Определение № 612 от 28.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 612 гр. Бургас, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал. 2 и сл. вр. чл.618б от ГПК.

Постъпила е частна жалба от К. Д. Г., ЕГН **********, от ****, подадена чрез пълномощника му адвокат Свилен Цонев -БАК против определение № 83 от 06.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 8741/2024 г. по описа на РС – Бургас, с което е отхвърлена молбата му за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки въз основа на влязло в сила решение № 119 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 6025/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас за сумата от общо 765. 50 лева – разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се изразява недоволство от атакуваното определение с твърдения, че същото е неправилно. Независимо, че споделя извода на районния съд, че Регламент № 655/2014г. на ЕП и на Съвета от 15.05.2014г. се прилага само по отношение на осъдителни парични искове, частният жалбоподател твърди, че посочения регламент е приложим и по отношение на процесната сума за разноски, доколкото тя също представлява дължимо от длъжника и непогасено доброволно парично вземане. Тези съждения се обосновават с доводи, че регламента има за цел да подобри ефективността на принудителното изпълнение на съдебните решения в ЕС чрез запориране на банкови сметки на длъжника, с цел да се възпрепятства възможността длъжника да изтегли или прехвърли по друга сметка средствата, необходими за изпълнение на задължението си. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 15, пар. 2 от същия регламент, като сочи, че заявление за издаване на заповед за европейски запор на банкова сметка обхваща и разходите по съдебното решение.

Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционният съд със задължителни указания за издаване на исканата заповед.

На основание чл. 21, пар. 3 вр. с чл. 11 от горепосочения регламент препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

1

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество при условията на пълен въззив, настоящата инстанция намира следното:

Производството пред РС-Бургас е образувано по реда на Глава 56 „а“ от ГПК по молба, подадена от К. Д. Г. с искане за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки на „СТАР ПОСТ“ ООД въз основа на влязло в сила решение № 119 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 6025/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас и издаден по него изпълнителен лист за сумата от общо 765.50 лева – разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение районният съд е отказал издаване на поисканата европейска заповед за запор върху банкови сметки, приемайки, че вземането за разноски макар да е парично притезание не попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г., защото не представлява паричен иск по смисъла на чл. 4, пар. 5 от същия регламент, който да е включен в приложеното му поле съгласно чл. 2, пар. 1, изр. 1 от него.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно като краен резултат, а подадената срещу него частна жалба за неоснователна, но по различни от възприетите от първата инстанция съображения, а именно:

С Регламент ( ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. /наричан по-долу само регламент/ е създадена процедура за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. С него са указани реда и начина, по който кредитор може да получи европейска заповед за запор на банкова сметка, с която да не позволи на длъжника да застраши последващо изпълнение на иска на кредитора чрез прехвърляне или изтегляне на средства до посочения в заповедта размер, държани от длъжника или от негово име в банкова сметка в държава членка. Регламентът като правен инструмент на вторичното право на Европейския съюз е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки. Същият цели постигане на еднакво право в държавите членки, поради което той се прилага вместо националните норми, които му противоречат, ако има такива. Защитата, която се търси от съда в случаите, когато кредитор иска издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки представлява по същността си обезпечение на изпълнението на съдебното решение, като се избягват последващи затруднения при изпълнение на осъдително решение на кредитора, произтичащи от прехвърляне или изтегляне на средства от банкова сметка на длъжника. Затова и европейската заповед за запор на банкови сметки е алтернатива на съществуващите по националните законодателства аналогични мерки.

В Р. България със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ брой 13/07.02.2017 г./ е създадена глава 56 „а“ от ГПК, чрез която е създадена процедура за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела въз основа на посочения по-горе Регламент.

Съгласно разпоредбата на чл. 618а, ал. 4 от ГПК издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки съгласно горепосочения регламент може да се иска след постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд, разгледал спора по същество, или след одобряване на съдебната спогодба. Настоящият случай е именно такъв, доколкото искането за издаване на въпросната заповед е направено въз основа на влязло в 2 законна сила съдебно решение на районният съд.

Съгласно дефиницията, дадена в чл. 4, пар. 5 от регламента правилно първоинстанционният съд е приел, че посочения регламент се прилага по отношение на парични искове по трансгранични дела, но неправилно е счел, че регламентът не се отнася за вземания за присъдени съдебни разноски.

В чл. 15, пар. 1 от регламента обаче изрично е посочено, че когато кредиторът вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт по негово искане заповедта за запор включва и разходите за получаване на такова съдебно решение, спогодба или акт, доколкото е било определено, че тези разходи трябва да бъдат понесени от длъжника.

В настоящия случай, доколкото се касае за вземане за присъдени разноски по гражданско дело, което има трансграничен елемент по смисъла на чл. 3,пар. 1 от регламента и което вземане е извън която и да е от хипотезите, посочени в чл. 2, пар. 2 от същия регламент, в които приложното му поле изрично е изключено, то и при съобразяване на предвидената в чл. 15, пар. 1 възможност за издаване на заповед за запор на банкови сметки и за разходите по постановяване на съдебното решение, каквито са несъмнено присъдените в тежест на длъжника разноски, се налага извода, че искането попада в обхвата на регламента.

Независимо от горното обаче настоящата инстанция намира, че искането за издаване на процесната заповед е неоснователно, въпреки допълнително дадените от жалбоподателя уточнения, а именно:

Видно от данните от приложения от формуляр по чл. 8 от регламента кредиторът е посочил, че в Литва са регистрирани няколко финтех компании и, че там са базирани компании на различни финансови институции, някои от които с възможност за откриване на IBAN. С нарочно разпореждане на основание в чл. 17, пар. 2 от регламента въззивният съд е указал на кредитора да посочи съгласно изискванията на чл.8, пар. 2, б. "г" вр. с чл. 3 от същия регламент номер, с който може да бъде идентифицирана банката, като IBAN или BIC и/или името и адреса на банката, в която твърди, че длъжникът "СТАР ПОСТ" ООД притежава една или повече сметки, чието запориране иска. В изпълнение на указанията в дадения срок жалбоподателят е депозирал заявление, в което е посочил банката и адреса й, където предполага, че длъжника има открита банкова сметка – Револют Банк, Република Литва. Видно от извършена служебна справка обаче се установява, че действително Револют Банк има банков лиценз за осъществява дейности по изпълнение на платежни операции, операции по теглене и внасяне на пари и др., но не и публично влогонабиране и предоставяне на кредити за своя сметка, каквото е изискването за определяне на една финансова институция като "кредитна" по смисъла на чл. 4, пар. 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г., приложим съобразно предвиденото в чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г.

Това означава, че доколкото молителя финансова институция не се явява банкова по смисъла на Регламент (ЕС) № 655/2014 г., то посочения регламент е неприложим в случая.

Допълнително основание, сочещо неоснователност на молбата за издаване на исканата европейска заповед е и липсата на представени с молбата доказателства, от които съдът да направи извод, че се касае за спешна необходимост от мярката за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено – чл. 7, пар. 1, вр. с чл. 8, пар. 2, б. "й" от Регламента.

В случая в подаденото искане за издаване на европейска заповед за запор е посочено, че причина за подаването й е липсата на имущество в България, както и липсата 3 на доброволно изпълнение на постановеното влязло в законна сила съдебно решение за присъдените разноски. Доказателства във връзка с това твърдение обаче не са представени.

Приложено е единствено удостоверение на съдебния изпълнител, в което е посочено, че на длъжника са наложени запори на всички известни банкови сметки на територията на Р.

България, както и, че към 11.12.2024г. е извършено частично плащане на дълга. За разлика от националното ни законодателство и установената съдебна практика в страната, съгласно които при съществуващо и непогасено парично вземане се предполага, че за кредитора е налице обезпечителна нужда, съгласно Регламент (ЕС) № 655/2014 г. такава нужда не се предполага, а кредиторът е длъжен да я докаже, и то по убедителен начин, като представи доказателства, че спешно се нуждае от поисканата мярка - запор на банкова сметка на длъжника в друга държава-членка. В случая липсват и данни по горепосоченото изпълнително дело да са изчерпани всички възможни изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането на кредитора. Това налага извод за недоказаност на изскването на чл. 7, пар. 1 от посочения регламент, че без заповедта изпълнението на съдебното решение може да бъде възпрепятствано или значително затруднено, тъй като съществува реална опасност за кредитора, докато започне изпълнението му длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие.

По гореизложените съображения, доколкото в случая не са налице условията за издаване на исканата европейска заповед за запор на банкови сметки на длъжника, жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение на първата инстанция следва да бъде потвърдено, тъй като се явява правилно като краен резултат.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 83 от 06.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 8741/2024 г. по описа на РС – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4