Определение № 903 от 08.09.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 903 гр. София , 08.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ПАВЕЛ Г. ПАНОВ като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Частно наказателно дело № 20211110209194 по описа за 2021 година

Производството е по реда начл.243, ал.5 от НПК

Постъпила е жалба от СТ. СТ. ЕВГ. ЕГН ********** срещу постановление на СРП от 01.03.201 г. за прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, образувано и водено срещу неизвестен извършител по досъдебно производство № 11203/2020 г. по описа на СРТП - ОР - СДВР, пр. пр. № 26106/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради липса на осъществен състав на престъпление.

Жалбоподателката моли атакуваното постановление да бъде отменено, като посочва, че приетото заключение по съдебномедицинската експертиза не е обективно и пълно. Твърди, че се е установило увреждане в областта на дясната гърда, което наложило извършването на хирургическа интервенция и болничен престой. Счита, че приложените медицински документи не са взети предвид от вещото лице и от прокурора. Сочи, че следва да бъде указано на СРП да назначи повторна експертиза. Отделно счита, че автомобилът, който е семеен, е претърпял увреждания следствие на ПТП, които са значителни имуществени вреди, но прокурорът не е провел разследване в тази насока, съответно не е изяснено налице ли е престъпление по чл.343, ал.1 б “а“ вр. чл.343, ал.1 пр.3 от НК.

Жалбата е подадена от субект с нужната процесуална легитимация, доколкото според данните по делото Е. е пострадала от престъпление от общ характер по чл. 343, ал. 1,б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Съдът намира, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 243, ал.4 от НПК и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното постановление, намери за установено следното:

1

Досъдебното производство е образувано на 16.07.2020 г. с първото действие по разследването, а именно - оглед на местопроизшествие и е водено за престъпление по чл.

343, ал. 1,б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Към наказателна отговорност няма привлечено лице.

С постановление на СРП от 01.03.2021 г на осн. чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, наказателното производство по досъдебно производство № 11203/2020 г. по описа на СРТП - ОР - СДВР, пр. пр. № 26106/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, е прекратено поради липса на осъществен състав на престъпление.

В хода на проведените процесуално-следствени действия са извършени редица разпити на свидетели, извършен е оглед на местопроизшествие, назначени са СМА и САТЕ и са приобщени редица документи, включително и медицински такива, станали обект на изследване от вещото лице, изготвило СМЕ.

Проведени са множество разпити на свидетели по реда на НПК, включително и на пострадалата. Разпитани са и свидетелите А.Е., А.А., К.Г., С.Е., Маргарит Цонев.

Свидетелите дават непротиворечиви помежду си показания, от които се установява механизмът на пътнотранспортното произшествие, част от настъпилите увреждания по двата автомобила, участвали в ПТП и нараняванията, които двамата водачи и пътниците са претърпели. От протокола за оглед се установява мястото на ПТП, характеристиките на пътя, по който са се движили автомобилите, разположението им, частично и уврежданията по МПС .

От назначената и приета по делото СМЕ се установяват травматичните увреждания на А.А., К.Г., А.Е. и С.Е.. Вино от заключението на вещото лице на А.К.А. с причинено трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни; на К.Г. Г. са причинени временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болка; на А.Т.Е. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота; на СТ. СТ. ЕВГ. са причинени временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание.

От изготвената на ДП САТЕ се установява, че причина за настъпването на произшествието е субективното поведение на водача на лекия автомобил „Ауди“ - А.А., който е навлязъл в десния за посоката му завой със скорост по-висока от критичната за преодоляването му, довело до загуба на напречна устойчивост, отклонение наляво и навлизане в лентата за насрещно движение.

На база на така приобщените по делото доказателства и доказателствени средства СРП е приела следната фактическа обстановка:

На 16.07.2020 г. около 16.25 ч. свидетелят А.К.А. управлявал по бул. „Самоковско шосе“ в посока от гр. Самоков към гр. София моторно превозно средство - лек автомобил марка и 2 модел „Ауди А4“ с per. № ******* със скорост на движение от порядъка на 75 км. / ч. В автомобила се возела и св. К.Г. Г., която била колежка на св. А.. Било светло, през деня, и видимостта била добра. Платното за движение било мокро. В района платното за движение на бул. „Самоковско шосе“ било с широчина 8, 4 м. с две пътни ленти с широчина всяка 4, 2 метра, разделени с непрекъсната разделителна линия.

По същото време св. А.Т.Е. управлявал лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутолендър“ с per. № ******** в обратна посока със скорост на движение 60 км. / ч. В превозното средство се возела съпругата на св. Евгениев - СТ. СТ. ЕВГ.. А. навлязъл в десния за посоката му завой със скорост по-висока от критичната за преодоляването му, отклонил се на ляво и в условия на изгубена управляемост навлязъл в пътната лента за насрещно движение. Настъпил удар в пътната лента на л. а. „Мицубиши“, като ударът бил челен за посочения автомобил и в страничната дясна зона на лекия автомобил „Ауди“, който се завъртял в посока, обратна на часовите стрелки, а л. а. „Мицубиши“ се завъртял по посока на часовите стрелки. Последвал втори удар между страничната лява зона на л. а.

„Мицубиши“ и задната дясна зона на л. а. „Ауди.

Местопроизшествието било посетено от дежурна огледна група. Извършен бил оглед на местопроизшествие, били изготвени скица и фотоалбум към протокола за оглед.

Прокурорът дал вяра на изготвените по делото експертизи и приел, че телесните повреди, причинени на К.Г. Г., А.Т.Е. и СТ. СТ. ЕВГ. в резултат на пътно-транспортното произшествие, следва да се квалифицират като леки телесни повреди. Съгласно чл. 343, ал.

3, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1,6. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, според СРП, било необходимо да е налице средна или тежка телесна повреда, за да е реализиран този състав на престъпление, поради което липсвал обективен признак от състава на престъплението.

С оглед така приетата фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съдът, запознавайки се с материалите, събрани в хода на досъдебното производство, постановлението на СРП, намира, че атакуваният акт е необоснован и незаконосъобразен.

Следва да се има предвид, че в рамките на настоящия последващ контрол върху действията на прокурора в досъдебната фаза на наказателния процес се проверява единствено обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай настоящият състав следва да прецени дали разследването е едностранно и формално извършено, дали съществува преодолима непълнота на съобразния към момента доказателствен материал, допуснати ли са съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени при евентуалната отмяна на прекратителното постановление. Съдът проверява и дали са обсъдени само част от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. При проверка на законосъобразността на прокурорския акт съдът следи дали е спазен материалният закон, 3 съответно дали правилно е приложен процесуалният. Постановеният прокурорски акт следва да отговаря на изискванията за изчерпателност на мотивите и съответно същите следва да са непротиворечиви.

В случая изискванията на закона не са спазени. Това е така, защото държавния обвинител в хода на разследването в досъдебната фаза на наказателния процес, съобразявайки фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване с оглед правната квалификация на престъплението, за което е образувано досъдебното производство, е провел едно непълно разследване, което не е подчинено изцяло на основаните принципи в наказателния процес, установени от законодателя в разпоредбите на чл. 13, ал.1 и чл. 14, ал.1 от НПК и води до извода за допуснато съществено процесуално нарушение. Според настоящия състав в хода на досъдебното производство органите му не са събрали всички възможни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства, така че фактическата обстановка да е изяснена в пълнота и това да позволява на прокурора в стадия след разследването да направи обоснован извод за това кое от правомощията си да упражни.

Съдът има правомощието в процедурата по контрол върху прекратителното постановление на прокурора да проверява неговата законност, съответно непълнотата на доказателствения материал е следствие, пряк резултат от допуснато съществено процесуално нарушение.

Така в решение №568 от 2002 на ВКС, 2ро н.о. е прието, че съдът не само има право, а е и длъжен да извърши цялостна проверка на доказателствата по делото и да даде указания какви точно процесуални действия следва да бъдат извършени. Съдът проверява за наличие на пропуски при събирането на доказателства и може да дава указания на прокурора, която теза е приета и в Решение №438 от 2011г. на 3то н.о. на ВКС, както и в Решение №510 от 2010г. на 3то н.о. на ВКС. Прието е, че такива указания са именно по прилагането на закона.

Така в Решение №438 от 2011г. на ВКС, 3то н.о. е прието, че съдът контролира и извършено ли е всеобхватно разследване в светлината на разпоредбите на чл.2 вр. чл.1 от Европейската конвенция за правата на човека. Съответно съдът следва да провери и дали съществува непълнота в доказателствения материал, дължаща се на допуснато съществено процесуално нарушение. В случая съдът констатира, че е налице такава.

Това е така, доколкото действително съгласно чл. 343, ал. 1,6. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е необходимо да е налице средна или тежка телесна повреда, за да е реализиран този състав на престъпление, но държавното обвинение и органите по разследването изобщо не са изследвали въпроса за това дали причинените на автомобила, в който се е возила пострадалата Е., вреди са значителни или не. Налице е непълнота на доказателствения материал, водеща до допуснато съществено процесуално нарушение и е необходимо този пропуск да бъде отстранен с допълнително разследване. Фрагментарно са събирани доказателства за вида на уврежданията по лекия автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутолендър“ с per. № ******** и този въпрос не е изяснен в пълнота. Нещо повече, дори не е засегнат въпросът за собствеността на същия автомобил, за да се прецени категорично кое лице би имало качеството на пострадал във връзка с щетите по това МПС.

4

Жалбоподателката посочва, че автомобилът е семеен на нея и съпругът , но това твърдение е останало неизяснено в хода на досъдебното производство. Настоящият състав счита, че следва на досъдебната фаза да се съберат чрез изпращане на запитване до ОПП-СДВР данни за собствеността на автомобила, за да се прецени кое лице е легитимирано да участва като пострадал в производството във връзка с нанесените щети по автомобила.

Отделно съдът намира, че следва да се проведе повторен разпит на свидетелите, пътували в двете сблъскали се превозни средства, за да се установят повредите по автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутолендър“ с per. № ********, след което да бъде изготвена допълнителна САТЕ, при необходимост и комплексна с участието на оценител, като по този начин се установи дали вредите по това МПС са значителни или не. Едва тогава прокурорът ще има възможност да се произнесе обосновано в съответния стадий на досъдебното производство дали следва наказателното производство да се прекрати. Едва при извършване на тази допълнителни действия по разследването СРП ще може да даде мотивиран отговор на всички въпроси дали има извършено престъпление, ако да - от кого, съответно дали деянието, което макар и формално да осъществява състав на престъпление, ако такъв се установи да е наличен, се явява малозначително, съответно дали е общественоопасно или не, съответно каква е степента на неговата обществена опасност.