Определение № 2548 от 18.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2548 гр. София, 18.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20228002104450 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/, чрез М. Л. – старши инспектор в ТД на КПКОНПИ Велико Търново, ТО Ловеч срещу решение № 136/27.09.2022 г. по в.гр.дело № 187/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260003/ 13.04.2022 г. по гр.д. № 792/ 2020 г. по описа на ОС – Плевен, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Комисията искове за отнемане на основание ЗПКОНПИ в полза на Държавата на незаконно придобито имущество от В. С. С., М. С. Т. и Е. С. С.а, в общ размер на сумата 105 607.07 лв., както следва: от В. С. С. - сумата 62 891.86 лв., представляваща изпратени и получени от него от трети лица чрез системите за бързи разплащания суми, платени вноски на каса за погасяване на кредитни задължения, парична равностойност на отчужден дружествен дял и на дружествени дялове от „М.“ ЕООД; от М. С. Т. - сумата 23 826.89 лв., представляваща изпратени от нея чрез системите за бързи разплащания суми, платени вноски за погасяване на кредитни задължения и по банкови сметки, парична равностойност на отчуждени МПС и парична равностойност на дружествени дялове от „София - М Т.“ ЕООД, както и на товарен автомобил;

1 от Е. С. С.а - сумата 3888.32 лв., представляваща изпратени от нея чрез системите за бързи разплащания суми и платени вноски за погасяване на кредитни задължения и по банкова сметка. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявените искове се уважат.

В изложението са формулирани правните въпроси: 1. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ/ом./ и ЗПКОНПИ суми преминали по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период? Получените парични средства с неустановен законен произход, от трети лица къде следва да бъдат отнесени в анализа: в приходната част или в частта „имущество” на анализа, както и лицето, което ги е получило подлежи ли на осъждане за тяхното възстановяване? Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответниците по касационната жалба В. С. С., М. С. Т. и Е. С. С.а, тримата чрез адв.В. П. в писмен отговор са изразили мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С въззивното решение по в.гр.дело № 187/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново е потвърдено решение № 260003/ 13.04.2022 г. по гр.д. № 792/ 2020 г. по описа на ОС – Плевен, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Комисията искове за отнемане на основание ЗПКОНПИ в полза на Държавата на незаконно придобито имущество от В. С.

С., М. С. Т. и Е. С. С.а, в общ размер на сумата 105 607.07 лв., както следва: от В. С. С. - сумата 62 891.86 лв., представляваща изпратени и получени от него от трети лица чрез системите за бързи разплащания суми, платени вноски на 2 каса за погасяване на кредитни задължения, парична равностойност на отчужден дружествен дял и на дружествени дялове от „М.“ ЕООД; от М. С. Т.

- сумата 23 826.89 лв., представляваща изпратени от нея чрез системите за бързи разплащания суми, платени вноски за погасяване на кредитни задължения и по банкови сметки, парична равностойност на отчуждени МПС и парична равностойност на дружествени дялове от „София - М Т.“ ЕООД, както и на товарен автомобил; от Е. С. С.а - сумата 3888.32 лв., представляваща изпратени от нея чрез системите за бързи разплащания суми и платени вноски за погасяване на кредитни задължения и по банкова сметка.

От фактическа страна е прието за установено следното:

Ответникът В. С. С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление, което попада в предметния обхват на чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ - отм. /чл.108 ал.1 ЗПКОНПИ - т.23 - по чл.321 ал.З НК/. Срещу него е започнала проверка, обхващаща периода от 22.11.2008 г. до 22.11.2018 г. и същата е приключила с внасяне в съда на иск за отнемане от него, от Е. С. С.а - негова бивша съпруга и М. С. Т. - негова съжителка от м.08.2016 г. - на имущество, за което Комисията е приела, че е незаконно придобито предвид липсата на установен законен източник за придобиването му.

Съдът е посочил, че по делото е приета съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице, съобразявайки ангажираните по делото доказателства и съобразно възложените му задачи, е дало заключение в два варианта. Относно доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за проверявания период в първия вариант е прието, че те възлизат на 46 981.23 лв., формирани от доходи от усвоени от тях кредити, от донорство, от изплатено на С. възнаграждение за предадени отпадъци и сума от продажба на дружествен дял, от изплатени на С.а възнаграждения по трудово и извънтрудово правоотношения, обезщетение за временна нетрудоспособност и възстановена сума по изп. дело, от изплатени на Т. суми от социални помощи, получени от нея приходи от дейност, подлежаща на облагане с патентен данък и от ваучери във връзка с тази дейност, от суми, получени от близки и роднини /3 894.52 лв./. Във втория вариант доходите, приходите и източниците на финансиране са в размер на 131 728.01 лв., като към сумата по първия вариант от 46 981.23 лв. в приходната част е включена и сумата 84 746.78 лв., представляваща доходи на С. от печалба от 3

Еврофутбол след приспадане на разходите за залози в размер на 67 428 лв., които средства се установяват от приетите като доказателства по делото форми за изплащане. Относно направените разходи и в двата варианта те са изчислени в размер на 144 592.09 лв., като в основната си част /118 386.74 лв./ представляват разходи за домакинството по НСИ, а останалата част са разходи за погасяване на кредити, публични задължения и задължения по изп. дела, за наем и за задгранични пътувания. Последните разходи са изчислени при съобразяване на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като от приложените доказателства е установено, че в рамките на проверявания период през 2015 г. С. е пътувал в чужбина три пъти - два пъти за по 4 дни и един път за 6 дни, а през 2017 г. В., М. и дъщеря им са пътували за 10 дни до Ирландия и М. и дъщеря им за още 8 дни до същата дестинация.

Относно придобитото през периода имущество и в двата варианта то е изчислено в размер на 116 991.80 лв. За имущество са приети придобити МПС на стойност 28 683 лв., внесен капитал в дружествени дялове - 6 500 лв., изпратени от ответниците суми чрез системите за бързи разплащания - 41 561.43 лв., получени от трети лица суми чрез системите за бързи разплащания - 20 573.55 лв. /в които не са включени сумите от близки и роднини/, вноски по банкови сметки и по кредити, както и сума, получена от престъпна дейност - 175 лв. Вещото лице е изчислило, че несъответствието между имуществото и нетния доход на ответниците за проверявания период е отрицателна величина, като с оглед разликата в приходната част на двата варианта на заключението и оттам в нетния доход, то е съответно в размер на /- 214 602.66 лв./ в първия вариант и /- 129 855.88 лв./ във втория.

Прието е за безспорно, че в края на проверявания период ответницата М. Т. притежава товарен автомобил марка „Мерцедес” модел „С.“, леки автомобили „БМВ“ и „Ситроен”, които впоследствие през 2019 г. и 2020 г. са отчуждени. Тя е едноличен собственик на капитала на „София - М Труп” ЕООД, а ответникът С. е едноличен собственик на капитала на „К. С“ ЕООД и „М.“ ЕООД и притежава дружествени дялове в размер на 45 % в „А. и Ко Г.” ООД. Друго имущество или имуществени права ответниците не притежават.

От правна страна е прието, че съдът е сезиран със субективно съединени искове по чл.154 ал.1 ЗПКОНПИ. Съдът се е позовал на чл.5,ал.1 от 4

ЗПКОНПИ, според който в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, каквото е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Посочено е, че съгласно чл.107 ал.2 обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, е налице, когато след проверка, обхващаща период от 10 години назад, считано от датата на започването й, се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Приел е, че значително е това несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, чийто размер надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период - § 1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.

Въззивният съд е приел, че спорът по делото е относно това, участват ли като „имущество“ по смисъла на § 1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ при определяне на несъответствието с нетния доход получените парични средства от неустановен законен източник, налице ли е в конкретния казус значително несъответствие и подлежи ли на отнемане паричната равностойност на получените парични средства от неустановен законен източник, когато не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не са преобразувани в друго налично имущество.

Съдът е възприел изводите на първоинстационния съд, обосновани с възприетата и цитирана от него практика на ВКС, че паричните суми, които са преминали през патримониума на проверяваното лице през периода на проверката, разходвани са от него без да са трансформирани в реални активи евентуално подлежащи на отнемане и съответно в края на проверката не се намират в негово или на свързаните с него лица държане като пари в брой или по тяхна сметка, не представляват имущество по смисъла на § 1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. Прието е, че сумите, постъпили по банкови сметки или чрез системите за бързи разплащания, безспорно към конкретния времеви момент стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица като вземания от съответната банкова или небанкова институция, но с изтеглянето им или с нареждането на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото. Посочено е, че тези парични потоци в рамките на проверявания период в един момент са приход, а в друг - разход и като краен резултат те не формират превишение на имуществото и не могат да бъдат използвани като „имущество“ в уравнението за установяване наличието на несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваните лица.

5

Според съда имущество представляват само наличните в края на изследвания период парични суми в брой и вземанията по банкови сметки, защото те са материален запас от натрупани и неизразходвани средства. Само по отношение на тези налични пари, както и на останалото налично в края на проверката имущество, доколкото те могат да са предмет на отнемане, е дължима преценка дали са „незаконно придобити“, което налага извършването на анализ на икономическото състояние на ответниците през проверявания период. Прието е, че на отнемане подлежи само налично към датата на предявяване на иска по чл.154 ал.1 ЗПКОНПИ, респ. към датата на приключване на устните състезания имущество, т.е. което съществува реално в патримониума на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, като само в случаите, когато наличното в края на изследвания период имущество, за което е формиран извод, че е незаконно придобитото, е било отчуждено по възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице или фактически липсва, на отнемане подлежи неговата парична равностойност. Прието е още, че в зависимост от конкретната фактическа обстановка, исковата претенция може да има за предмет отнемане на имущество или на паричната му равностойност.

Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89f36603-58b1-4e33-a519-3b56f84532a4