на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №929/2023г. по описа на ПРС, 19-ти гр.с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4